|
Хм, когато поради някаква причина се наложи да се осланяш единствено на ума си... подобно на Декарт... е добре да имаш организиращ принцип.
Тръгваш с погрешно предположение и сравнение - .. подобно на Декарт..., без да имаш ясни индикации, че се припознавам като подобие на Декарт.
Осланяйки се на ума си, мога съвсем разумно да взема решението да опозная достатъчно религиозни възгледи и учения, с цел да извлека от тях най-доброто за себе си и за този мой ум. Дори не е необходимо някакво "събитие", поради което това да ми се наложи фундаментално. Процесите на количествено натрупване на информация за света в ума ми са достатъчни спокойно да ме отведат до религиите, както и спокойно да ме изведат от тях, в момента, в който определени религиозни възгледи си свършат работата за умственото ми развитие. Драстичното, драматичното или дори насилствено самоналоженото прегръщане на внесен отвън комплексен постулат как ТРЯБВА да мисля, да чувствам и да живея, са ми противопоказни - личен емпиричен опит. Ако това не става осъзнато и само, доколкото е полезно за моята чувствителност и темперамент, то се превръща в отрова за ума, съответно и за организма ми. Следователно, чистият инстинкт за самосъхранение ми диктува избирателно и много разумно и внимателно да подбирам и приемам за свои тези чужди, внесени отвън, възгледи и поучения, които да са полезни за МЕН на първо място, а не за автора им. Авторът се явява второстепенен фактор, опора, средство, доброволно предоставено и доброволно възприето в рамките на полезното, за моя ум.
щото умът си е мой все пак, и дали ще изтрещи и ще даде на късо или не, аз си поемам отговорността за това. Друг няма да ми я поеме.
|
Re: Алиса [re: dnaunseq]
