Ето и моето публикувано неотдавна мнение, подобно на Борката,
само че ще постна сложа тук текста на статията вместо да дадвам линк.
То изметаморфозира малко така в биография, ама нейсе...
На 21 - ви април едноввременно със световната премиера, у нас също излезе дългоочаквания нов студиен албум на легендарните Depeche Mode - Sounds Of The Universe.
И така Вселената вече може да заплува в най - новата продукция на “Светата Троица” Дейв Гаан, Мартин Гор и Андрю Флечър. Това е дванайстият студиен дългосвирещ албум на легендарната формация, започнала от малкото Английско градче Базилдън преди две десетилетия.
“Надалеч с мили” (Miles Away) отстоят те от Мейнстрийма и от колегите си рекордьори по продажби. Никога не са стигали номер едно в класациите с нито една своя песен всъщност. На тези момчета никога не им е пукало какво точно мисли света за тях. Когато “батко” Даниъл Милър им предлага Mute records да започне да ги издава те не подписват нищо черно на бяло, а само си стискат ръцете… за което изпяват впоследствие (Everything Counts). записите си правят по възможонст всеки път на различно място в различна страна… в мазета, на улицата, в изоставени фабрики, удрят по водопроводни тръби, семплират дори звуците на плюнка и на камшик. Депеш са всъщност символ на определението Алтърнатив много преди то всъщност да се роди в музикалната култура, не са в състояние да бъдат подведени и под него изцяло. Те са от малкото, които не попадат в нито една конкретна жанрова категория.
Макар че в началото са част от Ню Уейв вълната през 80-тте и дори със самото си име, което взимат от корицата на мярнало им се френско модно списание, целят бързо да пробият, използвайки основно набиращите популярност тогава синтезаторни мотиви, постепенно еволюират изпълвайки името Депеш Мод с познатото непознавемо докрай значение. След дебюта им от 1981 и последвалото напускане на дотогавашния лидер на синт - формацията Винс Кларк, който продължава все в същия дух с Yazoo и Erasure, Депеш Мод остават в сегашния си троен състав. Издават още един албум A Вroken Frame преди към групата официално да се присъедини Алън Уайлдър, разностранно развит по - възрастен музикант. Продължаватт със серия албуми, всеки следващ от които все по - ритмичен, изчистен, по - обработен, по - “оборотен”… и най - важното по - дълбок като звучене и въздействие. Това започва да личи все по - осезателно след излизането на Black Celebration и Music For The Masses. С името “За Масите” всъщност искат да се подиграят с комерсиалното и масовото в сферата на музикалния бизнес, но ефекта на места като Германия например е точно обратния - Хората “полудяват” по тях масово! През 1988 на турнето си в Щатите завъртат 101, сто и един (цифром и словом) концерта. Естествено издават и съответен лайв - албум - двойния 101. По това време вече придобиват “твърда фенска маса”, за която са Алтернатива на всичко, при това единствена !
“В окови” (In Chains) като че ли попадат слушателите с всеки следващ техен албум , от които не са в състояние да избягат…а и не искат. Причината, която се корени в това необяснимо и безподобно въздействие са всъщност текстовете на Депеш Мод. Техен автор (единствен до 2005 и последните два албума) през годините е Мартин Л. Гор. Поради факта, че изобщо не е от разговорливите, нито пък човек може да поеме повече информация от сътворените от него лирики. За своя цялостен принос с текстовете си, не само в сферата на Музиката, а и в цялостен Културно - хуманен аспект, Мартин получава и награди на поетически общества. Наистина рядко признание на таланта, прозиращ зад скрижалите на Депеш.
И все пак, кои са изходните за формирането и израстването на този безпрецедентен гений факти: Дете е на смесен брак, това че баща му, който всъщност не е виждал почти никога, е чернокож остава скрито за дълги години, преди родителя да се появи искащ пари, след като е разбрал за успеха… и бива отпратен от сина си. Още от юноша свири в училищни банди като му се удават различни инструменти. До ден днешен използва все така добре, както китарата, така и синтезатора, също и пее. Във всеки от албумите фигурират и изцяло негови “по - баладични” композиции, чиито вокали пее и на сцената. Мълчалив, преживяващ тежко и затворен в себе си околните събития, на сцената е винаги в различни, коя от коя по - странни метаморфози. През 80 - тте се облича и гримира в женски дрехи за фотосесии, клипове и концерти, неизменно със своя къдрав рус перчем. Разведен е от доста време насам… но не и с Депеш. Макар, че е издал и два самостоятелни албума, винаги когато в главата му изври достатъчно от несекващия извор на бял свят излиза поредната “мода”. Да се опитваме да опишем с нашите така бедни и пошли до неговите слова е далеч от възможното. Все едно Библията да се проумява, наместо да се почувства! Слушателят бива добороволно прикован подобно на Христос, който и често присъства в неговите съвременни икони.
Това, което безспорно може да бъде усетено са отзвуци на съкровени преживявания, за които той никога не дава обяснения. Още по - необяснимо биват те изпяти по поразяващ начин от фронтмена на групата Дейв Гаан. Лицето на Депеш многократно е питан как пее написаните от Мартин така лични песни. Той отговаря, че не знае и просто го прави… при това как ?! Дава ги на хората така сякаш текстовете са техни собствени, са специално за тях, СА ТЯХ!
“Да Те Подкупя” (Corrupt) сякаш им казва, а те не са в състояние да се противопоставят: “пръст да помръдна” …”ще ме зовеш”… ” ще молиш”.
