Мен редовно ме удивлява промишления капацитет на САЩ, в подобни положения! Споменатите самолетни картечници са 0.303 инча (7.7мм). Така да ги хвърляш на дъното! Говорим за първоначалния наряд. Даже после, с картечниците пуснати за втора употреба по корабите - нали пак след всеки бой са били сменяни! Какво е това производство, какво е това чудо! Самолети с изтекъл ресурс са били изтиквани отвъд борда, и хайде - новата пратка! Няма разфасоване за претопяване, няма вторични суровини.

Да кажеш - ами напънали са се американците, с цената на глад и кръв и всякакви лишения и скотски живот - и рукнали потоците картечници и самолети. Да, но американците през никоя война не помнят глад! Даже през своята Гражданска, до сега най-кървавата в американската история! Имало е ограничение в скоростта по шосетата - да не хабят бензин. И добавъчен "лукс" данък върху автомобилните гуми - да не търкат гуми ненужно. И добавъчен "лукс" данък върху телефонните сметки - да не задръстват линийте ненужно. За известно време маслото е било с купони - но това едва ли е било забелязано от масата американци, които от време оно до днес предпочитат маргарина пред маслото. И това са лишенията! Всеки американец в САЩ си е карал леката кола, и си е бачкал, и е живял... човешки! Лавините промишлено производство въобще не са били изстисквани от човешки кървища и мъчения!

(Не включвам японските американци в конц-лагерите; но във всички случаи, както и да ги броиш, те са минимално малцинство, в национален мащаб. Но даже японците не са гладували или живяли в нехигиенични условия или нямали облекло! По тяхни собствени спомени. Японците също не помнеха да са работели в конц-лагерите. Освен по желание. Най-гнусните им спомени бяха, че лагерната администрация устройвала танцови вечеринки, на които било... хлъц... разрешено момчета и момичета, юноши, да танцуват заедно... Тюх, отишъл здравият японски морал! Какво подриване на японската културна девственост! Аз като ги слушах оплакванията - и се чудех дали слушам нещастници, оцеляли концлагер, а-ла британския тип от Боерските Войни, усъвършенстван от дойчовците, с глад и болести за изтребване на хора, или някаква фантастика от друга вселена... Виж, реалната загуба на затворените японци е че не могат да си изплащат къщи и имоти - и ги губят заради неизплащане. Но японците, които съм срещал, ветерани от лагерите, най- се плачеха от... танцовите вечеринки с подринатия морал...)

Помня разговор между баща ми и американски ветеран... За мобилизацията... "Идват", казва американецът, "да ни приберат от сборната точка с...", и човекът замълчава, да определи по-добре с какво са идвали. "С камиони", услужливо добавя баща ми. "А!" възкликва американецът, опулен от изненада! "Не, с рейсове, разбира се, но се опитвах да си спомня дали имаше училищни, или всички бяха военни." Нещастният, той хабер си няма от уравнението "военен превоз за хора" = товарни вагони + камиони + пешачка.

Отклоних се от темата, но и отклонението е свързано. Помня спомените на германци, като военопленници докарани в САЩ, и пуснати да бачкат по полетата в Средния Запад. Като видяли силозите за зърно... И цената му... Че САЩ са можели за по-евтино да погребат Германия със зърно, вместо да се хабят с бомби. А в авиацията, прословута с ненаситност за ресурси, темата на промишлен капацитет винаги прозира изпод уж-изцяло авиационните технически обсъждания.