А и на мен от липсата на въглехидрати ми става зле, усилно, напрегнато, не просто нервно...ужасно.Когато попитах познат лекар това дали е опасно, той каза "не, няма да си причиниш вреда на тялото, но на психиката- да".И си е така, защото соматичните симптоми причиняват едно състояние на дух, което с времето преминава в тревога за здравето.А когато отслабваш, да се тревожиш и за това ще бъде ужасно.Като цяло липсата на въглехидрати е много бърз начин за смъкване, но за мен е неудачен.Опитах три пъти и трита пъти след това посегвах към изкуствени медиатори на серотонина, който съзнателно изключвах като се лишавах от тези въглехидрати.Понякога си мисля, че дори серотониновия ми проблем е нещо, което опознах преди да стигна до драстична диета, защото съм много сигурна, че съм ес родила с малко такъв- не мозък, а серотонин.Вероятно наистина причината за много нещастни чувства е липсата на този хормон на щастието и аз самата без да зная кои храни са негов концентриран носител, сама съм се влюбила в тях- шоколад, бадеми, пържени картофи.Това са три неща, които най-обичам и поне имам оправдание, липсвал ми пустия му серотонин:)
Какво да ти споделя, за всеки е различно.Имаш да свалиш толкова малко килограми, че ти се усмихвам, но пък чудесно знам, че последните килограми, онези които остават най-малко- са най-трудни и упорити.Вероятно няма вълшебна формула на която да се позова, за да успееш да ги пребориш, но поне ще опитам да ти представя моята гледна точка в борбата и дано помогна.
Режимите са ограничаващо нещо, самата идея, че трябва да ядеш само нещо определено и то в часове, грамове или порции, събужда бунтарството в клетките ни мозъчни, убедена съм.Не съм се интересувала от диетат на този доктор, която спазваш и нещо повече, не смятам изобщо да се интересувам.Аз намерих формулата за себе си, макар и бавно и с много преглътнати сълзи, защото е толкова унизитилно всеки да те пита, нямаш ли воля.Ами, имам.Обаче тя се използва, когато й дойде времето.Намери времето за своята воля и се позови на мотивацията да изминеш път, който търпи отклонения и прегрешения, това от опит.Няколко пъти ще се връщаш назад, но идва един момент, когато повече НЕ можеш и започваш, събуждаш се и знаеш, че от днес ще можеш, не от утре!И няма от понеделник, от петък, от първо число и ти си знаеш тези заблудни планове, които правим всички.Просто започваш, сутринта взимаш разточителен душ или вана, купуваш си нов балсам за тяло, витамини, парфюм, лак за нокти и чакаш.Чакаш да мине първия ден без да си кажеш пак "от утре".И вече дойде ли утре- захапваш здраво, повярвай работи!
За храната- мога да кажа при мен как е.Спрях тестяно, сладко, много рядко плодове- например само ден на плодове, но пък всякакви- мешам ги в захлас.После ми омръзнат те и салати-зеле, моркови, краставици,домати, броколи, цвекло, алабаш, чушки- въпрос на възможности и време.Никакви картофи и ориз, тях много ги избягвам...да не кажа съвсем, но пък нес е лишавам от грах и фасул.Месо- пилешко и то рядко, не съм фен на умрелите животни, по-скоро за сила на едно психично ниво, защото от деца ни учат,че месото е много важно и не ни казват "изяж си морковите, а изяж си мръвките".Яйца понякога, на зелена салата едно.Маслини на корем и айран, също.За да ти го предствая пригледно, ще ти разкажа за вчера и днес:
-вчера: един айран от 500 мл. на обед, вечерта 50 гр. сурови бадеми и голяма салата с два домата, краставица, две чушки и няколко заблудени репички, това подправено със зехтин, калиева сол и кофичка нискомаслено кисело мляко.
-днес: айран сутринта (пак голям), на обед 50 гр.кайсиеви ядки, шест ягоди, една круша и сега, докато пиша обезкостих една мандарина, до довечера ще причиня това на поне още три.
Сега може и да звучи малко, но нали разбираш, че без лишение няма подобрение.С времето свикваш и ако на третия ден се почувстваш много гладна, което едва ли ще се случи, похапни една пилешка пържола голяма с голяма салата и после пак свий стомах и желания.
Не мога да не кажа, че след първите отхвърлени 30 кг., започнах да спортувам активно- фитнес, салса, йога.Постепенно някои неща се наместват и ти разбираш кои упражнения каква полза носят.Но трябва, поне при мен е задължително, защото вече не съм девойка.
За кожата- много обагатени кремове за тяло, купуваш не чак толкова скъп балсам за тяло, например на "Фрутини", много е богат, а една кутия струва 10 лв., а е направо с размерите на кофа.Към него прибавям много масла от Икаров, пшеничен зародиш, гроздово масло, сусамово, кокосово, витамин А и Е-пукам капсулите и изтисквам вътре.Това е най-невероятната емулсия за кожата, нямам стрии, няма отпускане...може би е до ген, но и знам че си помогнах с тези мазила, още повече, че очевидно ме питат как поддържам такава кожа.
Сега не се сещам какво друго ме попита ти и момичетата по-горе, но с удоволствие бих споделила всичко, което знам и през което преминах.Мотивация, воля и пак мотивация:)
Успех!