Сега ще разгледаме твърденията направени от гл. точка на източната
идолопоклонска ерес (позната като изт. православие) и ще ги сравним с това,
което действително е казано в Библията.
За старозаветните Адът имал две "отделения", и Господ недвусмислено
припомня това в разказа си за бедния Лазар и богаташа (Лук. 16:19-31), където
последният попада в място на мъки - Геената огнена, а Лазар - в лоното Авраамово.
Никъде в Библията, вкл. и в посочения пасаж, не присъсътва представата или
понятието за ад с две отделения. А пише следното:
"Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и
бе погреба. И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и
Лазара в неговите обятия. ... И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена
голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, н
ито пък оттам да преминат към нас."
Никъде в Библията, вкл. и в посочения пасаж, не присъства представата или
понятието за това, че Геената е част от ада. В Лук. 16 думата "Геена" напълно липсва.
В разбирането на евреите, Лазар бил също в Ада, защото `и Лоното
Авраамово `и Геената огнена се намирали в "света на мъртвите", където няма
"място" за Бога, или по-точно казано има отсъствие на Бога.
Oтново твърдения, които нямат нищо общо нито с казаното в Библията, нито с
разбирането на правоверните евреи в който и да е исторически период. Смислълът
на тази притча не е описание на "света на мъртвите"; образната ситуация описана там
не се отнася до никое старозаветно или новозаветно учение за "света на мъртвите".
Никой новозаветен автор не я цитира като потвърждение на някаква нова визия за
"света на мъртвите"; в стария завет също липсва учение за двуделност на ада или
за това, че "лоното авраамово" е част от ада.
А ето какво отговаря персонажът Авраам от тази притча, след като персонажът на
богаташа го моли да предупреди братята му за "това мъчително място":
"Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях." (Лука 16:29)
Моисея и пророците!
Нека слушат тях!
Това е същинското библейско позоваване на притчата, а не образната реч
употребена за да направи по-лесно смилаема тази същинска поука:
Слушайте Моисей и Пророците!
В Моисей и Пророците няма учение за авраамово лоно, за разделяща бездна и пр.
В Моисей и Пророците няма учение за това, че мъртвите могат да си приказват един
с друг докато са мъртви.
В Моисей и Пророците няма учение за това, че мъртвите водят някакво съзнателно
съществуване докато са мъртви.
В Моисей и Пророците няма учение за молитви към Авраам или други значими
израилеви "отци".
В Моисей и Пророците няма учение за това, че покойникът Авраам чува молитвите на
прокълнатите.
Иисус завършва притчата със следната реплика на персонажа Авраам:
"Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма
да се убедят."
Кои ако не слушат? Живите братя на Лазар! И в по широк смисъл, живите слушатели
на Иисус, който разказва тази притча. Да слушат Моисей и пророците, да бъдат
милостиви и да не се оплакват от временните несгоди в живота, това е смисълът на
притчата.
Слушателите и читателите на притчата за Лазар и богаташа са имали
достатъчно ум в главите си, за разлика от православните спиритуалисти, за да
разберат, че поуката от нея касае въпроса за праведното поведение, а не цели
описание на интериорния дизайн в пъкъла.
В тази притча Христос съвсем ясно ни е п о к а з а л, че след смъртта на
тялото, душата на човека не умира. Нещо по-вече - задгробната участ на човеците
не е една и съща – едни ще отидат (и отиват) в Рая, а други - в Ада. Раят е
Царството Небесно, което е отворено вече 2000 години - там са праведниците,
в_Едно с Христа Бога.
Нищо в тази прича не подказва за еретичното спиритуалистко учение, че след смъртта
на тялото, душата на човека не умирала.
С тази притча Спасителят упътва слушателите да слушат Моисея и пророците.
Нека тогава ги чуем. Какво казват те за смъртта и душата?
В Бит. 2:7 се казва: "Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му
жизнено дихание и човекът стана жива душа". Забележете, при сътворението
човекът не е получил някаква душа, а е станал, "жива душа", живо същество.
Оформеният от Бога от пръстта човек, от неподвижен станал жив, мислещ, действащ.
Еволюционистите вярват, че човекът е произлязъл от неорганична материя, която от
само себе си се превърнала в органична! Но как? Те не поясняват. Без тяло няма
живот, също и без жизнено дихание т.е. без Божията намеса, няма живот.
В Стария завет нито един път не е спомената думата "безсмъртен". В Новия завет
ап. Павел я споменава в 1Тим.6:15,16 и приписва това само на Бога.
Това е вътрешно, присъщо само на Бога качество. Човек е създаден условно
безсмъртен, при условие на послушание. В Едем Бог заяви на Адам: "В деня,
когато ядеш от него (от забраненото дърво, "дървото за познаване на доброто и
злото"), непременно ще умреш" (Бит. 2:17)! Тук Бог не казва на Адам, че само
тялото му ще умре, а душата няма. Става дума за едно абсолютно прекратяване на
съществуването. В Езек. 18:4 Бог заявява, че "душата, която е съгрешила, тя ще
умре".
Историята на християнството ни казва, че вярването в безсмъртието на душата е
било въведено от ранните християнски отци Ориген и Климент Александрийски,
които са заимствали това учение от древногръцкия философ Платон. Това е езическо
вярване. Ако прочетем внимателно Езекиил 37:1-10, ще видим как Господ първо от
сухите кости създава тяло, и после му вдъхва живот. И тук, както при сътворението
се повтаря същото - първо тялото, а после духът.
А сега нека видим в какво състояние са мъртвите? В Екл. 12:7 четем: "И се върне
пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал". Дали този
дух не продължава някакво съзнателно съществувание след смъртта на човека?
Отговорът се намира в Екл. 9:5,6,10 - "Живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не
знаят нищо, нито вече придобиват... Още и любовта им, и омразата им, и завистта
им са вече изгубени.... Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост
в гроба където отиваш" (виж също Йов 14:21, Пс. 146:4). След смъртта няма
съзнание, човек е в пълна неизвестност за близките си, няма никакви чувства,
никаква дейност. Духовният, психическият и физическият живот се прекратяват.
Човек изпада в пълно небитие. Времето престава да тече за починалия.
Тогава на кои мъртви се молят източно православните спиритуалисти за
застъпничество?
На дървени идоли и изображения, на собствените си извратени представи, на
призраци, възкресени от антибиблейското им поганско въображение.
==============================================
Добавка: Онези, които възприемат буквално описанието на разговарящия от
лоното на Авраам Лазар с намиращия се в съзнателно мъчително състояние в ада
богаташ, трябва да бъдат последователни в буквализма си и да приемат, че Лазар
буквално се е намирал в буквалното лоно на Авраам.
==============================================
Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 25.01.09 19:43.
|