Повече от 200 години Търново, един от древните български градове, наследник на една хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Двете външни предградия се оформят по поречието на р.Янтра , в подножието на западния и югоизточния склонове на Царевец. По своята площ и численост градът, който през периода ХІІ-ХІV в. се издига до славата на "трети Рим, втори Константинопол", е един от най-големите в европейския югоизток.


На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията- двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р.Янтра.
В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа.
Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули.
В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост



Основните улици в крепостта започвали от Главния вход и продължавали в северна, южна и източна посока покрай крепостните стени. Специални подходи водели към Двореца и Патриаршията.




Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма- равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа-официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор.
Тронната зала и приемните помещения са разположени в западната половина на двора. От изток е жилищният блок и административното крило, а под тях - огромни изби, вкопани в земята. В югозападната част се намират кухненските помещения и трапезарията , а от северната-гвардейските казарми.
В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи.


Специални подходи водели към Двореца и Патриаршията.


Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл