сега дори наричат кльоща (макар да не съм съгласна никак с това определение). Нека споделя, че през октомври 2005 г. бях 76 кг., а лятото на същата година бях и повече и... след сватбата на приятелката ми, на която срещнах укорителните погледи, за които ти спомена Обнадеждена, се взех в ръце и до лятото на 2006г. с воля, мотивация, промяна на хранителния режим и спорт, успях да стигна до заветните 50 кг. Оттогава досега задържам теглото си и, вярвай ми, ужасно приятно е да срещаш завистливите и злобни женски погледи и възхитените мъжки, особено на тези хора, които преди са те гледали "укорително" по една единствена причина - дебел си. Така че, горе главата, дерзай, бъди постоянна и уверена и когато (да, точно когато, а не ако) станеш "слаба", което за някои е единственият критерий за човещина и доброта, тогава ще можеш съвсем фино и елегантно да им покажеш къде, колко и защо са грешали и продължават да грешат. Горе главата, мила!!!!! Ние сме с теб! Аз съм с теб! Продължавай да постоянстваш и резултатите сами ще дойдат! Успех, мила!

Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно.