Малко инфо за "Св.40 Мъченици"
Храмът "Св. 40 мъченици" обединява миналото ни .
Търновската църква е символ на българщината. Тя е основана още в древността, най-вероятно от готите.
Ако има символ на тази си наша българска история, това безусловно е църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.
Това далеч не е най-голямата древна българска църква. Тук безусловното лидерството принадлежи на Голямата базилика в Плиска. Търновската църква не е и най-красиво изписаната- изобщо не може да се сравнява с Боянската. Но "Св. 40 мъченици" има това историческо значение, че е съществувала във времената и на трите български държави, разрушавана е и
пак е издигана, превръщана е в езически храм или джамия, но отново се е превръщала в църква- хранител на християнството и българщината.
Дълго време, опирайки се на надписа на една от колоните, изсечен по заповед на цар Иван Асен II, историците смятаха, че църквата е построена след битката при Клокотница в 1230 г.
Така пишеше в надписа - "въздигна се от основи" и т.н., в чест на българската победа.
Всъщност това е формула, често използвана през средновековието от докарващи се пред върховната власт държавни чиновници. Откриването на гроба на цар Калоян в църквата, починал през 1207 г., т.е. 23 години преди "построяването", прокопан през настилката на пода, показа, че църквата е съществувала много преди 1230 г. Археологическите разкопки в
следващите години пък разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. . Около нея през ХII век се е оформил красив манастир - едно от значимите български духовни средища. Повече от сигурно е, че средства за поддържането на обителта още в годините на
византийската власт над нашите земи, е давала фамилията на Асеневци - боляри от български произход на византийска служба. Иначе просто няма друга причина именно тази църква да бъде избрана за техен фамилен мавзолей.

Блестящият век за "Св. 40 мъченици" започва, когато Асеневци вдигат българите на въстание в 1185 г. и успяват да освободят България. Вдигането на въстанието се свързва с освещаването на друга църква ("Св. Димитър"), но психологическата обработка за разбунване
на населението се е вършила в "Св. 40 мъченици". В писмата си до папа Инокентий III цар Калоян пише, че в "историческите книги", с които българите разполагали, имало сериозни доказателства за древността на българското царство и връзките на българските царе Петър,
Симеон и Самуил с Ватикана. По това време библиотеките са в манастирите, а преди обявяването си за столица Търново е бил една малка планинска крепост, край която едва ли е имало друг манастир, освен вече съществуващия около "Св. 40 мъченици".


В църквата археолозите откриха под пода десетки погребения на български аристократи
(вероятно всички от Асеновия род), които на ръката си са носели златни пръстени-печати.
Теглото им е от 12 до 24 грама. Само в един гроб (№39) пръстенът тежи около 62 г.
Надписът върху него, нанесен около изображение на неясно по вид животно (може би лъв,
барс, леопард), гласи: "Калоянов пръстен". Разбира се, както винаги се разгоряха спорове.
Едни археолози казаха, че това е гробът на прославения цар Калоян, други - че не е.
Аргументите на противниците на царското достойнство на починалия бяха, че теглото на пръстен
а нямало никакво значение - всеки богат човек можел да си поръча такъв. Може, но днес.
Теглото на пръстена-печат в средновековната епоха показва мястото в йерархията. Ако един
пръстен-печат не дори по-голям, а само доближаващ се по тегло с пръстена на царя, носителят
му се лишава в рамките на две минути, и от пръстена, и от пръста, на който го е поставил, а и от главата си.