Защо искаш да си по-независим и да я контролираш? Може би защото не ти се нрави като ниво, качество, удовлетворителност, или защото взаимодействията не са основани на пълно доверие и кооперация? Или може би така искаш да дадеш една насока и активност за нейното развитие?
не става дума за контрол, напротив - ако аз контролирам социалната среда, независим ли ще бъда, що за независимост ще е това, това е властничество, а не независимост, това е по-голяма зависимост, а не по-голяма независимост.

Социалната среда в потисничество - това човечество не може да се нарече цивилизовано, цивилизацията е един от най-лошите митове, които сами сме си създали и в който вярваме. Аз съм вдигнал ръка против цялото минало на човечеството, защото не е било цивилизовано, не е било човешко. Всичките идеологии, религии, политически доктрини не са оказали помощ за разцъфтяването на човечеството, те са едно бедствие, едно твърде голямо престъпление, което аз не мога да одобря, цялата човешка история ... отвори който искаш учебник по история и какво ще видиш вътре, само кръвополития, насилие и нещастие, казват че историята трябвало да се помни, за да се поучаваме от нея, къде са тези поуки, които следва да сме осъзнали от грешките случили се в миналото, няма ги, ставаме само по-хитри и по-коварни.

Всички властници - от най-жестоките диктатори, до уж по-интелигентните са издигнати от нас самите, защото искаме някой да ни казва какво да правим. Когато някой ти казва какво да правиш, не носиш отговорност дали е правилно или не - просто следваш останалите, следваш заповедите, следваш закона, следваш това, което ти наредят. Всичките Хитлеровци, Сталиновци и Бойко Борисовци заемат властните си позиции, защото хората искат да им казват, какво трябва да правят. Малко хора са склонни да се разделят от психологията на масите и колективният ум. Колективният ум дава несъмнено усещане за сигурност, но тази сигурност е фалшива. Естествено няма смисъл да търсиш истината самостоятелно - много по-лесно е да си християнин, индуист, комунист, капиталист, националист, но питам защо е необходимоста от нации, ако човек не е склонен да се бори, да воюва? Нациите са необходими за войните, инак защо се създават тези глупави ограничения на световната карта, при все, че светът е един. Правителствата би трябвало да са функционални слуги на народа, а носителите на светлината, би трябвало да стават учители на човечеството, но всъщност умствено изостаналите заемат високите постове и унищожават всичко деликатно, всичко прекрасно и велико. Всички политици, всички религиозни водачи страдат от комплекс за малоценност - тази малоценност е много болезнена, така те показват на света, че не са нисши: "аз съм премиер", "аз съм президент", "аз съм папата".

Хората сами предават свободата си, те сами се отричат от нея - защото свободата означава да живееш в непредвидимост, защото свободата изисква да застанеш открито пред собствените си страхове, защото свободата означава, да носиш отговорност за себе си. Денят в който човечеството, разбере само себе си, политиците ще изчезнат, ортодоксалната, институционалната религия ще стане отживелица, защото една автентична религия не се нуждае от пророци, спасители, свещенни книги, папи, свещенници, църкви и всичкия буламач, който са забъркали, защото автентичната религия е свободата на индивида, неговото изследване и търсене на истината, неговата независимост, съзравяне на неговата интелигентност, но е учудващо, че нито една религия не е изтъкнала това, че интелигентността е основното религиозно качество, то е есенцията, която наричам религиозност. Изгубих си само времето и зрението, докато преглеждах всичкото възможно безсмислие на света, но не открих дори едно едничко място в така наречените свещенни писания, където да е написано, че интелигентността е най-важното, най-същественото религиозно качество. Всички казват, че основополагащото религиозно качество било вярата и доверието, доверието в Бога, а и двете са против интелигентността.

Социалната среда е едно зомбиране, едно заслепяване, откъсване от собствената същност. Случва се дори велики интелектуалци да не живеят интелигентно - Мартин Хайдегер, един от най-великите интелектуалци на миналия век е бил последовател на Хитлер. И след поражението на Хитлер и изобличаване на неговите зверства, бруталност, убийства и насилия, дори Хайдегер се отдръпнал и казал "аз просто следвах водача на нацията".
Но на философа, на религиозния човек, не му е работа да следва водача на нацията - всъщност тяхното основно задължение е да напътстват водачите на нацията, а не да бъдат водени от тях. Тъй като са извън активната политика, тяхната визия би трябвало да е по-ясна, тъй като стоят настрана, могат да видят неща, които хора въвлечени в дейността не могат да видят, но е лесно да се прехвърли отговорността в/у някой друг, това е трика на социалния ред. Ако Хитлер беше победил, аз съм сигурен, че Хайдегер би казал "той спечели, защото следваше моята философия". А определено Хайдегер е бил велик интелектуалец в сравнение с Хитлер, Хитлер е бил просто един бавноразвиващ се, каквито са и почти всички политици. Но властта - научени сме да следваме властимащите: родителите, учителя, политика, свещеника, Бога. Казвано ни е било, че който притежава властта е прав - това е просто, защото не изисква интелигентност, просто е защото се отърваваш от отговорноста, няма как да бъде казано на един цял германски народ, че онова което се е случило е по тяхна вина.

Социалната среда не се интересува от интелигентността на индивида, тя няма интерес той да бъде свободен, нейния интерес е да бъде експлоатиран - в момента всичко е с краката на горе, индивида е в услуга на обществото, а истината е, че обществото трябва да бъде в услуга на индивида и по-друг начин е невъзможно, другия начин води само до конфликти и враждебност.