УРА, появи се накрая!
Човека, който влезе наистина беше много стилно облечен, със скъп костюм, пасваща на облеклото вратовръзка, чанта с лаптоп, избръснат и с безупречна прическа и всички атрибути на преуспяващ бизнесмен. С 24 каратова усмивка се здрависа с мен, след като моя приятел ни представи един на друг. Седнахме и boss-а започна да ми задава почти същите въпроси, които бяхме обсъдили с приятеля ми- с какво се занимавам, как се виждам след няколко години, какви цели имам поставени, задоволява ли ме положението ми, какво е финансовото ми състояние, искам ли да печеля допълнително и да правя това, което ми доставя удоволствие. Позачудих се на глас защо ме разпитват така подробно, все едно кандидатствам за кредит пред банка, и с каква цел им трябва тази информация. Тук boss-а леко промени тона, че за да придобие представа за мен (а започна с думите, че моя човек много им е говорил за мен, и без да ме познават са ме харесали) и да прецени дали съм сериозен човек, трябва да знае някои неща. Попитах го, дали той без да знае къде и за какво дава толкова персонална информация ще е спокоен и предразположен да споделя тези неща. Контрира ме с въпрос, дали имам доверие на моя приятел. Казах му, че се познаваме много добре с него, и имам доверие в човека, но не познавам вас и все още не ми е ясно защо трябва да ви дам исканата информация. С иронична усмивка ми отговори, че между моя приятел и него има 100% доверие, и щом аз вярвам на моя приятел (за кратко МП), би трябвало да не ме притеснява, че и той (за кратко ЛБ=лъскав бизнесмен) ще знае тези неща. Попита ме, дали изглежда като човек, който би злоупотребил с доверието-моето и на МП - и дали външния му вид ме кара да се съмнявам в думите му. Отговорих му, че външния му вид в момента ми говори само че има костюм за 500-1000 лева и лаптоп, неща, които имам и аз. И може моите костюми да са за по 200-300 лева, но компютъра ми е 3 пъти по скъп от неговия. Попитах го, какво му говори това за мен? След още 10 минути празнословие ЛБ се обърна към МП и му каза, че много ще се радва да ги посетя в събота, че ще имам много бърз успех с тяхна помощ, и уж между другото попита дали съм информиран за таксата за резервация. Сконфузено, МП му каза, че не е имал възможност да ми каже. Тогава ЛБ ми каза, че за да придам сериозност на намерението си и ангажимента за присъствие трябва да платя 60 лева. Попитах какво си купувам с тези пари, за какво ги давам... Ами в събота на срещата ще бъдат няколко много важни хора, с малко свободно време, и това ще е моя ангажимент аз да бъда в уговореното време на съответното място. Тук не се сдържах да му намекна за неговото закъснение (попитах колко ще ми отбият от 60-те лева за 40 минути чакане), и забелязах, как МП застана на нокти...Както и да е, дадох парите на МП и попитах за касова бележка, фактура, изобщо нещо срещу тези пари. Пак ми разтегнаха локумите за доверието, но вече ми беше писнало тотално, и без задръжки им заявих, че ако ще си говорим за доверие, да ми върнат парите, аз ще си ги нося в джоба на срещата и ще ги платя при влизане. Доверие, нали така? И опа, май нещо излезе извън схемата... Както и да е, тръгнахме си, аз -минус 60 лева и нищо срещу тях, а ЛБ и МП с усмивки на лица.
През двата дни до събота МП всеки ден ме „проверяваше” по телефона дали не съм размислил и дали все още съм сериозен за срещата.
...има още...
|