Ама, Алекс, това са неверни приказки. Има християнски мистици, към които Църквата се отнася като към светци и всякак насърчава четенето на запазените им съчинения, отнасящи се до личния съзерцателен опит. Има си напълно ортодоксална мистика. Като почнеш от авва Антоний, псевдо-Дионисий, минеш през исихазма и стигнеш до днес.
Просто има мистика и мистика. Не всеки личен опит е от Бога.
А и ние, простите миряни, да седнем да си въобразяваме, че имаме Бо'зна какви видения, контакти с отвъдното, при това сме сигурни, че имаме връзка със светци и ангели, а не, например, с враждебни сили - това си е самозаблуда.
Здрава самодисциплина, безмълвие, трезвост, живот в постоянна молитва, отказ от много неща и то не само материални - това е цената на истинския мистичен опит. "Уесно нема", както правилно го е казал народът. Ако нещо е лесно, постижимо за Сульо и Пульо (тоест за теб и мен), значи това не е Божие видение, не е ангел, не е свято, не е полезно за душата и няма смисъл от него.
Ако св. Йоан има лична духовна опитност, то като него по-скоро ще е някой суров към себе си старец-калугер отколкото някой градски гностик, който приказва неверни неща за преследването на мистицизма от страна на Църквата.
Капището в Рупите да се разруши
|