|
Здравейте клубарки и клубари,
Използвам анонимен ник, защото регистрираният ми такъв е твърде известен из клубовете а проблема, който ще изложа е меко казано деликатен.  
Предварително се извинявам за много дългият постинг, но се налага да поопиша детайли за да се зарадвам на някой и друг полезен отговор.
Такааа...
Женен мъж на възраст след Христовата съм, и със жена ми имаме брак от почти 4 години и едно сладко детенце на почти 1.5 годинки. Един от проблемите, както аз си представям нещата, произлиза от факта, че жена ми е отдадена на детето почти 100 % и на мен ми се струва, че тя перфекционира всичко около него. Тя се старае да прави всичко перфектно и изисква безкомпромисно същото и от мен. Дотук всичко е разбираемо - все пак това е НАШЕТО дете и двамата искаме най-доброто за него. Смущения в хармонията настъпват, когато нещо не се получи според перфекциониските разбирания на жена ми - тя се дразни много, избухва мигновено и резултатът е една отровена вечер или развален ден. Да спомена, че социалното ни положение не е много розово и аз съм принуден 5 дена от седмицата да работя от ранни зори до късна вечер а понякога и в събота или неделя. Жена ми се грижи за детето и домакинството. Детето е много малко за детска градина а при нас няма детски ясли в които да го оставим. Варианта с детегледачка е невъзможен, заради слабото ни финансово състояние (да, дори и жена ми да тръгне на работа, пак не бихме могли да си го позволим). Баби и дядовци нямаме на разположение и сме на практика съвсем сами. Понеже нейният ден е адски монотонен и няма разнообразие, ясно е че ще и се иска промяна, аз я подкрепям винаги и доколкото мога (отсъствам от работа докато мога, понякога и изклинчвам или се пиша болен, вечер се старая да и помагам в домакинството, занимавам се с детето), но явно не е достатъчно и аз вече не знам с какво бих могъл да и помогна. Нейното държание спрямо мен е откровено негативно - кара се с мен за щяло и нещяло, както вече казах, избухва моментално и винаги недоволства от това което правя у дома. Аз никога не се карам с нея, но понякога и на мен ми идва до гуша и искам да се разкрещя и аз... Не го правя обаче, подтискам в себе си горчивината и болката... понякога се питам до кога така?, а понякога направо решавам край! така не може повече... А как да караме нататък?
Много пъти сме се опитвали да говорим по темата, но тези разговори винаги завършват или с караница или с взаимни обвинения в незаинтересованост, игнорантство и егоизъм. Аз не съм "света вода ненапита", и аз си имам своите недостатъци, и аз със сигурност допринасям с нещо към тази семейна криза, но Бога ми, не знам вече по кой начин да променя нещата... Да спомена, че от повече от 2 години (откакто жена ми забременя с детето), интимният ни живот почти никакъв го няма и то не по моя вина. Даже по едно време нещата изглеждаха като че аз съм "мъж на поискване"...
Обичам жена ми, обожавам и малкото ни съкровище с което тя ме дари и искам да спася брака и семейството си. Как обаче да и помогна за да помогна и на себе си?
Ще се радвам на отговорите и мненията ви. Ще игнорирам онези, които целят да ме обидят или да ме наругаят. Благодаря ви предварително.
Почти на 4.
|
Известни семейни проблеми...
