1. Всеки човек трябва да има право да споделя без страх своите представи за живота и света.

Или ти не си на това мнение?

2. Аз се отнасям с дълбоко уважение към всеки православен християнин, достоен за това име.

Никога не съм подбирал приятелите си по верски критерий. За мен винаги е било по-важно дали даден човек е искрен и добронамерен, дали може да му се има доверие или не.

3. Относно отношението ми към смъртта трябва да кажа, че практикувам от доста години така нареченото "изкуство да се умре".

Ето какво пише за това изкуство човекът, който съм си избрал за свой духовен наставник (християнин-еретик от миналия век, по рождение католик):

„Същественото при въпросното изкуство се състои в това, да сте готови по всяко време – насред планове за бъдещето и най-оживена дейност, в разцвета на здравето и силите си – с ведро чувство и непоклатимо упование да стъпите завинаги на „другия бряг“, – без каквато и да е възможност за връщане назад.”


По-нататък той добавя:

Един живот, изпълнен с отговорно чувство за дълг, с любов към всичко живо, със стремеж към сърдечна доброта и правдивост, към ред във волевите ти изяви и към облагородяване на твоите радости, – живот, изпълнен с радостната вяра в крайното сбъдване на най-високите ти и най-чисти въжделения, – ще бъде винаги най-добрият начин на живот за тебе тук, на
земята, особено ако се стараеш същевременно да усвоиш това, което нарекох в тази глава „изкуството да се умре“.

Ето и един съвет на моя духовен наставник, който приемам изцяло и се стремя да следвам постоянно:


Съвет

Вземи живота си, какъвто e!
Недей мисли: “Друг би могъл да бъде.”
От свойте дни ти никой не кълни,
а трябва ли да носиш - понеси!
И всичко в своя път ти благославяй,
благословен така ще си и ти!

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.