Re: ЧЕРЕН И БЯЛ СПИСЪК НА ЛЕКАРИТЕ / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

д-р Атанасова СБАЛО, по принцип е усмихната, но зависи дали е на кеф, разбирам, и лекарите са хора, но професията им не допуска нехуманно отношение.
Конкретен случай-макар и преди 2-3 години:
Нямаше продължително време лекарства, в деня, в който дойдоха, се събра голям брой чакащи за рецепти, но тя вместо да прояви разбиране, започна да крещи, че те имали много работа, били затрупани, не можели през този ден да напишат толкова много рецепти и трябвало част от чакащите да дойдем друг ден, цитирам"...Разберете, ние тука умираме, бе...", на тези думи май подхождаше ние пациентите да кажем, колкото и цинично да звучи:" ами умирайте, ние пациентите пък желаем да живеем!!!"
доц д-р Куртева, при цялото си уважение към нейния професионализъм, и тя на моменти подхожда избирателно в отношенията си към пациенти и техни близки:
Ето един пресен случай-преди 2-3 месеца, почти идентичен с гореописания, лекарства няма близо месец, всяка седмица-вторник и четвъртък в дните, определени за отпускане на лекарства, аз, както и редица други посестрими, провеждащи лекарствено лечение, звъняхме на телефоните на аптеката и на приемния кабинет, ходихме неколкократно до болницата, но получавахме отрицателен отговор относно наличността на тези хапчета. В деня, в който се получиха, звъннах сутринта рано и от аптеката ми казаха, че може би ще имат пратки към обяд, но не е сигурно.След многократни нови безуспешни опити, около 11ч15мин. успях да се свържа със сестра от приемния кабинет и бях радостно изненадана, когато ми каза, че ще почнат да пишат рецепти, защото лекаствата ще има! Не работя, и се изтрелях веднага от къщи, но поради задръстване, успях да пристигна в боницата едва в 11.50, и докато взема картона от регистратура и отида пред кабинета, минаха няколко минути, изчаках докогато се появи сестрата.Тя излезе точно в 12 ч, за да заяви, че няма повече да приемат картони, въпреки, че на вратата е написано ясно, отукане на лекрстава става всеки вторник и четвъртък от 11-13ч.Това да приемат картони до 12ч било ново решение, дори залепи нов лист с това съобщение, написан на ръка. На молбите на няколко чакащи като мен, дошли почти едновременно с мен, тя се развика, че не можели да се справят, че нямало да стои заради нас да работи до 3 часа...Имаше хора пътували от провинция, почнаха да обясняват, да се молят, и тогава отвътре излезе д-р Куртева и също почна доста грубо да говори, отрече, да е нямало лекарства от доста време и заяви, че трябва да дойдем следващата седмица. Най- бездушно каза, че не било фатално, ако се прекъсне лечението за няколко дни( всички доктори-онколози са предупреждавали, а и тя самата го е повтаряла, че тези лекарства трябва да се вземат всеки ден, дори по едно и също време). На повторните молби (от страна на около 6-7 пациентки, не успели да внесат картоните, тя дори се ядоса още повече и каза, че ще даде нареждане оттук нататък всички да бъдат лекувани на други места. Сестрата пък излезе мрънкайки, че не била имала време дори кафе да пие...Добре, че се появи още една медсестра, която ни съжали и когато лекарката я нямаше, а колежката й отговаряше на друг пациент, тихомълком събра картоните на чакащите и ги внесе вътре в кабинета. Но разярената й колежка, почна да крещи по нейн адрес, че никой няма да й бъде благодарен за това, което е направила, че заради пациентите сега ще трябва да стоят повече време на работа, че било обяд и вече е гладна....Всъщност рецептите на чакащите бяха написани много бързо, доста преди края на работното време на сестрите.Освен това, както обърнаха внимание някои от чакащите, дни наред докато е нямало лекарства, те не са били затрупани с работа. Само дето се създаде за пореден път излишно напрежение, което допълнително натоварва болните, някои, от които в много тежко състояние-имаше 2 жени-възрастни с бастунчета, имаше такива, които за пореден път бяха излезнали от работа, и споделяха, че с всяко идване имат служебни конфликти и рискуват да загубят работата си. Една дори спомена, че именно поради факта, че не може да си позволи повече от един път месечно да излиза от работа, за да чака за лекарства, вече 3 месеца не е взимала хапчета...
Мнозина оставаме почти всеки месец без лечение, поради липса на лекарства, купуваме от чужбина, делим си блистерчета, за да изкараме промеждутъците, но когато липсата е продължителна, това всички знаят се отразява на ефективността на лечението.Вярно, че лекарите нямат вина за липсата на лекарства, но би могло да се направи друга организация, така че да се спести на пациентите това многократно връщане и безобразно чакане. А и отношението на сестри и доктори би могло да е по-любезно, а не да рекушира върху и без това лабилното здраве на пациените, върху тяхната психика и тази на близките им.
Искам обаче да подчертая за изключително внимателното отношение на целия персонал, работещ в ПЕТ скенера в св.Марина-Варна. Работят до късно вечер докато мине и последния записан за деня пациент, дори и в дните когато по една или друга причина изотопа е закъснял и съответно реда на изследванията се измества с час-два по-късно.Това е мнение споделено от мои познати, които са били в различни дни, и се потвърди при моето посещение.Както каза една пациентака-:"Та, то самото им отношение ще ни излекува!!!!"Дай Боже повече такива!

Лекарите, които идват тук и четат черния и белия списък са хора, на които им пука. Аз ви ги препоръчвам. Те са за белия списък.
