Използва се олющен слънчоглед. Няма да му пишем латинското.
Престоява във вода 4 часа(но може и до 12), след което се изцежда, буркана се захлупва с капачка на дупки или марля и се покрива с плат за да остане на тъмно. По принцип слънчогледа кълни най- бързо от всички семена за хранене. Предимството му е, че може да се яде още след няколкочасово киснене във вода. После, пак по всяко време. Това е изгодно, при положение, че има промеждутък от семена, които не са станали още за ядене, тогава използваме слънчоглед, понеже най- бързо става. Изплаква се всеки ден с вода. На вторият ден(обикновенно), люспите падат и може да се отстранят. Лично, предпочитам да ги махам, за да не внасят неприятна миризма, отстранявам също така и непокълналият слънчоглед, както и неугледният. Остават само най- добрите кълнове. Когато достигнат големина около 2 см. се оставя на светло, за да фотосинтезира. Целият кълн става светлзелен и е много хранителен. Чудесна добавка е за салата, понеже внася миризма на олио. И да прерастне не е проблем, само му се влошават вкусовите качества.