Амиотрофична латерална склероза /АЛС/ / Взаимопомощ / Здравна / Множествена склероза

Имам нещо интересно за Вас.Биологичноактивна хранителна добавка – витаминно-минерален комплекс с растителни компоненти.

СЪСТАВ:

Една капсула съдържа:

Екстракт от семки и люспи на грозде 150 мг.
Гинко билоба (Gingko biloba L.) 26,5 мг.
Бета-каротин 5 мг.
(съответства на съдържание на витамин А 2766 МЕ)
Витамин Е 10 мг.
Витамин С 65 мг.
Цинков окис 18,5 мг.
включително цинк 15 мг.
Дрожди със селен 50 мг.
включително селен 50 мкг.

ХАРАКТЕРИСТИКА И ОСНОВНИ СВОЙСТВА НА КОМПОНЕНТИТЕ НА БАД:

Екстракт от семки и люспи на грозде
Екстрактът от люспи и семки на грозде се извлича от семките и люспите на гроздето. Най-важните действащи фактори на екстракта са проантоцианидините, които представляват олигомерни полифункционални съединения, а също и високоефективен антиоксидант – резвератрол. Тези съединения имат широкоспектърна фармакологична активност, в основата на която лежи изразен антиоксидантен ефект, превъзхождаща тази на аскорбиновата киселина и витамин Е. Комплексите от биологичноактивни вещества на екстракта от семки и люспи на грозде ефективно неутрализират свободните радикали, потискат синтеза на липидните прекиси, инхибират ензими, участващи в образуването на активни форми на кислород (например ксантиноксидаза), а също и лизосомални ензими, способни да повреждат субклетъчните структури, включително и в съединителната тъкан. С гореизброените свойства е свързана важна област от използването на екстракта от семки и люспи на грозде за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, включително инфаркт на миокарда. Екстрактът от семки и люспи на грозде спомага за подобряване на микроциркулацията, ефективен е при лечение на ангиопатия, ретинопатия, а също и при възпалителни процеси за сметка на инхибирането на биосинтеза на провъзпалителните левкотриени.

Гинко билоба (Gingko biloba L.)
Едно от най-древните растения на Земята, оживяло при екстремни условия на планетарни катаклизми и по силата на това натрупало високоактивни вещества. Действащите вещества на Гинко билоба са гинколидите А, B, C, J, билобалидите, представляващи терпеноиди и флавоноидните гликозиди. Уникална особеност на този комплекс е способността да преодолява хематоенцефаличната бариера и да оказва положително влияние върху мозъка. Комплексът от вещества на Гинко билоба притежава висока антиоксидантна активност, включително по отношение на тъканите на главния мозък. С това е свързана защитата на структурната и функционална цялост на клетъчните мембрани и нормализация на метаболизма на тъканите на мозъка: подобряване на усвояването на глюкоза и кислород, стимулиране на синтеза на АТФ, повишаване ефективността на действието на невромедиаторите и увеличаване плътността на синаптичните рецептори.

Биофлавоноиди
Биофлавоноидите са природни полифеноли, в наше време обхващащи около четири хиляди съединения в съответствие с тяхното общо свойство – способността да укрепват стените на капилярите (Р-витаминна активност). Биофлавоноидите притежават широкоспектърна биологична активност, преди всичко детоксикиращо и антиоксидантно действие. Те регулират активността на ензимите от различни класове, агонистите и антагонистите на рецепторите. С това е свързан изключително широкия спектър на фармакологичната им активност, включително и кардиозащитното, спазмолитичното, противовъзпалителното, радиозащитното, антиалергичното, хепатопротекторното, жлъчогонното, антисклеротичното и други действия, включително и регулиране функциите на жлезите с вътрешна секреция. Биофлавоноидите оказват антимутагенен и антиканцерогенен ефект.

