Науката не може да отговори на въпроса "защо съществува" нещо. Това предполага наличието на съзнателно поставена цел, идваща извън "нещото", от друго нещо. Или ако щеш това предполага информация, налична извън "нещото". А всички знаем, че науката по същност е ограничена да оперира в рамките на "нещото" и не може да излезе от него.

Хокинг е ясен пример за тази ограниченост на научния подход. Но не тази ограниченост е проблема. Много учени и гении са съчетавали без проблем научния подход със вярата си в Бог, Който така или иначе е неизследим с този научен подход. Истинският проблем е, а и занапред ще бъде, сърцето на учения, което не се отличава от това на бавноразвиващият се олигофрен. По рождение и двамата са бунтовници спрямо Бога и ще се противят на всяка дори бегла референция към Него - олигофрена ще го прави по-просташки, учения - по-интелигентно.