Ами съсредоточихме се в жена му, защото проблемът идва от нея - аз това не го отричам. Само че вместо да я обвиня, предпочитам да потърся какво точно не е наред.
Когато целта е да се спасят отношенията, а не да се разпаднат или да на всяка цена някой да излезе прав, а другия - крив, тогава не може да се търси вина. Тогава се търси проблемът, страданието.
А в едно семейство страданието на единия рефлектира въдху другия. В случая е ясно чие страдание е първопричината за сбозената обстановка.
Затова търся начини нейното страдание да бъде излекувано, на нея да й се помогне. Не всеки може да се самомотивира, както написа и "хиенка". В интерес на партньора е партньорката му да не страда, и затова се опитваме да му кажем как може да й помогне, а също и да я предизвика да си помогне и сама.

А ти какво казваш? Разглезена била. Ами може и да е разглезена, но преди да попадне в тази ситуация, тази жена е правела този мъж щастлив.
Като цяло, на мнение съм, че само щастлива жена може да направи мъжа си щастлив. (Разбира се, и обратното).

За скендъла мисля, че съм се аргументирала достатъчно. Все пак и хората са различни, не забравяй това. Твоите жени може да са те търпяли, като си им вдигал скандали, но не всяка би понесла това. А за да го понесе, както вече написах, трябва да има за какво да се хване. А неговата жена в момента няма. Помни, че този мъж пише тук не защото търси начин да накара жена си да си събере багажа... Търси начин да избегне това.

Отглеждането на деца е работа, съгласна съм. Важна и отговорна. То и да си пожарникар е важна и отговорна работа. Но не всеки става за всеки тип работа. А майчинството е от рутинния тип работи, които на това отгоре те товарят физически, скучни са (ама невероятно!), и за черешка на тортата - вършиш ги в изолация. Добави и че нямаш почивен ден и че работният ден е 24/7. Има огромен смисъл, получаваш и огромни радости - за това не споря. Но типът работа просто не е подходящ за всеки тип човек.

А не разбирам как може да признаваш, че майчинството е работа, а в същото време да ми цитираш поговорката "Болен здрав носи". Противоречиш си.

Разбери ме правилно, мен не ме интересува справедливостта и това кой е прав. Интересува ме как двама души да останат заедно.
Сега се опитай от тази гледна точка да си представиш защо жената се чувства изоставена, докато мъжът е на работа. Не се питай права ли е. Запитай се какво чувства. Проследи точно как й се събират различните огорчения, умората, неудовлетворението, и виж как в един момент нервите й не издържат и избиват навън срещу най-фрапиращия проблем. Логиката може да казва, че "мъжът помага, понеже работи усилено, за да издържа семейството" - но през женски очи това е много трудно да се види. Тя си дава сметка за факта, но при дадените обстоятелства не може да го усети.
Отчети и това, че работата навън ти дава контакти, разнообразие, лично удовлетворение - неща, които тя страда, че не получава. Не може да не се появи ревност и дори озлобление някакво. Трябва да сме свръхчовеци, за да не се поддадем на тези толкова разбираеми чувства.

Та така..
Аз му се радвам на този мъж, че търси решение на проблема, че търси мнения и съвети. Личи си, че много обича жена си, и затова вярвам, че ще се справят.
А точно женската гледна точка към ситуацията мисля, че може да му е най-полезна.

No power in the 'verse can stop me!