Бета-каротин
Бета-каротинът се използва от организма на човека за синтез на витамин А. Освен това той притежава изразен антиоксидантен ефект, спомага за понижаването на риска от развитието на онкологични и други заболявания, възникващи от повишеното екологично натоварване на човека.
Витамин А включва група вещества – ретинол и неговите етери, ретинал, ретиноева киселина. Провитамин А, освен бета-каротин са също и алфа и гама-каротините. Останалите каротиноиди (около 1000) не притежават провитаминна активност, обаче имат самостоятелно значение като липидоразтворими антиоксиданти и капани на синглетния кислород, както и самият витамин А. Витамин А е необходим за функционирането на органите на зрението (влиза в състава на зрителните пигменти родопсин и йодопсин) и неговият дефицит (и/или дефицитът на цинк) водят до нарушаване на адаптацията към тъмнина (“кокоша слепота”), към възникването на конюктивит (ксерофталмия). Обаче витамин А притежава и редица важни системни ефекти: необходим е за растежа, делението и диференцирането на клетките на епителните тъкани, действа антиоксидантно, което обуславя неговия онкозащитен ефект. Още един важен аспект от действието на витамин А е неговата способност да повишава местната и общата съпротивителност на организма, във връзка с което неговият дефицит повишава риска от възникване на остри респираторни инфекции и други заболявания.
Витамин А спомага за изработването на полови хормони, необходим е за поддържането на репродуктивната функция на мъжете и жените.
Бета-каротинът, както и витамин А оказва добър лечебен ефект при гастрит, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, спомага за бързото зарастване на рани и оздравяване след оперативни намеси.

Витамин Е
Токоферолите (витамин Е) (82-83% - а-токоферол, 10% - b и g-токофероли) са основни мембранни антиоксиданти, стабилизиращи липидните двуслойни мембрани, което осигурява оптимални условия за функциониране на мембранните рецептори, на системите на мембранния пренос и на мембранните ензимни структури. Последните включват вериги за пренос на електрони, определящи енергоосигуряването на клетките и синтеза на АТФ и ензимите на монооксигеназната система, осигуряващи от една страна биосинтез на най-важните ендогенни съединения (кортикоидни и полови хормони, полиненаситени мастни киселини, витамини от група A, D и т.н.), биотрансформация на холестерина в жлъчни киселини и т.н., а от друга страна детоксикация на ксенобиотиците. Не по-малко важно значение имат токоферолите за защитата от окислението на SH-групата белтъчини, включително белтъчините на дихателните и преносните мембранни системи. Изключително важна е функцията на токоферолите като регулатор на биосинтеза на РНК, а следователно и на белтъчините въобще, а също и синтеза на ядрото на хем за хемсъдържащите белтъчини. Трудно е да се преоцени значимостта на този ефект, тъй като с хем е свързано не само осигуряването на организма с кислород, но и проявяването на най-важните биохимични функции (чрез цитохром Р-450-зависима система), включително биотрансформацията на холестерин. С гореизложеното е свързано регулиращото влияние на токоферолите върху метаболизма на белтъчините, мазнините, въглехидратите, хормоните, мастноразтворимите витамини, включително A и D. По силата на това те оказват изразен ефект върху дейността на различни системи на организма – поддържат функциите на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези (включително половите), мускулната тъкан, кръвообразуването (хемопоезата) и т.н.
Витамин Е се прилага при профилактика на онкологични заболявания и исхемична болест на сърцето, при миокардиодистрофии, спазми на периферните съдове, в спортната практика (при натрупването на мускулна маса), при мускулни дистрофии, дерматомиозити, амиотрофична странична склероза, при опасност от спонтанен аборт, нарушена функция на половите жлези, при простатит, чернодробни заболявания, при някои дерматози, псориазис, в педиатричната практика при хипотрофии.

