...и да не плаче най-любимата ми тортичка от карамел, ванилов крем, настъргани бадеми и....ооо, видите ли колко е трудно, само ми дайте тема за вкусотия и бих описала не планина от от това вкусно, а девет:))И поплачи, аз още плача и е хубаво, не зная кой измисли, че да се плаче е израз на слабост. За мен е изказ на топлина и безпомощност, които срещнал отклик у хората, комуто доверяваме сълзите си, ни мотивира да се справим с проблема много по-освободено.Затова ще има и сълзи, ще има и тайно облизани пръстчета със сметана, но нито едното, нито другото е подсъдимо.
Радвам се за разходката ти в парка, аз също така започнах, не бе парк, но бе място, където нямаше как да срещна физиономии с укорителни погледи от типа "толкова красива жена, а как се е изпуснала"...ммда, аз сега пак съм красива, но те вече ме изпуснаха!Разхождай се, намери и други занимания, които ще те отвлекат от стереотип поведение до сега- аз не излизам, защото се чувствам дебела, а ако изляза, гледам да остана незабележима.Премини в друг тип поведение- в момента е така, драги, но после ще е иначе и аз ще стигна до това "иначе".
Не зная кой ще те разбере от близките ти, хората са адски егоистично настроени спрямо проблемите на околните, а да не говорим, че слабите хора са имунизирани сякаш според нас против нещастието.Но и това не е така, тези имунизации сме ги пропуснали всички:)Имах една много слаба приятелка, бих казала, че изглежда добре, даже тя твърдеше, че си е супер, въпреки че ми идеше малко суха, но не смеех да го кажа, защото щеше да ме обвини, че говоря така, за да оправдая собствената си глухарченост.Та тя- слаба и красива според нея и обществото, бидеше толкова нещастна и самотна, обляна в сълзи, че аз просто не знаех какво да й сторя, че да се почувства добре.Понякога тя казваше, че излишните килограми, както при мен- водели до душевна доброта...е това изобщо не го одобрявам, как пък не!Прост пълните хора са по-толерантни, но човек е добър по убеждение, а не потежина.Та тя, сега още си е тънка, но смърка сополи и аз не й говоря, но това е друга тема, обаче- аз също отивам да стана с моите си килограми, но не смъркам сополи и се чувствам в кондиция, защото зная, че килограмите са просто пречка на пътя ми, а не път:)
Много ти стискам ръцете и да знаеш, че ще се получи, сигурна съм чак от тук, където съм, защото онзи, който признае, че има проблем- вече го е захапал откъм най-твърдото.
До скоро:)