Здравей, Гери!

В твоето съобщение има известно злорадство и самодоволство, въпреки това признавам, че беше прав от самото начало на дебата, за което те поздравявам.

Може да изглежда странно, но развитата от моя страна хипотеза се основаваше и на представи, свързани с общата ТО.


Ще използваме известната илюстрация на мисления опит, където сме въвели една въображаема (плоска, праволинейна) равнина L, допирателна към земната повърхност, примерно към един от земните полюси (south pole).

Съгласно общата ТО, тази въображаема равнина представлява безкрайно тънка еластична пространствено-времевата (ПВ) тъкан и същата се изкривява от присъствието на земната маса. Кривината ще бъде максимална в допирната точка (south pole) и ще намалява с отдалечаване от тази точка.

Грубо сравнено, еластичната ПВ сетка ще наподобява кратер, чието дъно опира в полюса (0) и чиято стръмнина (кривина) ще намалява в зависимост от разстоянието до земния масов център, където условно е съсредоточена масата на Земята.

На дъното (0) на кратера поставяме (с нулев импулс, без механична връзка) двете сферични топчета (телата 1, 2 от нашия опит), които ще останат в устойчиво равновесие в същия център. Можем да изведем (тоест да издигнем) телата от дъното (0), ако им придадем импулс, чийто вектор е ортогонален на радиус-вектора R, с начало в масовия център (С) на Земята.

От този момент нататък, следвайки законите на класическата физика, трябваше да се намери количествен израз на предполагаемата вертикална компонента на инерционната сила F(у), която в крайна сметка се оказа равна на нула.

С това, моето участие във форумите приключва, което дава повод на следващата кратка автобиографична справка.

В десети клас постъпих в пловдивския аероклуб, където завърших двата етапа на обучение за любители-пилоти, после пет години във военно въздушното училище, след това в бойните части, летях десет години на Миг-19.
Имах подписан десет годишен договор, и с изтичането му веднага подадох рапорт за уволнение. След напускане на армията летях още десетина години на каквото ми попадне, най-вече в ССА и ОСО.

Казвам „на каквото падне”, защото бях и съм безпартиен. Още във втори курс на военното училище бях изключен от Димитровския комунистически младежки съюз, а по-късно, въпреки натиска от всички страни, не станах член на Партията.

Може да се провери, че в елитната първа ескадрила на авиобазата Граф Игнатиево, капитан Йорданов бе единственият безпартиен; професионално достигнах тавана, а по служебната стълбица заемах най-ниската командна длъжност, нещо като дякон в духовната йерархия.
По някое време бившият командващ на ВВС - генерал Стефан Попов - беше командир на нашата ескадрила . Ако някой се съмнява в моите думи, нека се обърне към него.

Извън армията, вследствие на горните обстоятелства, доста трудно се намираше работа по специалността за безпартиен инженер и летец, както в авиационните, а и други отговорни ведомства, независимо от подготовка, способности и необходимост.

За хлопването на вратите най-съществен принос имаха партийно-политическите интриганти и сътрудниците на контраразузнаването - типични, само че униформени доносчици.

Посрещнах с радост и надежда демократичните промени, но много скоро видях, а сега вече съм убеден, че икономически и политически ни владеят почти същите хора или техните изтърсаци.

През 1990 приключих с летенето, продадох си жилището и запраших към Черноморието. Купих моторна лодка и до 2005 г се занимавах с промишлен риболов и т. н.

В заключение, както се вижда, не съм физик от кариерата, но имам достатъчно подготовка по физика и приложната в областта висша математика, за да развия някои собствени идеи, на което ще отдам изцяло оставащото ми (предопределено) време.

Пожелавам успех и късмет на всички, и най-вече здраве!
Както е казал Монтен, след като остарял и се разболял: „Здравето Бога ми, това е най-важното!”
PS
Автобиографичното отклонение и баладата Nights in white satin са посветени на една специална дама.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от st_jordan на 12.02.11 21:18.