Витамин С
Витамин С представлява комплекс от родствени вещества, предотвратяващи скорбута. Той участва в много окислително-възстановителни реакции в организма. Най-важни представители са L-аскорбиновата киселина и нейната окислена форма – дехидроаскорбиновата киселина. Основно свойство на тези съединения е антиоксидантно и защитаващо от свободните радикали, което обуслява притъпяване от аскорбиновата киселина на процесите на прекисно окисление на липидите, белтъчинните и други и на клетъчните компоненти и ги защитава от повреждане. С това е свързан мембраностабилизиращия ефект на витамин С и неговото имуномодулиращо действие. Витамин С се натрупва в левкоцитите, като повишава тяхната фагоцитарна активност. Именно заради това витамин С проявява противомикробно и даже противовирусно действие, в частност при грип и други инфекциозни заболявания, когато неговото ниво в кръвта рязко се понижи. Освен това витамин С стимулира детоксикиращата ензимна система на черния дроб и затова притежава антитоксичен ефект при различни неблагоприятни въздействия на организма.
Изключително важно е активиращото действие на витамин С за биосинтеза на кортикоидните хормони в надбъбречната кора, отговарящи за адаптивните реакции на организма. Затова витамин С стимулира адаптивните процеси и има антистресово действие. Обратно при стрес нивото на витамин С в организма сериозно намалява и той трябва веднага да бъде набавен. Има сведения за влиянието на витамин С върху процесите на образуване на кетахоламини (дофамин и норадреналин), серотонин и ендорфини и съответно върху психо-емоционалното състояние на човека.
Витамин С е един от най-важните фактори за съзряването на колаген, формирането на колагенните влакна на съдовете, кожата, лещата на окото, костната тъкан и зъбите. Оттук е капиляроукрепващия ефект на витамин С и неговото стабилизиращо влияние върху съединителната тъкан на съдовите стени и други структури на организма. Като нормализира проницаемостта на съдовите стени, витамин С проявява противовъзпалително и антихеморагично действие при капиляропатията на различни етиологии. Витамин С спомага за по-доброто усвояване на желязото и нормализира кръвотворните процеси.
Витамин С се прилага с профилактична и лечебна цел при хипо- и авитаминозата (скорбута), при хеморагичните диатези (хемофилии и др.), при кръвотечения от носа, при белодробни и маточни кръвотечения, при кръвотечения, предизвикани от лъчева болест и предозиране с антикоагуланти, при инфекциозни заболявания и интоксикации, болести на черния дроб, първична и вторична недостатъчност на бъбреците, онкопатология, за нормализиране на липидната обмяна при атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, при бавнозаздравяващи рани и язви, чупене на кости, при работа, изискваща физическо, умствено и емоционално напрежение, по време на бременност и кърмене. Дефицитът на витамин С повишава риска от развитие на простудни заболявания, нивото на холестерина в кръвта, развива кръвотечение от венците, себорея, склонност към умора, раздразнителност, сънливост и други.

Цинк
Микроелементът цинк влиза в структурата на активния център на няколкостотин металоензими. Той е необходим за функционирането на ДНК- и РНК-полимеразите, контролиращи процесите на предаване на наследствена информация и биосинтез на белтъчини, а с това и репаративните процеси в организма, а също ензима на ключовата реакция на биосинтез на хем, влизащ в структурата на хемоглобина, цитохромите на дихателните вериги на митохондриите, цитохром Р-450, каталазата и миелопероксидазата. Цинкът влиза в структурата на ключовия антиоксидантен ензим – (Zn, Cu)-супероксиддисмутазата и индуцира биосинтеза на защитните белтъчини на клетката – металотионеините, по силата на което цинкът е антиоксидант с репаративно действие.
Цинкът играе важна роля в реализацията на хормоналните функции в организма. Той влияе непосредствено върху произвеждането и функционирането на инсулина, а с това и върху всички инсулинозависими процеси. При мъжете цинкът участва в синтеза на тестостерон и функционирането на половите жлези, по силата на което се проследява обратната връзка между нивото на цинк в организма и потентността. Тъй като е инхибитор на 5-алфа-редуктазата цинкът регулира нивото на метаболит на тестостерона – дихидротестостерон, а неговият излишък обуславя хиперплазията на простатата. Цинкът е необходим и за женския организъм, тъй като влиза в структурата на рецепторите на естроген, като така регулира всички естрогенозависими процеси.
Цинкът е жизнено важен за функционирането на тимуса и нормалното състояние на имунната система на организма и освен това е компонент на ретинолопреносните белтъчини. Цинкът заедно с витамин А (и витамин С) възпрепятства възникването на имунодефицити, стимулира синтеза на антитела и оказва противовирусно действие.
Цинкът помага на зарастването на рани и язви, участва в процесите на вкусовото възприятие и обонянието, необходим е за функционирането на централната нервна система и процесите на запаметяване.

