-------

Проблемът, че взаимовръзките са толкова сложни, че не могат да бъдат успешно обхванати от какъвто и да е човешки модел, според мен е от нивото на въпроса за Бог или, ако предпочитате, за достигането до същността на Вселената /което според мен е почти същото, в известен смисъл/

Може ли някой да обясни, по какъв начин разбира разликата между проблемите за 1) Бог и 2) същността на Вселената ?

Мисля, че Кайли не е права да ограничава Бог до нещо с "което може да се говори". Това би било една много ограничена версия на Бог, и евентуално би се оказало нещо, което съвсем не е свръхестествено, а по-скоро нормална закономерност. И то закономерност, свързана и ограничена до определен момент, без оглед на развитието на Вселената в бъдеще.

Спред мен, самият процес на развитие също е съвсем естествен, но доста по-свръхестествен, в смисъл, че е неопределен до момента когато събитията се случат, а пък е определящ за всичко, което се случва.

///~~~
Забележка:

Относно евентуални проявления на Бог за даден момент. Можем да заместим свободно със закономерност, но забележете, аз допускам възможността тя да не е детерминирана, а дори и възможността никога да не бъде обяснена напълно от моделите на науката. Това не и пречи да е закономерност.

Не мисля, че такава закономерност би била възможна без историята на нейното развитие, т.е. тя не може да се отъждестви с някаква сила която е съвсем различна или извън останалите физични сили. По-скоро смятам, че подобна закономерност би възникнала в процеса на развитие на Вселената и на базата на комбинацията на всички елементарни сили и частици, познати или непознати.

В този смисъл, аз бих използвал "свръхестествено" единствено в практическото значение на нещо, което не е напълно познато и обяснено, а възможно и никога да не бъде обяснено напълно.
~~~///

Т.е. Кайли говори за един пример на моментна "свръхестественост" /начинът, по който e почувствала Бог/, но имаме и много по-голяма "свръхестественост", продължаваща вече милиарди години. Използвам кавички, понеже и двете не са свръхестествени, а съвсем нормални.

------

Здравейте Гери,

Макар че вече съм писал по идеите по-долу, и си мисля, че вие се съгласихте с голяма част от тях, то допълнението, което следва, е опит да се развият част от аргументите. Съжалявам, ако се повтарям.

------


"съвкупността от съставни части да има качества и свойства, които не могат да се получат като проста сума от свойствата на съвкупността на съставните части; "

Новото качество е резултат от свойствата, то е производно, и в него няма мистика.


Разбира се, че няма мистика или нещо привнесено отвън. Става въпрос, че сумата не е "проста", а напротив, тя е толкова сложна, че е непосилно да обхванем по-голяма част от глобалните или развиващи се закономерности, ако останем на нивото на елементарните градивни частици и сили.

Би ли се съгласил, че разбиране за Вселената не би било абсолютно, ако в каквото и да е обозримо бъдеще време, ние ще продължаваме да го използваме за описване на закономерности предимно на най-ниско ниво, но не и реално за на голяма част от процесите, които протичат в по-глобален мащаб ?

Забележка: С по-глобален мащаб имам предвид не само еволюция на звезди, галактики, и т.н., но и явления като живот и разум.

Идеята ми е, че дори да приемем, че теоретически е възможно да се дефинират всички закони на физиката с абсолютна прецизност, то това само по себе си няма да ни е от голяма полза за цялостно разбиране, а в частност няма да обясни дори и тривиални явления от нашето ежедневие.

Давам пример - от фундаменталните закони на физиката, следва да можеш да достигнеш до идеята за динозавър, но не само това, а едновременно и до невъобразимо количество други възможни структури.

Също така, следва да свържеш всичко в непрекъсната тъкан на историята, понеже някои структури може да са принципно възможни, но пък никога да не възникнат подходящи условия за тяхното формиране.

Тъй като решаваш да се ограничиш стриктно до законите на физиката, то следва да боравиш свободно не само с един вариант на протичане на Вселелената, а с безкрайно много възможни истории. Да боравиш свободно, подобно на 2+2=4. Едва тогава ще си прав да твърдиш, че си извел Вселената от елементарните градивни елементи.

Ами да започнем. Посилно ли е това за човешкия разум? Може ли той да борави с подобни безкрайности?

Значи, ако тръгнеш от елементарните закони на физиката, то почти със сигурност ще пропуснеш възникването на живота или разума. И това ще е не защото е невъзможно според твоята теория, а понеже тя е толкова фундаментална и обща, че допуска възникването на невъобразимо количество други неща. Какво ще правиш, когато се изправиш пред безкрайността на вариантите?

Проблемът не е в теорията, а в ограничеността на нашия разум. /Хмм, тука аргументът е, че дори дадена теорията да е абсолютно "обяснение на Вселената", то това в никакъв случай не означава, че тази абсолютност е постижима за човешки същества, дори ако те прилагат теорията едно към едно./

По-общият аргумент е, че ресурсите на Вселената не са достатъчни за постигане на абсолютно знание и разбиране за всички нива на закономерности, които възникват или биха възникнали в хода на нейното съществуване.

Това което е постижимо е да анализираме и синтезираме частичната информация, която достига до нас, като се стремим да създаваме модели, които максимално концентрирано и прецизно да описват явленията на нивото на което се случват. Разбира се, преходът между различните модели следва да е постепенен.

И все пак, когато боравим с къщи, не бива да стоим само на нивото на тухлите, а когато боравим с разума - единствено на нивото на нервната система и т.н.

------

Редактирано от brambor на 13.08.04 05:53.