Като цяло, обаче се очертават две големи противоречия. Първото е, че в кодексите към БЛС има точки, които на практика забраняват на лекар да критикува колегите си пред "външни" хора. Неспазването на тези точки е повод за наказания и морални забележки. Второ, специално за рака, си представете следната картинка, която обяснява защо към лекарите от черния списък летят телефони и псувни.
Представете си пирамида, на върха на която са хората, които определят кой научен проект да получи финансиране и кой не. Под тях са професори, доценти, докторанти и други от абсолютно всякакви катедри. Има химици, физици, биолози, клиницисти всякави специалности. Поне половината от научните работи са свързани директно или косвено с рака. Ако някой докторант иска да остане на работа, трябва да започне научна работа примерно на тема "Как да създадем метод, чрез който да направим малки "гранулки", да ги изпратим на колегите на горния етаж да ги напълнат с химикали, които да отидат при колегите от третия етаж, за да ги инжектират в мишки болни от рак, за да видим дали гранулките специфично ще атакуват само раковите клетки или, както винаги, всичко наред". Такъв проект струва много пари и пари веднага се отпускат, на мига. Ако няма в България, чрез контактите на научните ръководители с чужбина, пари веднага се намират.
Има доценти, коита през последните двайсет години само това правят. В същото време по вратите на катедрите им се появяват некролози. Техните семейства се стопяват от рак. Някой път цели катедри си заминават. Не винаги е рак, но често семействата им умират от това, което доцентите лекуват.
Никой няма интерес да види една елементарна истина. Истината е, че всичко, което доцентите притежават (звание, длъжност, заплата, статут, пенсия в бъдещето, пет командировки в чужбина на година, "вярна" семейна половинка, деца, които искат да станат и те доценти някой ден) се "хранят" от борбата с рака. И това в една доста мизерна страна като България. Дори и да им умре едното дете от рак, критиката е много рядка, защото другите доценти не са с по-малко ангажименти от тях. А пари трябват за всичко. Затова загубилият детето си се "компенсира" с повече спокойствие и често става професор в името на осиротелите внуци.
Тук там, когато му стане много тежко, доцентът може да "изтърси" нещо като, примерно "действието на химиотерапията е същото като на лъчетерапията. Създава свободни радикали, най-вече от водата, те убиват клетката, но не специфично раковата клетка, а наред".
Пробвал съм, в по-спокойна обстановка следното. Предлагам им следната идея. Имаме здрав човек със здрави клетки. Нещо се обърква и някои клетки стават ракови, като непрекъснато се делят. През последните сто и нещо години - за лъчетерапията, и за последните тридесет и пет години за химиотерапията, подходът е бил "дай да объркаме обърканите ракови клетки, до степен поне да им се обърка деленето да не се делят повече (ремисия) или да им се обърка живота и да умрат (пълна ремисия)". Логичен подход в съвременния агресивен свят, но за съжаление се объркват и здравите клетки. В малки дози, преди да убият клетките, и химиото, и лъчето объркват клетките и са канцерогенни. Това доказва, че рака е объркване и, че и лъчето и химиото също са объркване.
До тук доцентите са ,обикновено, съгласни с мен. После, обаче нещата загрубяват, защото им предлагам вместо да се бори с объркване нещо, което вече е объркано, да се оправя. Това е единствения начин изкараш от състоянието им на постоянно делене обърканите клетки без да объркаш още необърканите. Елементарно просто е реализирането. 2smart4all беше дал линк с поправяне на обърканото за три минути.
За такава "философия на разсъждение" няма отделен нито един лев. Няма симпозиуми в чужбина, няма специализации, няма нищо. В най-добрия случай, човек, който изповядва тази философия няма да влезе в затвора. Никой доцент не е мазохист и се пази от всичко, което не е в крак със "съвременната наука". Колкото по-добре живее и колкото по-богат е един човек (доцент), толкова по-голям конформист е. Колкото по-богат е дин човек (доцент), толкова по-често споменава думата "шарлатания" за всичко, което не е подплатено с пари по даден проект.
Ще ви дам само един пример. Студент пред завършване. И двамата му родители са лекари. Бащата е военен лекар. Дават се пари за това, че е полковник и за това, че е лекар. Разказвам му за това как да намери в интернет клипа на 2smart4all и, че с машина ще стане по-бавно, примерно не за три минути, а за три седмици. След една седмица го питам дали е гледал клипа и той ми отговаря "Ох, чакай, че съм затънал в проблеми. Трябва да си купувам кола и тука едни неща със застраховката. Нямам време да дивотии. Най-вероятно клипа е менте".
На такъв почти "лекар" дори и да му "хванете" вниманието с някоя пачка, с която ще си реализира някоя "своя" идея, примерно да си купи мотор и да се чувства мъж, надали ще ви е от полза, ако я закъсате. Препоръчвам ви, дори и цял живот да сте предпочитали контакти с "успели" хора, ако в живота ви нахлуе нещо "неприлично" за едно добро семейство нещо като рака, да се ориентирате към точната противоположност - "прецакани" от живота лекари, които много работят и малко получават, които другите определят като "мазохисти". Примерно, във въпроси към лекарите тук вижте кой отговаря на всички въпроси, въпреки че не му се плаща и идете при него. Такива "балъци" са родени за специалността си и биха плащали, за да я работят.
Логиката, обаче е друга. Видиш ли хирург с Порше, бягай при него, защото е страшно добър. Видиш ли скъпо лекарство - пий го, защото е страшно ефикасно