Селен
Ролята на микроелемента селен в организма се определя първо от това, че той влиза в състава на един от най-важните антиоксидантни ензими – Se-зависимата глютатионпероксидаза, която защитава клетката от натрупване на продукти на прекисното окисление, като чрез това предупреждава нейното повреждане от ядрения и белтъчинносинтезиращ апарат. В синергия с витамин Е селенът спомага за повишаването на антиоксидантната активност. Селенът влиза в състава на ензима йодтиронин-5дейодиназа (контролиращ образуването на трийодтиронина), в състава на белтъчините на мускулната тъкан и което е много важно в състава на белтъчините на миокарда. Като селенпротеин той е съставна част от тестикуларната тъкан. Затова дефицитът на селен води до отслабване на антиоксидантния статус, антиканцерогенната защита, обуславя миокардиодистрофията, нарушенията на сексуалната функция, имунодефицита.
Освен това селенът проявява антимутагенен, антитератогенен, радиозащитен ефект, стимулира антитоксичната защита, нормализира обмяната на нуклеиновите киселини и белтъчини, подобрява репродуктивната функция, нормализира обмяната на евкозаноидите (простагландините, простациклините, левкотриените), регулира функцията на щитовидната и задстомашните жлези. По силата на всичко това отнасяме селена към херопротекторите.

ОСНОВНИ ФАРМАКОДИНАМИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕЙСТВИЕТО НА БАД:

Общоукрепващо
Антиоксидантно
Имуномодулиращо
Противовъзпалително
Хиполипидемично
Антикоагулантно
Подобряващо процесите на микроциркулация
Нормализиращо съдовата проницаемост
Мембранозащитно
Хипотензивно
Радиационнозащитно

ПОКАЗАНИЯ:

Препоръчва се:
Като общоукрепващо средство:
За повишаване на резистентността на организма към неблагоприятни фактори на околната среда, особено в екологично небприятни условия
За профилактика на преждевременно стареене
За подобряване на мисловната дейност, концентрацията на вниманието
За ускоряването на възстановителните процеси в мозъка при различни патологични състояния
След операции и инфекциозни заболявания
За профилактика и потенциране на ефекта на медикаментозната терапия:
При сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, невроциркулаторна дистония, първични и вторични хиперлипопротеидемии, миокардиодистрофии)
При ендокринна патология (захарен диабет, нарушена функция на щитовидната и половите жлези)
При чернодробни заболявания
При съдова патология (спазми на периферните съдове, заболявания, свързани с нарушението на съдовата проницаемост
При патологични състояния, свързани с повишено кръвосъсирване
При нервно-мускулни заболявания (мускулни дистрофии)
При автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, дерматомиозит)
При заболявания на зрителните органи (ретинопатии, склеротични изменения на съдовете на очните дъна, глаукома, катаракта, миопия, далекогледство)
При церебрална недостатъчност за намаляване на психичните и неврологични симптоми (нарушение на паметта, световъртеж, главоболие, шум в ушите)
При влошаване на слуха на съдовата или токсичната генеза, шум в ушите, световъртеж от лабиринтен произход
При вазовегетативни прояви на климактерен синдром
При алергични заболявания (копривна треска, сенна треска, вазомоторен ринит)
При кожни заболявания (невродермит, псориазис, екзема, ексседативна диатеза
При онкологични заболявания на фона на проведени химиотерапии, рентгенотерапии

Ако Ви интересува можете да ми пишете на имеил:trevichka@abv.bg

Екологични проблеми на XXI век
Биологичноактивни добавки – ключ към тяхното решаване

