Лекарите, които идват тук и четат черния и белия списък са хора, на които им пука. Аз ви ги препоръчвам. Те са за белия списък.
Като цяло, обаче се очертават две големи противоречия. Първото е, че в кодексите към БЛС има точки, които на практика забраняват на лекар да критикува колегите си пред "външни" хора. Неспазването на тези точки е повод за наказания и морални забележки. Второ, специално за рака, си представете следната картинка, която обяснява защо към лекарите от черния списък летят телефони и псувни.
Представете си пирамида, на върха на която са хората, които определят кой научен проект да получи финансиране и кой не. Под тях са професори, доценти, докторанти и други от абсолютно всякакви катедри. Има химици, физици, биолози, клиницисти всякави специалности. Поне половината от научните работи са свързани директно или косвено с рака. Ако някой докторант иска да остане на работа, трябва да започне научна работа примерно на тема "Как да създадем метод, чрез който да направим малки "гранулки", да ги изпратим на колегите на горния етаж да ги напълнат с химикали, които да отидат при колегите от третия етаж, за да ги инжектират в мишки болни от рак, за да видим дали гранулките специфично ще атакуват само раковите клетки или, както винаги, всичко наред". Такъв проект струва много пари и пари веднага се отпускат, на мига. Ако няма в България, чрез контактите на научните ръководители с чужбина, пари веднага се намират.
Има доценти, коита през последните двайсет години само това правят. В същото време по вратите на катедрите им се появяват некролози. Техните семейства се стопяват от рак. Някой път цели катедри си заминават. Не винаги е рак, но често семействата им умират от това, което доцентите лекуват.
Никой няма интерес да види една елементарна истина. Истината е, че всичко, което доцентите притежават (звание, длъжност, заплата, статут, пенсия в бъдещето, пет командировки в чужбина на година, "вярна" семейна половинка, деца, които искат да станат и те доценти някой ден) се "хранят" от борбата с рака. И това в една доста мизерна страна като България. Дори и да им умре едното дете от рак, критиката е много рядка, защото другите доценти не са с по-малко ангажименти от тях. А пари трябват за всичко. Затова загубилият детето си се "компенсира" с повече спокойствие и често става професор в името на осиротелите внуци.
Тук там, когато му стане много тежко, доцентът може да "изтърси" нещо като, примерно "действието на химиотерапията е същото като на лъчетерапията. Създава свободни радикали, най-вече от водата, те убиват клетката, но не специфично раковата клетка, а наред".
Пробвал съм, в по-спокойна обстановка следното. Предлагам им следната идея. Имаме здрав човек със здрави клетки. Нещо се обърква и някои клетки стават ракови, като непрекъснато се делят. През последните сто и нещо години - за лъчетерапията, и за последните тридесет и пет години за химиотерапията, подходът е бил "дай да объркаме обърканите ракови клетки, до степен поне да им се обърка деленето да не се делят повече (ремисия) или да им се обърка живота и да умрат (пълна ремисия)". Логичен подход в съвременния агресивен свят, но за съжаление се объркват и здравите клетки. В малки дози, преди да убият клетките, и химиото, и лъчето объркват клетките и са канцерогенни. Това доказва, че рака е объркване и, че и лъчето и химиото също са объркване.
До тук доцентите са ,обикновено, съгласни с мен. После, обаче нещата загрубяват, защото им предлагам вместо да се бори с объркване нещо, което вече е объркано, да се оправя. Това е единствения начин изкараш от състоянието им на постоянно делене обърканите клетки без да объркаш още необърканите. Елементарно просто е реализирането. 2smart4all беше дал линк с поправяне на обърканото за три минути.
За такава "философия на разсъждение" няма отделен нито един лев. Няма симпозиуми в чужбина, няма специализации, няма нищо. В най-добрия случай, човек, който изповядва тази философия няма да влезе в затвора. Никой доцент не е мазохист и се пази от всичко, което не е в крак със "съвременната наука". Колкото по-добре живее и колкото по-богат е един човек (доцент), толкова по-голям конформист е. Колкото по-богат е дин човек (доцент), толкова по-често споменава думата "шарлатания" за всичко, което не е подплатено с пари по даден проект.
Ще ви дам само един пример. Студент пред завършване. И двамата му родители са лекари. Бащата е военен лекар. Дават се пари за това, че е полковник и за това, че е лекар. Разказвам му за това как да намери в интернет клипа на 2smart4all и, че с машина ще стане по-бавно, примерно не за три минути, а за три седмици. След една седмица го питам дали е гледал клипа и той ми отговаря "Ох, чакай, че съм затънал в проблеми. Трябва да си купувам кола и тука едни неща със застраховката. Нямам време да дивотии. Най-вероятно клипа е менте".
На такъв почти "лекар" дори и да му "хванете" вниманието с някоя пачка, с която ще си реализира някоя "своя" идея, примерно да си купи мотор и да се чувства мъж, надали ще ви е от полза, ако я закъсате. Препоръчвам ви, дори и цял живот да сте предпочитали контакти с "успели" хора, ако в живота ви нахлуе нещо "неприлично" за едно добро семейство нещо като рака, да се ориентирате към точната противоположност - "прецакани" от живота лекари, които много работят и малко получават, които другите определят като "мазохисти". Примерно, във въпроси към лекарите тук вижте кой отговаря на всички въпроси, въпреки че не му се плаща и идете при него. Такива "балъци" са родени за специалността си и биха плащали, за да я работят.
Логиката, обаче е друга. Видиш ли хирург с Порше, бягай при него, защото е страшно добър. Видиш ли скъпо лекарство - пий го, защото е страшно ефикасно