"ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата." (Мат. 16:19)
Странна работа - Господ - Царят на царете, дал ключовете на Царството Си на човек.
Можем ли да не величаем и да не прославяме тия, които Сам Бог е възвеличил и прославил ? Колко по-естествено е да се обръщаме към тях да търсим (и) помощта им.
. . .
Поучение на Възнесение Господне
Св. Димитрий Ростовски
Някога нашият Господ се яви на възлюбения Си ученик Йоан и му рече: "Не бой се; Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта" (Откр. 1:17-18). Тук има нещо, над което си заслужава дълбоко да размислим: защо Христос Господ не носи Сам ключовете на вечния живот и царството небесно, а ги е дал на Петра: "ще ти дам ключовете на царството небесно" (Мат. 16:19), а пък ключовете, с които се отварят и заключват смъртта и адът, е оставил у Себе Си — "имам ключовете на ада и смъртта"? Толкова ли е жесток и немилосърден нашият Господ, нима по-скоро иска да погуби човека, нежели да го спаси? Нима по-лесно е да отваряш за човеците ада и смъртта, отколкото живота и царството?
Но такова нещо за Него не може не само да се каже, но даже и да се помисли, понеже нашият Създател е благ и премилосърден — "защото Той е благ, защото милостта Му е вечна" (Пс. 117:29), и повече от всекиго иска всички да се спасят, а смъртта на нито едного от грешниците Той не желае, както и Сам е рекъл: "Нима аз искам смъртта на грешника? Нали това искам — той да се обърне от пътя на злото и да бъде жив" (Иез. 18:23 по слав. текст). Защо тогава Господ не казва: имам ключовете на живота и царството небесно, но казва — имам ключовете на ада и смъртта?
Благоволил е нашият Господ да стори тъй, както правят сановитите господари. Когато някой от тях види, че пазителят на хазната му е разточителен, че често отваря вратата на съкровищницата му и разхищава богатствата му, той взима от него ключовете и ги пази при себе си.
Господ познава човешкия нрав, знае колко бързо отварят човеците вратата на смъртта и на ада било за себе си, било един другиму. За себе си отварят тая врата човеците чрез честите си грехопадения, към които са твърде склонни — към нищо друго не е тъй склонен човек, както към падането в тоя грях, към който отдавна е привикнал. Един другиму отварят човеците вратата на смъртта и ада със своя гняв, ярост и злопаметност — когато се яви причина за гняв, човек изпада в такава ярост и негодуване, че тутакси би желал да прати другия в смъртта и ада — не е ли истина? Виждайки, колко недобър е човешкият нрав, Господ е прибрал при себе си ключовете на смъртта и ада, Сам ги държи и казва: "имам ключовете на ада и смъртта", сякаш иска да каже: "грешни човече, поради твоето коравосърдечие и неразкаяно сърце ти отдавна си насъбрал гняв за в деня на гнева, косата на смъртта вече е надвиснала над шията ти, адът вече е зинал да те погълне, ала Аз още чакам твоето обръщане, твоето покаяние, и не допускам смъртта внезапно да те вземе, нито адът да те погълне; държа смъртта запряна, държа ада заключен, та вече да не те похитят, да не те погълнат — имам ключовете на ада и смъртта".
Благодарим Ти, Владико наш! Благодарим Ти за Твоята предвидливост, че не си ни дал тези ключове, като нож на мъничко детенце! О, ако ни беше дал тия ключове — на смъртта и ада — отдавна да бяхме погубили и нашите ближни, които бихме предали на смъртта и ада, и самите себе си — защото и нас щяха да погълнат смъртта и адът!
Сам държи нашият Господ ключовете на смъртта и ада, не носи ключовете на живота и царството. Но защо? Нека размислим.
Ангелите, които предхождаха нашия Господ при възлизането Му на небесата викаха към най-горните ангелски чинове: "махнете, князе, вашите врати, махнете се, вечни врати, и ще влезе Царят на славата " (Пс. 23:9, по слав. текст). Нека помислим защо Ангелите, предхождащи Господа, не викат към по-горните Ангели: "отворете, князе, вашите врати", но викат "махнете ги", т.е. съвсем ги отстранете, съвсем ги откъртете? "Махнете ги!" Не беше ли достатъчно просто да отворят вратите, за да влезе Господ, а трябва съвсем да ги изкъртят, да ги махнат и отнесат? Каква е причината за това? Йоан Златоуст се досеща за тая причина и казва следното: Ангелите виждат, че небесата никога вече не ще бъдат затворени и че на небесния град не са нужни врати, затова и не казват "отворете", но "махнете".
Ето откъде става ясно, защо нашият Господ не държи ключовете на царството и живота, а държи ключовете на смъртта и ада — там, където врати няма, не са нужни и ключове, понеже с Господнето възнесение небесните врати са махнати напълно и никога вече няма да се затворят, както пише и в Откровението: " И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там" (Откр. 21:25), та и от ключове там нужда няма.
Не ги носи Сам Господ, дал ги е на Петра и на останалите апостоли , сякаш казва: "те не са ми нужни, вие ги носете и отваряйте без труд вече отвореното, отваряйте това, що не е затворено, отключвайте това, що не е заключено, освен ако някой сам не затвори за себе си небесния вход — томува можете да помогнете с тия ключове, а за ония, що вървят след Мене, влизането е свободно и без нужда от ключ, понеже вратата за тях са отворени и вече не могат да бъдат затворени, тъй като са и премахнати".
О, колко е отрадна тази причина за Господнето възнесение! Той се възнесе на небето, за да ни отвори нашироко небесните двери и съвсем да ги откачи, та без пречка да възлизаме на небето. Отвори ни, Господи, отвори ни дверите на Твоето милосърдие!
. . .
"ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата." (Мат. 16:19)
Можем ли да осъзнаем в цялата дълбочина каква огромна власт е дадена на святият първовърховен Апостол, засвидетелствана от Самаго Бога ? Едва ли - можем, но не и в цялата дълбочина.
Ако вироглаво отхвърляме възможността св. ап. Петър да ни помага, дали не се самопогубваме, заради пустата ни тая г о р д о с т ?
"и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил"
Свети Петре, моли Бога за нас, грешните, паднали, заблудени поради вироглавието си човеци.
“Господ е мое упование”
Редактирано от Eжko_ на 16.05.06 12:12.
|