На прага на третото хилядолетие, влизайки в XXI век, хората все повече се замислят за здравето си. Великият древногръцки учен Хипократ е казвал, че здравето е най-голямото богатство на човека. Обаче развитието на цивилизацията, насочено към повишаване на жизнения стандарт в същото време способства за неизбежното увеличаване на вредните фактори на околната среда. Промишлените отпадъци, използването на различни химични вещества в бита и селското стопанство, интензивното замърсяване на атмосферата, водите и почвата оказват негативно влияние върху здравето на човека. А да не говорим за заседналия начин на живот, неправилното хранене, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и наркотици и безконтролното използване на лекарствени средства. Нарушаването на екологичното равновесие предизвиква безпокойство във връзка с това, че голяма част от населението на планетата се намира в неизяснено положение – няма заболяване, но липсва и здраве. През последните години голям проблем на човечеството е синдрома на хронична умора. Разпространението на онкологични, сърдечно-съдови, алергични и кожни заболявания се увеличава с всяка изминала година. Намалява продължителността на живота. Днес при мъжете тя е 57 години, а при жените – 62 години. Нараства смъртността при младите, увеличава се раждаемостта на деца с вродени дефекти. Знаем, че да предотвратим болестта е по-лесно, отколкото да я лекуваме. Затова профилактиката на заболяванията е от първостепенно значение за запазване на здравето, продължаване на живота. Нашият организъм е много сложна биофабрика за биологичноактивни вещества и дори и незначителни промени в работата й могат да доведат до сериозни нарушения. “Здравето” – представлява състояние на човека, което обуславя продължителността на живота, физиологичната и умствена работоспособност, доброто самочувствие и създаването на здраво потомство. Здравето зависи както от факторите на външната среда, така и от самия човек, от начина му на живот, от начина на хранене.

Важно условие за здровословна околна среда е наличието на чист по характеристики въздух. Основните вещества, замърсяващи атмосферата са въглеродните, азотните, серните, озоновите, метановине и оловните окиси.

Продължава разрушаването на озоновия слой на Земята, което е свързано с въздействието на някои химични съединения, особено хлорфлуорвъглеродите, които са се натрупали в продължение на дълъг период и се характеризират с висока химична стойност и срок на “живот” в атмосферата от 60 до 400 години.
В близките 20 години се предполага изтощение на слоя на стратосферния озон с 8%. Според данните изтощението с 1% води до нарастване на ултравиолетовото излъчване с 2%.

Едно от замърсяващите вещества, заслужаващи голямо внимание е сярата. При попадане в атмосферата тя се съединява с водата и образува сярна киселина. При мъгливо време тя може да проникне дълбоко в белите дробове и да порази чувствителните тъкани. Високите концентрации на серния окис повишават смъртността и увеличават количеството на бронхиалната астма. Според учени от много страни замърсяването на въздуха рязко увеличава алергичните заболявания сред населението – бронхиална астма, дерматит, хранителна алергия, които поразяват повече от 20% от населението. Техногенните замърсявания влияят върху биохимични показатели на кръвта на децата, като свидетелстват за интоксикация на организма. Веществата, съдържащи сяра водят до нарушения на нормалните ръстово-килограмови соотношения във всички възрастови групи, което обуславя дисхармоничността на физическото развитие на децата. В области, където атмосферният въздух е замърсен с никел се срещат често заболявания на дихателните органи при деца, заболявания на сърдечно-съдовата система, УНГ-органите, централната нервна система и белите дробове.

Неразделна част е водата, която удовлетворява екологичните, физиологичните, санитарно-хигиенните нуждина човека. През своя живот човек изпива около 75 тона вода. Според Световната Здравна Организация (WHO) 80% от заболяванията са свързани с водата. С питейната вода в организма на човека могат да попаднат много инфекциозни и паразитни заболявания: холера, тиф, салмонелоза, дизинтерия, вирусен хепатит, полиомиелит и много други заболявания, които са свързани със замърсяванията на питейната вода от канализацията. Освен това във водата могат да попаднат отровни вещества при екологични катастрофи. Голяма потенциална опасност в това отношение представлява изхвърлянето във водоемите на радиоактивни вещества, а също и отлагането във водата на тежки метали като
живак или кадмий, предизвикващи характерни заболявания: меркуриоза, характеризираща се с нарушаване на зрението, слуха, осезанието и болестта кадмиоза, при която се наблюдават силни болки, деформация на скелета, фрактури на костите, поражение на белите дробове.

