Каково же учение Священного Писания относительно праведников, покинувших земной мир, и силы их молитв?
В апостольское время Церковь воспринималась, как единая Небесно-земная духовная семья. Апостол Павел писал новообращенным христианам: "Вы приступили к горе Сиону и ко граду Бога живого, к небесному Иерусалиму и тьмам Ангелов, к торжествующему собору и Церкви первенцев, написанных на Небесах, и к Судье всех Богу, и к духам праведников, достигших совершенства" (Евр. 12:22-23). Иными словами, вы, став христианами, влились в великую семью и вошли в тесное общение с небесным миром и праведниками, там находящимися. (Епископ Александр Милеант)
Ап. Павел в Посланието си до ефесяни казва: ". . . за да с ъ е д и н и всичко небесно и земно под един глава - Христа." (Еф. 1:10)
" тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който Ц Я Л О Т О здание [т.е., `и Небесната `и Земната Църква], стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа". [края на глава 2-ра]
„Вярвам в една свята съборна и апостолска Църква” (9-ти член на Символа на вярата) Накратко за 4-те определения в Символа.
Вярвам в Църквата, значи вярвам в Господ Иисус Христос, главата на Църквата, в разкриващото се в нея евангелско учение.
Църква (на гръцки (eclessia)) значи събрание, съединение, общество. По богословско определение Църквата е общество от православно вярващи лица, приели кръщение в Господ Иисус Христос. Църквата е съвкупност от разумни, свободни същества - съединение на „всичко небесно и земно под един глава - Христа” (Еф. 1:10), затова тя е земна и небесна. Глава на Църквата е Христос Господ. „Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). Това е името на Иисуса Христа.
Църквата се сравнява с кораб: „Невъзможно е да преплуваш морето без кораб” - казва св. Йоан Златоуст. А корабът в житейското море е едната, свята, съборна и апостолска Църква. Господарят на този духовен кораб е Сам Всевишният Господ Бог. Моряците в тоя кораб са апостолите и техните приемници; пътуващите по житейското море са всички православни християни. Мачтата на кораба е кръстът Христов, въжетата - любовта, която ги свързва и обединява помежду им, а котвата е надеждата. Тоя кораб, по думите на Златоуста, носи християните към небесния Йерусалим и макар да е блъскан от ветрове, бури и житейски вълни, не може да претърпи крушение. Враговете и гонителите на Църквата не са успели да потопят кораба, начело на който винаги стои Господ Иисус Христос, Който е казал: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).
Църквата е Тялото Христово (Рим. 12:5, Кор. 12:27). Затова Църквата е една единствена. Та нали не може под една глава да има две тела! А Христос е назован и глава на Църквата (Кол. 1:18). Оттук: един Христос, една Глава, едно тяло — една Църква.
Църквата се нарича свята. Първо, защото е основана от Все_Святия Христос. Второ, защото Господ я е събрал, изкупил, очистил и утвърдил чрез Своята свята и пречиста Кръв. Трето, защото от нейното основаване я ръководи, вдъхновява и оживява Светият Дух Божий. Четвърто, защото всички нейни членове са призвани да бъдат святи, отделени от всичко несвято на тоя свят, гдето те растат и през който пътуват. Пето, защото светите небеса са предназначени за нейна вечна обител. Шесто, защото в нея са всички ония дадени от Бога средства, чрез които човеците се освещават и стават способни да бъдат жители на небето. Затова се нарича Църквата свята.
Църквата се нарича още и съборна. Защо? Първо, защото събира за живия Бог чеда от всички земи, от всички племена, от всички народи. Тя не се ограничава нито с една раса, нито с едно племе, нито с една държава. Подобна на човек, що стои на кръстопът и зове пътници на царската трапеза (Мат. 22:9), е и Църквата. Светата съборна Църква призовава и събира човешките синове и дъщери за спасение. И не отхвърля никого, освен оногова, който я отхвърля нея, като по такъв начин отхвърля самия себе си. С това се отличава новозаветната, всеобхватна Църква от старозаветната, подготвителната, ограничената само с един народ.
Църквата се нарича съборна още затуй, че не е ограничена и от времето. Тя обхваща не само всички верни от Христа насетне, но и всички ония святи и праведни души от Адама до Йоана Кръстителя, заради които Господ слязъл в ада.
Църквата се нарича съборна и затуй, че тя обхваща живи и покойници. Упокоените в Господа братя и сестри са също толкова нейни членове , колкото и живеещите сега на земята. Пътниците, които корабът на спасението (т.е. Църквата Христова, бел. моя, Наско) е пренесъл на новата земя, в безсмъртното царство, както и ония, които той пренася днес и които ще пренася утре — всички са членове на едната света съборна Църква.
И тъй, Църквата се нарича съборна затуй, че не се ограничава нито с една раса, нито с един народ, нито от пространството, нито от времето, нито от смъртта. Заради всичко това Църквата е съборна както по своето учение, тъй и по своето устройство.
Светата Църква се нарича и апостолска. Тя се нарича тъй първо, защото нейни първи членове са били Христовите апостоли — първи лични свидетели на чудесния живот и дела на Сина Божий на земята и първи Негови следовници. Второ, защото апостолите са я устроили и разпространили по цял свят. Трето, защото светите апостоли първи след Господа са пролели кръвта си в нейните основи. Четвърто, защото нейното апостолство до ден днешен не престава. Поради своята апостолска мисия в света и поради апостолската приемственост, православната Църква носи непрестанно печата на апостолството.
„И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е Кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички и във всеки нас. А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов. ” (Ефес. 4:1-7)
П.П. В постинга са използвани цитати от книгата ”Верую во единаго Бога”, разяснение на Символа на вярата от Охридския и Жички светител Николай (Велимирович), както и от други материали.
. . .
“Господ е мое упование” Редактирано от Eжko_ на 27.10.06 11:09.
|