"Тоя принцип на Окам не беше ли нещо, че за всяко явления най-простото обяснение е обикновено и най-вярното?
И ако е така, аз имам просто и елегантно обяснение...бог. "

Приблизително това е принципа на Окам. Не че най-простото обяснение е най-вярното, а че най-простото обяснение позволява допускането на най-малко външна информация. Само че, както сама каза, той изисква най-простото ОБЯСНЕНИЕ. Бог не върши работа, защото той най-много трябва да се обяснява - с твърде много произволни и непроверими свойства трябва да го надариш предварително :) Демек, с нещо необяснено ти искаш да обясняваш другите неща. Що не опиташ с Големия Подземен Каменояд? Мисля че ще обясниш света също толкова лесно, както и с бог. Ще имаш две, различни и най-вероятно противоречащи си обяснения, и двете претендиращи за верност. Кое ще бъде вярно? Въпросът е: дава ли ти обяснението с неясна причина поглед извън мъглата, обхванала самото "обяснение"? Не ти дава, ако не можеш да направиш проверка. Разбира се, можем да отрежем възможността за проверка като добавим, че Бог е ненаблюдаем, но и Големия Каменояд никой не е виждал, нали :))


"Та не е лошо да ми го извадиш и подадеш. Да видя как така философията определила времето толкоз точно, че физиката да го пъха в знайни и незнайни формули...."

Ами ще отворя дебелите книги и ще ти извадя дефиниция за времето.

Виж, времето се проявява чрез процесите, измененията, не обратното. Времето не движи процесите, не ги кара да се извършват. Ако има процеси, ще има и време. А за да има процеси, трябва да има процесиращо - материя. Без материя няма време.