Чета я още от времето преди да стана партньор, и въпреки това не ми повлия (негативно) на преценката, когато трябваше да вземам решението да стана или не част от тази система.

Забелязвам, че темата е доста посещавана, вече наближава 19 000 прочитания, но има само 250 постинга в нея. От които 65 по бързо преброяване са на инициатора Светлосин. В проценти това означава, че 1,31 % от посетителите имат някакво мнение, което смеят да изразят. Като коригираме с фактора „Светлосин” този процент пада до 0,9. Не ми се брои колко са отделните постващи, но ако някой си направи труда да ги сметне и преизчисли нещата, процента ще слезе още надолу. Поради субективността на преценките не включвам и показател за смисленост на текстовете, защото тогава процента на хората с мнение ще е съвсем мижав, някъде около 0,1.
И какво излиза- един на хиляда има собствено мнение и може да го аргументира. Другите гледат сеир и от време на време ръкопляскат, чат-пат има и „игра с публиката”. Дали защото така са научени, че винаги друг е отговорен за грешките им, или защото никога не са имали позиция, която да отстояват, дали защото винаги някой е взимал решения вместо тях, а те просто са изпълнявали нареждания? И порочния кръг се затваря. А може би всеки се е изживявал като някакъв актьор, участващ в супер продукция на знаменит режисьор? И болката от осъзнаването, че е бил прост статист в някоя от масовите сцени.

Следвайки логиката на горните въпроси или по скоро отговорите, аз си обяснявам негативизма и липсата на трезва оценка на собствени действия, а от там хала на всеки от българите, и на държавата като цяло. Все някой ще ни оправи, ще ни даде светлото бъдеще, ще ни напълни портфейлите, ще... и т.н.
А къде сме ние? Всеки един от нас! Член на някоя друга обезличаваща система, тя на свой ред още по безлична в по-голяма съвкупност от подобни системи.

Като част от тази система аз виждам в нея следните категории хора:
1. хора без идеи, без визия за себе си, без реални амбиции
Те самите не знаят защо съществуват, разполагат с ограничен брой стереотипи на поведение, формирани от сляпото подражаването на себеподобните си. Никога не са виновни за нищо, винаги обстоятелствата и света са против тях. Те идват на блок, инвестират и ... до там. Не можейки и не искайки да носят отговорност както за хора които биха им се доверили, така и за собствените си дела или липса на такива, те се чувстват набутани, излъгани, измамени. Защото стереотипа който следват е такъв, няма кой да ги покрие, а достигането до извода за собствена грешка е болезнен. И вярно, за някои скъп!
Тези хора не могат да поставят себе си като действен фактор, но не им достига и смелост пред себе си да го признаят. Дали би им отивало определението „сива маса”?

2. хора с възможност за преценка, с умение за вземане на решения и отстояването им
Дали ще инвестира или не, решението ще бъде взето, като ще бъде аргументирано и обосновано. След блока се преценява, че това не е за тях, не им импонира, нямат желание- не инвестират, и живота си продължава, земята продължава да се върти, а света все така предоставя цели, към които да се стремят и реализират.
Или инвестира, намира начин да оползотвори инвестицията си и пак да продължи напред. Способността да се оценяват ползи и възможности не се получава на готово, тя се култивира и придобива емпирично. И колкото предишния опит е бил по голям, толкова бързината на преценката е по висока- да откриеш нюанса, оттенъка, който разграничава едно нещо от друго, да намериш уникалното, което ще ти даде предимство и ще реализираш ползи.

Ще ми се да мисля, че съм бил от втората група. И за да не се развихрят дебати къде съм и какъв съм- все още съм PM. Инвестирал съм, и до сега за по-малко от година съм поканил само 1 (един) човек- моя съдружник! Който също инвестира! И преди и сега продължаваме да работим заедно. Не, не работим по модела, защото така сме решили, намерили сме друго предизвикателство и възможност за реализация, открили сме други бонуси които тази система ни дава. И не считаме за престъпление да ги използваме. Ако не ползвахме връзките и познанствата си с други членове, техния възможност, опит и връзки- о, да аз съм сигурен, че някога пак щяхме да реализираме продуктите и/или услугите си, но времето за достигане на сегашното ниво щеше да е доста по голямо. И ако някой ми предложи друг механизъм, друга възможност да скъся времето за растеж- с удоволствие бих инвестирал в неговия бизнес модел и бих работил с него.
Ако някой се интересува, защо съм спрял с препоръките и защо моя партньор не прави такива- ами нека да заповяда на блок и да послуша още веднъж какво се казва. А после да анализира смисъла на посланието. Ние (аз и съдружника ми) осъзнаваме степента на отговорност спрямо хората, които бихме препоръчали, и едновременно с това се съобразяваме и с желанието ни да работим с тези хора. Ако не желая някого за съдружник във фирмата ми, няма начин той да стане такъв, освен ако не ми предложи изкупуване с условия, на които да не мога да устоя. Ерго, ако нямам желание да работя с него, в един екип- защо да го препоръчвам? И ако въпреки това го направя, е тогава аз ще съм го набутал, ще съм го измамил, тогава ще съм се подиграл с гласуваното ми доверие, но преди всичко ще съм захвърлил на боклука собствените си принципи (вкл. и морални такива), ще съм тръгнал против себе си.

Следейки еволюцията на текста след прякора на Светлосин – „защо да не може” преминало към „сговорна дружина планина повдига” – ако ги конкатенираме така, че да получим фразата „Сговорна дружина планина повдига- защо да не може?” се получава един много хубав въпрос. И за себе си аз съм отговорил на този въпрос- ДА, вдига я и още как, и може много повече! А дали искаме да го направим? Както и дали можем? Това е вече са други въпроси. Със съвсем други отговори, и други отговарящи.

Критичния акцент по темата се фокусира върху едната страна на медала. И тотално се отрича съществуването на другата страна. Или множество други страни. За мен лично всяка една крайност е вид ограничение. За това и не си позволявам да разглеждам едностранчиво сериозни въпроси, какъвто смятам е и този. Моята логика ми диктува да дам възможност за избор на човек, да претегли и сам да реши кое е полезно за него и кое не. И в последствие ще очаквам да си застане зад решението. Ама не може да направи преценка, няма идея как да извлича ползи, няма кой да му подскаже кой е верния отговор в теста, не е сигурен с левия или десния крак да започне да пресича улицата, свикнал е винаги само да получава от системи, работещи със и без негово участие- еееее, айде стига толкова! На такива и папата да им говори, те пак ще са по-католици от него.

За това и мисля, че темата е изчерпана. Очертани са два лагера, всеки със свой запас от аргументи и контрааргументи, но качествена промяна на статуквото не се получава. Периодично в темата ще се появява поредния хленч, някой ще му отговори в стил „...да си мислил...” и пак на изходна позиция.
Аз желание да наливам вода в едната или другата мелница нямам. Бих се включил (евентуално, не е сигурно!) в смислена дискусия, с обосновани становища, но решения вместо други няма да вземам!