Обществото го има, но нея я няма вътре, изолирана е от обстоятелствата. Предложения съм направила на 4-та стр. от тази тема - поощрения от най-близкият до нея, мъжът й. Не е решение той да идва изморен от работа и да мие чинии, да гледа детето, да пуска перални и т.н., което опредилихте ПОДЦЕНЯВАЩО като мухльовщина. А после си противоречите, че грижовността и семейните задължения са приоритетни за теб и приятелите ти бащи:) Та, решението не е в чакането на Годо:) Необходимо е с негова подкрепа (поради липса на друга) тя да има поне по час лично време, поне веднъж на седмица на първо време, за социални контакти, ежедневно изприказване и лично развитие. Така както сексът е физиологично необходим за мъжа, така ежедневното изприказване е физиологично необходимо за жената. И не ми казвай, че е същото, твоето гледане на дете първите 4 години, като си ходил на работа (нали все пак си си "позволявал" социални контакти), а след това с детето. И не ми казвай, че си имал първата година и половина нередовен сън, защото детето се е събуждало многократно през нощта (това е често срещано за бебетата) и въобще това не ти се отразило на нервите. И не ми казвай, че е същото за 6-те месеца, когато детето ти е било на 8-9 години и е достатъчно самостоятелно да не се нуждае от ежеминутно наблюдение. Затова си имал време и за "домашен майстор", докато майката на бебешора на 1г.6м. не може дори до тоалетната да мръдне (ако е нямала кошарка), защото през това време няма кой да пази детето да не се нарани, изгори и т.н. И най-вероятно си имал време и с приятели да поприказваш, и с други, и вестник, книга, списание да попрочетеш… И изпълнението на бащинските и семейни задължения на приятелите ти не може да се сравнява с отглеждането на бебе и малко дете без чужда помощ, когато трябва да си нащрек по 24 денонощно. Просто не ви се е случвало, да не можете по 24 часа да разполагате със себе си повече от година и да няма с кой да споделяш тези си грижи в група. Не нервите, ами…. Неслучайно има такъв лечебен подход по света за анонимните алкохолици, наркомани, самотни майки и т.н., събират се в група, виждат, че и други хора имат същия проблем и един друг се мотивират да си помогнат… Сит на гладен не вярва.
И ти дреме какво си мисли обществото, това общество, което е най-близко около теб, приятели, роднини, съседи, колеги, държава и т.н., защото не си отшелник със семейството си в необитаеми земи, а си избрал да живееш в някаква среда, с която малко или много общуваш, нали?
Аз също не се заяждам с теб, просто ползвам конкретния ти пример да се изкажа принципно
|