В отговор на:
Ами всъщност не отговаряш на въпроса ми. Има ли документирани молитви от първи век към починали светии?"Нека поясня - питам за документирани молитви на християни към починали светии. В притчата за Лазар и богаташа, нито богаташа е християнин, нито случката претендира да е действителна - нали все пак е притча. Ако тълкуваме всички притчи като действителни случки, тогава притчите спират да бъдат притчи. Не вярвам да вярваш, че съществува буквална жена, която меси буквално тесто и така прави Божието Царство на земята, или че един буквален земеделски сеяч е излязъл на буквална земна нива, да хвърля буквални зърна и да очаква резултатът да са плодоносни за Божието Царство хора?
Знам, че сте изоставили самостоятелното тълкуване на библейските текстове и приемате безкритично всичко, което се нарича православно, но все пак, дори наречено с това име, всяко тълкуване подлежи на проверка.
Здравей, Иво
Ако искаш документи на видеозапис, едва ли ще мога да ти предоставя такива.
Сега сериозно.
Да, притчата за Лазар и богаташа все пак е притча, но там Авраам не е “някой си” безименен човечец, нито пък дори Лазар е "някакъв си там" (“незнайко”). За разлика от б е з и м е н н и я богаташ. (Някои тълкуватели изказват становище, че и Лазар и богаташа са съвсем конкретни личности, макар и последният да не е назован по име. Това, че богаташът е безименен - “някой си човек” - никак не е случайно - неговото име - за разлика от на Лазар - не е написано на Небесата, не е вписано в Книгата на живота).
Иво,
Нека наистина се стремим да не сме буквоядци, но нека приемем и с т и н а т а, че Авраам си е не само Авраам, но и е “отче Аврааме ”, и това е според свидетелството на Самаго Бога.
Лоното Авраамово в тази притча е Раят [временният] – тогава все още затворен „дори” и за Авраам. Господ говорил по подходящ начин на тогавашната аудитория, за да може да я подготви и просветли за Новия Си Завет [не като Оня Стар Завет, какъвто сключил със бащите им и понеже завършек на Закона е Сам Той, Христа Бога нашего].
В тази притча Христос съвсем ясно ни е п о к а з а л, че след смъртта на тялото, душата на човека не умира. Нещо по-вече - задгробната участ на човеците не е една и съща – едни ще отидат (и отиват) в Рая, а други - в Ада.
Раят е Царството Небесно, което е отворено вече 2000 години - там са праведниците, в_Едно с Христа Бога.
Когато „иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки. Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря?”,
Господ им отговорил:
“ Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и в и д я, и се възрадва.” [От Иоан свето Евангелие, виж краят на глава 8]
“. . .и В И Д Я и се възрадва” - това е минало време – не е ли многознаменателно ?.
Господ, бидейки Творец и на времето, Е извън [времето] и същевременно Е в него – в миналото, в настоящето, в бъдещето. Подобен подход Спасителят изявил и на други места в светото Си откровение.
От Лука Свето Евангелие:
"Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
но ония, които се с п о д о б и х а да получат ОНЯ СВЯТ, [т.е, които отиват във времениня Рай, където с е г а са Авраам и Лазар . . . ] и възкресението от мъртвите, [. . . и които ще наследят вечният живот след всеобщото възкресение] нито се женят, нито се мъжат, И ДА УМРАТ ВЕЧЕ НЕ МОГАТ, ПОНЕЖЕ СА РАВНИ НА АНГЕЛИ и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи." (Лука 20:34-38).
Единствено Бог знае имената написани в Книгата на живота (“написаните на небесата”), - така, че не е чудно, когато казва “сподобиха”, говорейки в минало време. Защото Господ Иисус Христос изпълва “всичко във всичко” и затова Той е в миналото, в настоящето и в бъдещето.
Ако християните в първи век се уповавали на Апостолите до такава степен, че слагали болните на постелки и одъри, „та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях” (Деян., 5:15), колко по-вече ние, заразените от множество страсти, трябва да търсим помощта им, знаейки че са Ж И В И в Бога и съ_царуват в едно с Него с е г а.
"Отче, Аврааме, с м и л и се над мене" - какъв по-достоверен документ от Божието свето откровение.
Щом св. Авраам е жив, щом е просиял и е удостоен от Бога да бъде в едно с Него в Царството Му, бидейки Негов скъп близък приятел, защо да не му се молим, щом Сам Христос ни е показал, че дори и неразкаялите се грешници пребиваващи в Ада, могат да му се молят, макар и последните да знаят, че вече е твърде късно. Докато за нас, все още не е – включително и за теб, Иво.
Както казах и по-горе, на мен откровението на Самаго Бога ми е напълно достатъчно.
Отче, Аврааме, моли Бога за нас, грешните, паднали, заблудени човеци.
Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят."
Сърдечни поздрави
. . .
“Господ е мое упование” Редактирано от Eжko_ на 26.01.06 11:34.
|