Преди две седмици и мен ме поканиха да присъствам на една среща, среща, която ще ми бъде изключително полезна, защото на нея ще ме запознаят с хора, които ще ми помогнат бързо да осъществя целите си. По думите на моя „поканващ”, това са хора бизнесмени с от малък до много едър бизнес. Хора, които знаят как да постигат успех в живота и са отворени да помагат и на други амбициозни и нахъсани личности да успеят. На тази среща ще си говорим за бизнес, за твоите цели и за това как най-бързо да ги постигнеш.
Почти дословно, това бяха думите на мой много добър приятел. Той също бил поканен преди време на такава среща и от тогава живота му се променил към много по-добър. Попитах го, с какво конкретно се е подобрило битието му, и отговора беше, че сега познава много хора, които по всяко време са готови да му окажат помощ от всякакво естество, с които съвсем като с равни може да се съветва по различни въпроси и да получи компетентен отговор. И от това живота му е станал по лесен, помогнало му е да поспечели доста пари с които да развива свой бизнес. Аз не знаех този човек да е открил собствена фирма и да развива някаква дейност, но ми стана интересно, помислих си, че моя приятел все пак е решил да навлезе в частния бизнес и да работи за себе си, за което го похвалих. Тук той се разпали и започна да ми обяснява, как нямало да постигне всичко това ако не било запознанството му с тези, с които искал и мен да запознае защото много държал на мен и искал да работи с мен. Попитах го с какъв предмет на дейност му е фирмата, и как вижда съвместната ни работа, с какво аз на него респ. той на мен ще бъде полезен. Отговори ми, че все още събира екип от хора със свързани интереси, с които да разкрият печеливш бизнес. ОК, макар и странно, но ОК, ама до тук не схванах какво ще правите/правим? Ела на тази среща и ще поговорим точно по тези въпроси, всичко ще ти бъде изяснено и ще можеш да питаш за всичко, което те интересува. След още няколко опита да разбера нещо повече за какво иде реч, неизменно ми беше отговаряно в този стил, че само на срещата ще получа всички отговори.
Добре викам си, явно моя човек се прави на много потаен, има съдружници и вероятно не иска без тях да обсъжда бизнеса си. Ама чак пък толкова да не може да загатне какво прави и за какво съм му аз... Но нейсе, съгласих се да се видим с когото трябва без никакви ангажименти от моя страна докато не разбера за какво става дума. Попита ме дали мога да бъда на негово разположение събота или неделя, за целия ден, даже и вечерта, защото искал да идем после да се почерпим (независимо от резултата от срещата) в някое готино заведение. Разбрахме се за съботния ден, няма да поемам други ангажименти и че щял да ми се обади в колко часа и къде да се видим. Сега трябвало да уведоми колегите си, извади мобилния си телефон и се обади на някого, обяснявайки, че е с мен, и че имам желание да ме запознаят с нещата. След минута ме попита дали можем да се видим с един много важен човек, който евентуално в бъдеще би ми бил полезен, и точно сега имал възможност да се срещне с нас. Казах му, че няма проблеми. Уговори среща за след час в някакво кафе в центъра и потвърди, че ще бъдем там. След тел. разговор започна да ми хвали този, с когото ще се виждаме, изкара го едва ли не собственик на корпорация от калибъра на Microsoft. Вече беше ми дотегнало от недомлъвки и потайности, което му и казах, и добавих, че ако и другия тип ме третира като малоумник и нищо съществено не каже, по добре да не се срещаме. Леко помръкнал, ми повтори, че този човек е много важен за него, и не искал да се компрометира ако не идем.
Вече бях започнал да си изграждам някаква защитна бариера към цялата ситуация, нещо цялото „информационно затъмнение” ме караше да се чувствам не комфортно и подозрително.
След час се преместихме в другото кафе и зачакахме важната особа, която пристигна с около 40 мин. закъснение. Моя приятел през цялото време ми подхвърляше колко бил ангажиран този човек и колко хора зависели от него, с цел май да оправдае закъснението. Направи ми впечатление, че на моя приятел не му се обадиха да му кажат, че ще закъснеят, че нещо се е случило, което ме и учуди. Тоя boss дето ми го величаеха, май не го е еня, че го чака някой и че е поел ангажимент.
....следва продължение...
|