|
Здравей, ribarqt!
„По темата , тази сила би трябвало да може да се измери по някакъв начин . Тя ли е причината за олекването? има ли опити до сега които недвусмислено да потвърждават олекването?” (ribarqt)
Закон на Йънг:
Всички големи открития са направени по погрешка.
1) На следващия файл е дадена геометрична и физична интерпретация на хипотезата за олекване на телата при ротация около централна вертикална ос.
От изследването на мисления опит (фиг.1, 2) се предполага, че при ротация на телата (1, 2) около централната вертикална ос на симетрия (0С ), наред с хоризонталната центробежна сила f(цб) , която се предизвиква от действието на външната (електрическа) сила на опън f(цс) , възможно е (хипотетично за сега) при движението на същите тела (1, 2) да възниква радиална (по направлението на R ) инерционна сила F , чиято големина се изчислява от изразите
(1) F =m*W^2*R = m*V^2/R,
където m е масата на движещото се тяло (т.1, т.2), R е радиус-вектор (с дължината на земния радиус) от центъра (C) на полето и крайна точка в масовия център на тялото, V е неговата линейна скорост, чийто вектор е по допирателната на хоризонталната окръжност, W = V/R е ъгловата скорост на вектора R около перпендикулярната нему централна ос (CC’).
2) Проверка на предполагаемото откритие, известно като Козирев везни.
По пътя на разсъжденията се стига още до извода, че в полюсната равнина (L, фиг.1), където радиусът (r) на хоризонталната окръжност е незначителен, хоризонталните компоненти на масовите сили (G, F) са пренебрежими, значи пълната инерционна сила F (уравнение 1) ще действува като подемна сила на ротиращата система (т.1, т.2).
Ще изчислим големината на тази сила за устройството на японските учени Hayasaka, H. & Takeuchi.
Техният жироскоп представлява ротор с маса 185 г (0, 185 кг), диаметър 2 см, роторът се върти с 12 000 об/мин (= 200 об/сек. )
Според авторите, при този тази скорост на въртене (обратно на часовата стрелка), електронните везни отчитат олекване теглото на целия прибор с 11 милиграма (0, 000011 кгс), докато в противоположната посока на въртене, олекването е пренебрежимо малко.
Ще изчислим големината на олекването, което се предвижда от нашата формула (1), и което би трябвало да е почти едно и също в двете посоки на въртене. За целта превръщаме ъгловата скорост в линейна от зависимостта
2а) V = 2п*r* 200 об/сек = 2п*200*0,01 = 12,5 m/s.
Тази скорост обаче важи, ако цялата маса на ротора е концентрирана по периферията на ротора. Следователно радиусът (r = 1см) трябва да се намали с около 2,5 мм, където условно е съсредоточена масата на ротора, и след корекцията, за линейната скорост се получава
2) V =W*r = 2п*200*0,0075 = 9,42 m/s.
За инерционната (подемна) сила получаваме
3а) F = m*V^2/R = 0,185*(9,42)^2/6 372 000 = 0,00000257 (в нютони)
За превръщане в кгс делим този резултат на 9,8
3) F = 0,000 000262 кгс = 0,267 милиграма.
Получава се 41 пъти по-малка сила на олекване, или 2,42 % от измерванията на Hayasaka, H. & Takeuchi.
Този незначителен ефект на олекването вероятно е на границата на инструменталната точност и точното му определяне ще е трудно, но любопитното е, че нашето изчисление (3), на свой ред поставя под съмнение публикуваните от Hayasaka, H. & Takeuchi измервания, и в същото време е от порядъка на резултатите, оповестени от техните опоненти.
Например T. J. QUINN & A. PICARD , с аналогично устройство откриват едва 5 % и по-малко олекване, в сравнение с оповестеното от японските учени.
http://www.nature.com/nature/journal/v343/n6260/abs/343732a0.html
3) Възможности за техническо приложение на предполагаемото откритие
Например роторът на Hayasaka, H. & Takeuchi с маса 185 грама, за да се задържи над земната повърхност, тоест да вдигне собственото си тегло, трябва да развие около 10 милиона об/мин.
Независимо от конструкцията на устройството, въртящите се маси трябва да имат линейна скорост с големината на първа космическа скорост, за да уравновесят собственото си тегло.
Следва песимистичният извод, че при съвременното ниво на технологиите, не е възможно построяването на летателен апарат на този механичен принцип.
Повече оптимизъм има в следния пример.
Ако в тороидния канал на синхротрон се ускорят атомни ядра с обща маса 1 милиграм, с под светлинна скорост, примерно 250 000 000 м/сек, от израза (1) за инерционната подемна сила се получава
F = m*V^2/R ,
F = 0,000 001*(250 000 000)^2/6 372 000 = 9 808 N = 1 тон.
Значи такова устройство може да издигне и задържи в равновесие над земната повърхност товар с тегло един тон.
С това съобщение моето участие по темата приключва, освен ако има някакви уточняващи въпроси от уважаемите събеседници.
|
Re: Финал [re: ribarqt_]
