И други пропуски има във "физичното" обяснение на колегата Джони.
Относно "тръбата на Вентури" - тя не е нищо специално, всъщност. Като чуят името хората си мислят, че това е нещо много специално, а всъщност "тръба на вентури" е всяка тръба със стеснение някъде в нея. Наистина най-често вътрешният профил се прави с плавни преходи на стеснението, но това не е важно за работата на тръбата, а само за механичните загуби в нея. Смесителните плочки, имат плавен преход в стесненията именно за да не правят голямо съпротивление на потока.

Напоследък поразписах малко формули отностно колко дебит ще създава една смесителна плочка и се получи малко изненадващ резултат - оказва се, че дебита на газта зависи от квадрата на скоростта на въздуха през плочката. Това не е никак добре, защото прави невъзможно в класическите газови уредби да се постигне постоянство на сместта при различните режими на двигателя. Доколкото разбирам, за да подобрят това състояние, фирмите производители на АГУ напасват характеристиките на плочките с характеристиките на изпарителите си. Затова според мене има смисъл да се използват изпарител и смесителна плочка от една и съща фирма...

Между другото, още едно заблуждение е, че стеснявайки една тръба, ограничаваме дебита през нея. Това всъщност изобщо не е задължително. Дебита се ограничава, само когато се повишава съпротивлението на тръбата.
Двете съвсем не са едно и също. Например можем да стесним тръбата без да увеличим загубите (примерно с плавни, аеродинамични преходи) - тогава просто скоростта на газа ще се увеличи в стеснението, а дебита ще си остане същият. А можем да повишим съпротивлението и без да намаляваме сечението (например с груба повърхност, ръбове, които да създават турбуленция и др.под.) тогава дебита ще се намали, въпреки че сечението е постоянно.
Затова например въздушните дифузьори на смесителната плочка не създават голямо съпротивление, а ръба на дроселната клапа, създава голямо съпротивление.