Друг важен елемент от биосферата, от който зависи състоянието на човешкото здраве е почвата. Тежките метали - олово, кадмий, кобалт, антимон, бисмут, живак, ванадий, арсен, а също и радиоактивните отпадъци, могат да провокират различни заболявания, включително и генетични нарушения и злокачествени образувания.

Как може да се избегне влиянието на всички тези вредни фактори върху здравето на човека? Целта на съвременните учени е да съчетаят достиженията на науката с мъдростта на природата. Сътрудници на Института по хранене към Руската Академия на медицинските науки са провели изследвания и са открили важните нарушения в храненето на населението на Русия. Това са преди всичко прекомерната употреба на животински мазнини, способстващи за увеличението на количеството хора с различни форми на затлъстяване. И едновременно с това дефицитът на полиненаситени мастни киселини, а при отделни групи и пълноценни (животински) белтъчини, дефицитът на витамини (особено антиоксидантните А, С, Е, бета-каротин), дефицитът на макро- и микроелементи (калций, желязо, йод, флуор, селен, цинк) и дефицитът на хранителни влакна. Нарушеното хранене води до увеличаване на понижените показатели на физическото развитие при децата, до нарушен имунен статус на населението, до увеличаване броя на заболяванията, свързани с дефицита на жизнено-важни вещества, осигуряващи нормалното състояние на организма. За решаването на проблеми, свързани със здравено на населението на Русия, през август 1998 г. Правителството издаде Постановление № 917 “Концепция на държавната политика в областта на здравословното хранене на Руската Федерация за периода до 2005 г.” В този документ става дума за необходимостта от разработване и внедряване на комплексни програми, насочени към създаване на условия, осигуряващи удовлетворяването на нуждите на различни групи от населението от рационално здравословно хранене, свързано с традициите, навиците и икономическото положение и в съответствие с изискванията на медицината. Един от многобройните пунктове в програмата е разширяването на производството и реализацията на биологичноактивни хранителни добавки (БАД), осигуряващи ликвидация на съществуващия дефицит от витамини, макро- и микроелементи.

Очевидно, биологичноактивните добавки могат да станат необходимо средство, позволяващо ефективно коригиране на дневния прием на храна. Според съществуващото днес обяснение БАД – това е концентрат от натурални или идентични на натуралните биологичноактивни вещества (есенциални, т.е. незаменими хранителни вещества), предназначени за непосредствен прием и/или прием чрез хранителните продукти. Биологичноактивните добавки могат да бъдат приготвяни от растителни, животински или минерални суровини, а също могат да бъдат получавани по биотехнологичен начин.

Сред БАД се различават така наречените нутриенти, които са представени от витамини или техните предшественици, полиненаситени мастни киселини, минерални вещества, микроелементи, аминокиселини, монозахариди и дизахариди, хранителни влакна. Нутриентите запълват дефицита на есенциални хранителни вещества, повишават неспецифичната резистентност на организма към неблагоприятното въздействие на околната среда, индивидуализират храненето и изменят метаболизма на веществата. Те притежавнат имуномодулиращо действие, осигуряват свързване и извеждане на чуждите вещества от организма, представляват част от лечебното хранене и служат като профилактично средство при редица хронични заболявания (затлъстяване, атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, злокачествени образувания, имунодефицити).

Друга група БАД са парафармацевтиците, представени от така наречените натурални продукти (биофлавоноиди, биогенни амини, органични киселини и други). Те регулират физиологичните граници на функционалната активност на органите и системите, оказват адаптогенен ефект, регулират нервната дейност и състоянието на микрофлора на стомашно-чревния тракт.

Много интересен е въпросът, къде минава границата между БАД и лекарство? Според изтъкнати специалисти от Института по хранене РАМН най-важният и вероятно единственият критерий за отговор е количествената оценка на крайния ефект: ако регулирането и стимулирането на функциите на организма се осъществява във физиологични граници и норми, то това е БАД, а ако ответната реакция минава (излиза от) тези граници, то това е лекарство.

По този начин днес биологичноактивните добавки, представляващи природни съединения, са необходимо средство в борбата на човека с екологично неблагоприятните условия.

Ако искате повече информация за БАД, обадете ми се: 044 8-24-66 GSM 0897 876 220