|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
Тема
|
Re: На кого и..
[re: Deern]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 26.11.19 10:38 |
|
Дъщеря ми от малка ако не получи това,което си е пожелала,радостта е....доста оскъдна да речем.
Като са мънички, това, което пожелават е внимание и ласки. Когато не ги получават, се фокусират във вещи. Почне ли едно малко детенце да се разочарова, че не е получило желана вещ - значи е било много изоставено емоционално.
яко си преебала дъщеря си.
| |
|
Точно!
| |
|
Да. И при нас беше така...никога не се е фокусирала във вещи..или да е искала нещо..непременно.
Даа децата са много разумни, като седне човек и поговори с тях, като с големи хора, като им се обясни. Нашите отношения винаги са били на база диалог. Никога не съм наказвала, или ударила..дори и не се карах. Сядаме и говорим. Даваме гледни точки и тя самата взима решение..ноо бях и казала, "цената" на това решение тя си я плаща, аз и да искам не мога.
Вярваш ли ми, че не съм разбрала, кога мина през пубертета.
| |
Тема
|
Re: На кого и..
[re: Trickyy]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 26.11.19 10:54 |
|
Дъщеря ми от малка ако не получи това,което си е пожелала,радостта е....доста оскъдна да речем. Майка ми и сестра ми в началото бяха малко шокирани
И аз съм шокирана
никога не си виждала детенце да се тръшка, търкаля или крещи в магазин: "искам играчкатааааа!"???
| |
|
Да. и да си играете заедно, да откривате света заедно...малкото дете гледа света през нашите очи.
| |
|
Чужди деца съм виждала. Моите-НИКОГА!
| |
|
И мен не ме е страх от пубертета. Първите 7 години, нали? И другите след тях
| |
|
Ба! Ще си играя заедно. До 2 годишна възраст става. После му паркираш мушмороци да си играят заедно и само дебнеш да не се осакАтят.
| |
Тема
|
Re: На кого и..
[re: Trickyy]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 26.11.19 11:26 |
|
На най-добрата ми приятелка, вторачена в перфекционизма да е най-качествената съпруга и мама и на детето нищо да не липсва, хлапето, дето с моето са близки от бебета, го беше развило тоз синдром. Начи... у нас как да е и дечинята си играят и забавляват с дребни подръчни глупости. А у тях същото диваненце изпада в потрес, ако не може да покаже най-луксозната играчка или тя нещо е повредена. Понеже често си ги оставяхме - аз моето у тях за часове, да си играят и аз да си свърша работа, тя нейното у нас по същите причини, абсолютно недоумявах как едно и също хлапе у нас ще се кефи на прости, евтини и подръчни неща на маХ заедно с приятелчето си, а у тях ще изпада в тръшкане за най-гъзарската скъпарска играчка.
Пък като ги поведем на разходка и пазар, ставаше страшно. Моят пикльо, вместо да ревне в синхрон, че приятелчето му се тръшка за поредната гъзария в детския магазин, го гушка и успокоява да не плаче за глупости.
И приятелката недоумява - как тъй дава всичко на детето, най-доброто, най-скъпото, най-на момента желаното, пък то - пак недоволно.
| |
|
Еми да, компенсират родителите, вместо обич, дават скъпи играчки. И тук го има същият феномен, нали чета по чужбински мамчески форуми. И се чудят горките мами, що така
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|