Виж сега уважаеми Кубер. Първо за гръцката демокрация: Според мен, това дали Гърция е родина на демокрацията няма нищо общо с археологическата теория. Това си политическа история. Тоест по тази тема работят историци и политолози, а също и философи. Нейното изучаване става на базата на исторически извори - текстови. Демокрация, което е вид политическа система(руснаците му викат строй, защото те са свикнали да са под строй), не може да бъде установена с археологически методи. Това че тиси чел, че гърците са създали демокрацията, а според теб не е така. Как да ти кажа. Напиши своите тези по въпроса в една книга, обоснови се, издай книгата и ще четем, това което си написал. Във всеки случай не е ясно, дали гърците не са създали демокрацията само поради факта, че ти не си уверен в това. Но това няма нищо общо с археологическата теория. Колкото до методите на датиране в археологията, ще ме извиняваш, обаче трудно ми е да се съгладя с теб. В археологията имаш два вида хронология - релативна и абсолютна. Методите за абсолютно датиране (тоест датиране базирано върху астрономическото време) са физически. Те се извършват в лаборатории от хора дето разбират от физика, и не само разбират но са специалисти в съответната област. Радио-карбонния, термо-луминисцентния и др. методи са именно такива. А във физиката, както е известно, хората си имат теории и по тях си работят, и имат - теории разработени за конкретна област от физиката. Абсолютната датировка, като метод е заимстван и разработен за целите на археологическото датиране, но той си е физически. Дендрохронологията, която се използва за корелация на датите и повишаване на точността, пък се работи от палеоботаници - не от археолози. Тези методи, както всички методи на тоя свят има област на приложение и степен на точност. Те се използват в праисторията, защото там се работи с по-големи времеви интервали. А се работи с по-големи времеви интервали именно заради точността на методите. При археологията касаеща проучване на писмени периоди, абсолютната датировка се прави по исторически извори - текстове, монети и прочее да не ги изброявам. Но историческите записи ти дават, както теоретичната, така и датиращата канава. Релативната хронология, както за праисторията, така и за по-късно се прави въз основа на стратиграфията, типологията и стиловия анализ. Законът на Стенон за стратиграфията, гласи че ако имаш два пласта един върху друг, горният е по-нов от долният. Стенон, ако се не лъжа се е занимавал е геология и кристалография ( виж `Кристалография` на Вернадски, мисля че там съм го чел. Законът на Стенон се ползва в геологията и до ден днешен(много ясно) и е заимстван в археология. Този закон, както и всеки научен закон или правило е всъщност обобщение на първични данни. Тоест, той е мислен, и измислен, той не е изкопан. Мислил е човекът. Колкото до стиловия анализ - той цели да проследи диахронни промени станали вътре в клас предмети или структури. Имаш множество видове стилове - архитектурни, в различните изкуства, предметни и прочее. Типологията, ти е метод за определяне на синхронност или диахронност на групи находки принадлежащи към един функционален клас. - фибули, коланни апликации, камеи, хидрии, амфорни печати, праисторически гърнета и прочее. Идеята за археологическа култура, с която множество археолози (и български) не са съгласни е разработена от Косина. Тя също се явява обощение. Тези методи са резултат от теоретични разработки, които след като са показали своята ефективност са приложени широко в практиката. Методите, както е известно се разработват теоретично и се изпробват. Много от тях - това е валидно за абсолютно всяка наука - се оказват неефективни по един или друг начин. Значението на понятието теория няма да ти го казвам аз. Има си речници, енциклопедии там си пише що е то. Ако пък решиш да задълбаеш има си трудове на учени от различни области по въпроса. Български археолози(колеги) сред тях няма. Причината за това е много проста. При соц-а като археологическа теория се позваше, нещо което бе наричано марксизъм. За съжаление, неговите потребители и приложители бяха в много случаи практици - `историци с лопата`, `шопи със сопи` и прочее. Не ме разбирай погрешно, не казвам, че у нас не е имало кадърни и интелигентни учени. Обаче истина е, че общото ниво винаги е било много ниско и досега е така. Така нареченият марксизъм, представлява една дотолкова елементаризирана версия на марксовите възгледи (които археолозите просто не са чели), та човек придобива убеждението, че този Маркс, трябва да е бил страшен глупак. След промяната, задължението да се ползва тази идеология отпадна и археолозите изпаднаха в теоретичен вакуум, както си е и до днес. И тъй като теорията си служи за обясняване на данните, нашите археолози, почнаха да създават едни доста описателски съчинения ( имам предвид праисториците главно, за които теорията, макар и да ти се стори странно е крайно нужна). Длъжен съм да отбележа, че теорията е нещо доста обширно. Ако една теория можеше да обхване цялата физика - да речем - то нямаше да има конкретни физически теории. Същото е и с археологията. Тук Лесньо е съвсем прав - няма арехологическа теория, която да ти казва къде е златото закопано. Трябва да кажа, че в геологият, тези които търсят находища на полезни изкопаеми, страдат от същия проблем, и то при факта, че находищата са много по-големи като площ от кой да е археологически обект. Археологическата теория, която аз поне съм чел е насочена да отговори на въпрос свързани с човешката култура - промени, развития, застои, иновации, влияния, миграции и прочее. Лесньо от друга страна, ако наистина има стажа за който твърди че има, и е писал нещо повече от описания със сигурност се е ползвал от теорията за културна еволюция. Тази теория можеш да я видиш в съчиненията на български праисторици в най-изчистен вид, но и при другите се ползва под една или друга форма. Това е засега по въпроса за теорията. Надяваме се малко да съм поизяснил, а не позатъмнил темата. Поздрави. Wolf.
P.s. Условно изучаване на тоя свят няма.



Пет минути мислене, могат да спестят години безплодна практика.