Умността - по-скоро умността в момента се поставя пред обществените връзки, да си умен, да си образован, за да печелиш, успееш и прочие.

Индивидуалността пред обществените връзки, а не умността - поради простичкия факт, че няма как един индивид да бъде единодушно възприет от цялото общество, това е неестествено. Обществото разкъсва индивида от безбройните "да" и "не", м/у неизброимите "трябва" и "не трябва" - да се угоди на обществото е равносилно на самоубийство за индивида. Вместо да се търси неговия потенциал, се търси неговата експлоатация, да бъде приравнен в някакви обществени норми, в някаква традиция или в някаква мода на епохата т.е. "нямаш право да си по-различен", това е мотото на социото, без значение какво е то. За да бъдеш хипи, трябва да си космясал и некъпан, колкото по миришеш толкова си по-хипи, за да бъдеш пънкар трябва да не си миеш задника, колкото си по-наакан толкова си по-пънк, за да бъдеш будистки монах, трябва да си бръснат и с оранжеви дрехи, колкото ти е по-лъскава тиквата толкова си по-будист, за да бъдеш обществена фигура, трябва да си с вратовръзка и костюм, колкото е по-скъп костюма толкова си по-значим, за да бъдеш националист, трябва да си готов за война, колкото си по-агресивен толкова си по-патриот - мода, от която не трябва да се различаваш, стайлинг, типаж който като се пренесе от външния във личния свят на индивида и същия става механичен, мисли и действа автоматизирано/ характерно, за това е тази настойчивост във всички общества и всички времена да се гради характера на индивида, да му се наложи програма, която да следва, да няма опасност, да не се допуска възможността да се различава, учените се бъркат не "хомо сапиенс", а "хомо механикус", в това сме еволюирали.