А ти искаш ли подробно описание? Успокоително за теб е, че наистина и много майки си нямат представа (защото не им се е случвало такова майчинство) дали могат да издържат години майчинство без да ходят на работа (защото е по-евтино) , без да могат да си оставят детето на съседка, баба, дядо, съпруг поне за 15 минути, без да могат да се наспят и една нощ, защото децата имат неспокоен сън и редовно се будят нощем, за деня изключено да се спи при толкова много домакински задължения (без пералня, без памперси, без възможност за купуване на готови пюрета и някои дрешки и пелени), без да имат каквито и да е социални контакти и да си поприказват с приятелки (няма време), майка си, а и дори и със съпруга си, за да не му отнемат от ценното време за почивка след работа.... Е, това ми се е случвало на мен (имам две породени деца с разлика от година), а също може би и на други. Първата порция свобода, първите няколко часа лично свободно време си го получих чак, когато заведох децата на предучилищна детска градина (на шестата година)... не съм се оплаквала за липсата на свободно време, защото тогава имах една философия, че никой не ми е длъжен да ми гледа децата (а и така ми казваха нашите), дори и за 15 минути, дори и мъжът ми, защото имаше достатъчно натоварен ненормиран работен ден (по всяко време на денонощието), 7 дни в седмицата... е, той си намираше време за личното си хоби всяка седмица и за приятелите, а аз тогава си мислих, че всичко това е нормално. Единствено ми тежеше, че не можех да сипозволя да работя и изоставах страшно много. Сега мога да кажа от опит, че не е нормално една майка (а и всеки на нейно място) да не разполага с поне малко лично свободно време на ден. Не е и полезно нито за децата, нито за съпруга, нито за никой - нерви, депресия, спиране на всякакво личностно развитие, асоциално поведение, защото не си като другите... Надявам се тази майка да не е толкова изолирана от света. Майчинството не предполага такава жертва.