Добре, това е просто вид личност, която е ограничила връзките към социалното
дали личността ограничава връзките към социалното или социото ограничава връзките м/у индивидите? Наистина социалния ред се поддържа чрез непрекъснато изнамиране на относителни решения и полезни компромиси, но когато фокусът се фиксира към изискванията, същите прерастват в предразсъдъци, под които изгнива фундамента: приветливостта, загрижеността, човечността, а на тяхно място възникват интересите, алчността и суматохата. Погледнато от страни, социото се оказва също изолация, просто е изолация, но с дадена група от хора - но животът не съществува, като отделни острови, хората не са самотни острови, независимо че са в група, свободата на индивида пак се ограничава, ала всички и всичко сме взаимосвързани, не само човек с човека, а и една нация с друга, човекът с природата, луната с океаните, всичко е преплетено.
Така не се разбира кое е желателно, а просто имаме избора на определен човек.
това, което е желателно се намира вътре в човека.
пред теб имаш дишащи и живеещи организации и взаимоотношения
пред мен имам издишащи и умиращи организации - това не са извори, а гробища. Реалните форми на живота не подлежат на човешките модели, не можеш да управляваш живота, не можеш да го натикваш в границите на логиката.
От една страна стои въпроса как да се реши тази дилема, но от друга дали дилемата има решение, защото от къде възниква тя, от какво се подхранва - факт е, че ние превръщаме в истинско онова, на което обръщаме внимание, за това е хубаво човек да съумява да се поставя в положение на избор, спрямо онова, което ще направи реално.
|