аз викам клиентите изобщо да не влизат в магазина да пречат на служителите да си зареждат.
мамка му, бил съм в SamsClub, пасти да ядете пред тоя магазин, няма да говоря колко по-голям е и колко повече стоки имат. Само ще кажа че ВЪТРЕ има тоалетна. Че ВЪТРЕ можеш да си купиш нещо за пиене а не да мреш от жажда докато висиш на опашката, щото в метро не се яде и не се пие. точка. Ако случайно се минеш да си купиш да речем бутилка кола преди да влезеш в метро, от кафето на метро което е на паркина на метро точно до входа на метро и си вземеш касовата бележка, НЕ МОЖЕШ да влезеш в магазина с бутилката. Те нямали нищо общо, кафето и магазина, плюс това "НИЕ ОТКЪДЕ ДА ВИ ЗНАЕМ КОЛКО ОЩЕ БУТИЛКИ ЩЕ ИЗПИЕТЕ ВЪТРЕ" - това от... айде няма да и викам киселата краставица, че колегите и се засягат.
Картата.. ех, картата... ми взех че я загубих. Отивам в метро2, казвам си името, фирмата, искам нова карта. Не може, трябва в метро1, щото съм един от кретените които имат карти още преди да си пуснат първия магазин и се оказва че се водя там (тогава ходеха едни мили каки по фирмите да ни разказват за светлото бъдеще на шопинга в бг и да ни издават карти). хубаво, меткам се от божурище до горубляне, колко му е. метро1. не може, щото трябва да занеса всички !!! карти на фирмата, и да ги сменят, не може само мойта.
Тука вече иззлобях. ОК, вие вашто, аз мойто. Ходя си в метро2 като минавам оттам, давам си личната карта, казвам името на фирмата, краставицата вдига телефона, върти до метро1, кара другата краставица да ме "провери", и ми пише еднодневна карта. Един ден три пъти подред така - влизам, излизам без нищо да купувам, пак влизам, нова карта, и пак. Мисля лятото като тръгна за морето да пробвам тамошните краставици - междуградски разговор се е по-добре от градски.
А иначе, настрана от упражненията за запълване на време, пазаруването вече е била и техномаркет. слава богу косачка не ми е дотрябвала.
|