Здравейте, господин tyrsacha!

Искам да поясня, че макар и непредумишлено, заглавието на темата подвежда. Изследването е чисто класическо (астрономическо) и крайните резултати разкриват все пак някаква закономерна причина за мистериозното олекване на телата, и по-точно физическата несъстоятелност на понятието анти-гравитация, както и непреодолимите на този етап технологически трудности за създаване летателни апарати на този принцип.

Доказаното от опита олекване на телата се дължи на инерционните сили, количествената и логически приемлива оценка на които се получава от законите на Кеплер и Нютон. Ето един пример, в подкрепа на горните твърдения.

Нека си представим, че двете въртящи се маси (1, 2) от приложения чертеж (фиг. 1а) са свързани със (идеализирана) свръх здрава нишка, и че периферните скорости на същите тела се равняват на първа космическа скорост.

Ако връзката (нишката) между телата се разкъса, хоризонталната центробежна сила ще „изчезне”, но никое от телата, даже и в началния момент, няма да промени разстоянието си до земния център, защото имат достатъчно скорост за преодоляване на земното притегляне и за движение по кръгови орбити около Земята (пренебрегваме въздушното съпротивление).

Логично е да се очаква, че и в първия случай – въртене около вертикалната ос с първа космическа скорост - телата няма да паднат към центъра на Земята под действието на гравитацията, тъй като във всеки момент техните периферни скорости са перпендикулярни на силовите линии на полето и създават радиална (вертикална) инерционна сила, достатъчна за преодоляване на притеглянето.
Тази сила не може да възникне мигновено от разкъсването на връзката, тя би следвало да съществува и в двата случая.

Крайното решение на задачата ще даде количествени потвърждения на горните разсъждения.
Въздържам се от коментар по вашето мнение, тъй като все още не откривам теоретическата база на издигнатите твърдения.
Благодаря на моя приятел ribarqt за оптимистичните очаквания.