Дейв! - хора загубват дар слово, припадат. Дейв маха с ръка - стадиони с хора замахват като един. Дейв запява - не пее едно гърло, пеят милиони гърла !
Едно от обясненията на въздействието на гласа му е че звучи като “много в един” - епично по месиански. И тази именно умножена по безкрая епичност “Съчувствана” (In Sympathy) с емоциите на Мартин в строфи и акорди донася този “религиозен” ефект за феновете.
Дейв безспорно притежава специфичен чар още от младежките години. Неговият и на групата образ най - добре успява да улови и покаже холандския фотограф и режисьор Антон Корбин. Той започва да работи с тях от 1986, във видеоклипове като Never Let Me Down Again, Personal Jesus… В повечето залага на черно - бели визии, превърнали се в негова запазена марка (по това време работи и с U2 в подобен стил). Впоследствие Холандеца сътворява и не по - малко живописни цветни техни картини като Walking In My Shoes, също и смелия колаж Barrel Of A Gun.
Десет години след началото на съществуването си, през 1990 с албума Violator, в който вече към синтезаторните ритми осезаемо са приложени и китарните рифове на Мартин, “модата” от Базилдън придобива наистина голям отзвук. В клипа на всеизвестната Enjoy The Silence Дейв вече е с кралска мантия и корона на главата… и изглежда като че ли “царството му не ще има край.”
Грешно !! (Wrong) Нещата заемат грешен обрат. Вокалът поема по грешния път… на наркотиците. Развежда се и заживява с нова жена в Калифорния, в Лос Анджелис - града на ангелите. Безпомощен пристрастен, той бива ограбван и оставян сам на произвола на съдбата. Стига се и до момента, когато си прерязва вените и за момент си отива дори. Случайно бива открит в безсъзнание като не е ясно дали ще бъде спасен. Дали ще продължи да го има да пее във Вселената, в която сме ние.
Това се случва в апогея на развитието на Депеш Мод. През 1993 осмият им албум Songs Of Faith And Devotion създава небивал прецедент в летописите. Дебютира като номер едно в класациите за албуми и от двете страни на океана.
Има групи които са печелили много много милиони и други, които са престоявали на върха по 10 години като Пинк Флойд например, но никой не е превземал света за един ден! Британският квартет установява, че целия свят е вперил поглед от всички страни в тях и в новото, което ще му предложат. Новата алтернативна Рок вълна от началото на 90-тте превръща Депеш по - скоро в рок банда. Следва и прочутото световно свърхуспешно турне Devotional, продължило около година. Китарите взимат превес в звученето (I Feel You), което става по - мрачно и силно отвсякога. Текстовете придобиват все по - отчетливо символен образ (Judas, Condemnation), Дейв е пуснал дълга коса и брада “по Исусовски”, а Корбин едва ли не му дава последно причастие в клипа на In Your Room. Използвани са множество кадри от предишни клипове в своеобразна ретроспекция подобно на посмъртния клип с Фреди Меркюри The Show Must Go On на Queen. Режисьорът разказва по - късно как наистина всички са очаквали изпосталелия Дейв всеки момент да си отиде от тях завинаги… отива си обаче Кърт Кобейн, при това малко след като Корбин режисира Heart Shaped Box за Nirvana.
Дейв обаче бива “намерен от ангел” и спасен! След като групата се разпада през 1995 (Алън Уайлдър напуска завинаги) Дейв се излекува с помощта на верните си иприятели и съратници още от училището в малкия Базилдън, Андрю и Мартин и Депеш Мод… “както е писано”… възкръсва! Възкръсва с мисия…
мисията “Гърло да Храни” (Hole To Feed),
само че гърлото не е едно, а са милионите гърла на почитателите по целия свят, които не могат и не искат да отвикнат да пеят ведно със своите идоли. И гладът им за познатите звуци не утихва.
Бандата издава поредица нови албуми вече като трио - Ultra, Exciter, Playing The Angel, всеки през период от 4 години. Силата на композициите очевидно не е същата. Мракът все така присъства, но усилията за изграждане на качествена продукция, включващи все по - голям екип в студиото, докарват резултати, които се равняват едва на тези от първите години на групата. Няма как - хубавите неща стават бавно. депеш мод са като дете, което прохожда, но за втори път! Повтерното начало е трудно, но те не се отказват. Полагат големи усилия и лека - полека започват отново да напипват верните тонове. И тримата вече си имат и собствени успоредни на Депеш Мод проекти, но неизменно се събират да премерят сили на общия фронт. Последният път, през 2005 година започнаха да личат зачатъците на ново успешно звучене…
И напипвания пулс се засилва все повече. Още през 2008 говорителят на формацията Андрю Флечър (известен с финансовите си умения, миротворческите способности и контакта с фенове и медии) обяви че Мартин “има материал като за два албума”. Дейв, от своя страна явно също е възвърнал силата на “доузрелия си вече” глас. По всичко личи че Депеш Модата се задава отново в отговор на безкрайно зовящите фенове:
- ” Ела Пак!” (Come Back).
Завръщане, истинско при това, се оказа и новоизлезлия албум на бандата Sounds Of The Universe (Звуците на Вселената). Песните от тавата са небивало много, цели тринайсет, а чувството което донасят по обхвата си може да бъде определено най - точно с избраното от самите тях име.
Епично - прочувствено до размерите на Вселената.
Sounds Of The Universe с Come Back, Hole To Feed, Wrong, Corrupt, Miles Away, In Chains и останалите свои песни може да ви постави в чисто нови окови и разпъне докрай доброволно!
Честито!
Редактирано от victorious на 04.05.09 11:46.
|