Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 00:26 02.12.21 
Хоби, Развлечения
   >> Шантав клуб
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема Дневникът на една луданови  
Автор Hия Hичия (непознат)
Публикувано13.01.05 00:50



Да. Започвам.
Заглавието е отказало поне няколко от вас да четат това. В следващите редове смятам да откажа поне още няколко, а останалите ако имат време и желание... каня ги да поплуват в морето на моите налудничави размисли.
Ежедневието на една луда.

Ден 1

Късно е. Звъни телефонът.
- Обичам те.
- Добре.
- Утре ще се чуем.
- Добре.
- И аз те обичам.
- Лека нощ.
Затварям.
Запалвам свещ. Ей така от нямане какво да правя.
Обичам да усещам миризмата на изгорелия фитил когато я загасиш. Паля я и след това я загасявам. Само заради това.
Пушек. Мирише на торта и рожден ден.
На моите рожденни дни винаги вали.
Оставям кибритената клечка настрани. Черна е. И толкова крехка. Лесно се чупи след като през нея е минал огънят.
Мисля си дали и с хората е така. Като мине през тях някаква силна емоция например любов, страст, омраза... дали и те като тази клечка изгарят и след това стават лесно чупливи?
Ще гледам филм. Мисля дълго преди да реша какъв точно. А всъщност не би и трябвало да гледам филм, а да чета. Все пак сесията наближава.
Но хаосът вътре в мен определено иска да гледа филм и след едноминутно келабание му се подчинявам.
Мисля, че копнея да се подчинявам на някой по силен. Което е доста извратено, нали?
Или е така поне според моите представи.
Първо решавам да си направя чай. Жасминов чай. Обичам го. Особено когато започне да горчи нетърпимо. Тогава е най-хубав.
Настанявам се пред компютъра. Аз тук си живея, мисля, творя, дишам. Ако ми вземеш компютъра няма да оживея. Пристрастена съм. Но какво да се прави.
Увивам се с едно одеяло. И сядам да гледам.
Какво ще гледам ли? "Дневниците на червените обувки". Филмът.
Плаче ми се. Хубав филм, но тъжен. Хората го гледат най-вече заради красивата еротика. Но аз винаги съм се чудела какво е преживял човекът, който е пуснал обявата.
Тъжно ми е, защото виждам част и от моите проблеми, от моята история.
Тъжно ми е, защото искам да говоря с някого за това, а няма с кой.
Почва да ме сърби ухото.
Колко е часът? 12.
Какво направих днес? Нищо.
Не е вярно. Дадох 30 стотинки на една циганка с бебе и много се гордея със себе си. Не й ги дадох заради самата нея, а заради бебето. Което си е обида спрямо личността на циганката. Извинявай, циганко! Въпреки, че ти можеш да се обидиш и заради самото название "циганка".
Християнското в мен се обади. Май. По принцип не съм християнка. Все още не съм си избрала от коя религия искам да бъда. Както и не съм решила каква искам да стана като порасна : букинист или фотограф. Ако някой иска да знае какво е букинист да гледа "Изневяра". Мързи ме да обяснявам сега.
Искам да се изкъпя. Влизам под душа и почвам да мисля. Дали пуснах водата?
Да.
Мисля ли, мисля докато водата бавно се стича по мен. Понякога ми се струва малко лепкава. Надявам се това свойство да е заслуга само на болното ми съзнание, а не на услугите на ВиК. Дано.
Студено ми е. Излизам изпод душа и се настанявам пак пред компютъра. Седя си ей така мокра и чатя.
Защо чатя все още не ми е ясно. Чатя с малко хора. Хора, луди колкото мен или поне клонящи към тази точка на лудост.
Студентка съм. Мразя колегите си, а специлността ми за сега е твърде скучна.
Колегите ми се уникални магарета. Нищо не ги вълнува освен пари, ядене и пиене. И секс.
Последното и мен ме вълнува. Признавам си. Напоследък дори твърде често.
Обичам секса. Какво да се прави.
А какво ме вълнува мен... Много неща. И точка.
Но мисля, че точката в интересите ми е най-важна. Нея съм я поставила напълно съзнателно. "До тук искам да се интересувам. По-нататък да ходи на майната си!".
Не съм ли силна личност, а?
Прибрах се пеша от университета. Времето беше някак натрапчиво слънчево. Натрупана с дрехи исках да бъда свободна. Да тичам, да скачам, да се смея, да викам, да пищя. За сега обаче можех само да се спъна и да падна.
Въря си аз и гледам майки с деца. Едно куче спи пред една котка на слънце. Кучето и котката се събуждат едновременно и се протягат едновременно. След това се споглеждат, котката намига на кучето и му се усмихва и пак се настаняват да спят. Май ме боли глава. Защото това съвсем не беше Чеширската котка. Или беше...
Време е за чай.
Чатя си с него. А той все мълчи. Хубаво е някак. Имам чувството, че ме изслушва. А кой знае какво прави той през това време.
И все пак той е тук. От време на време се усмихва, за да покаже, че е жив. Имам чувството, че мога да му кажа всичко и той пак няма да реагира.
Гледам после артове. Картинки, снимки. Обичам такива неща. Обичам да виждам гледните точки на другите. Може би и затова искам да стана фотограф. За да споделям това, което виждам и да не се чувствам толкова самотна.
Днес си мислех какво е да си нормален. Гледам как хората вървят по улиците. Погледи, забити в земята. Не се различават човек от човек. Няма усмивка, няма нищо.
А аз си вървя. Спирам се като видя някоя котка. Не искам да я стресна като минава покрай мен. Слушам как си говорят листата на дърветата с тревите. Спирам се да поговоря на някое улично куче. Те имат много интересни истории и умират да ги разказват. Пък умеят да го правят, гадинките!
Убедена съм, че пак щях да го правя дори и да бях нормална. Но лудостта ми дава кураж да посрещна това, което съм без да рухна под тежеста на общественото мнение и порядки. Майната му на обществото!
Усещам как почва да ми се приспива. Много философствам както винаги. Чувствам се някак ненужна. Сама съм. Тихо е.
Най-вероятно след малко ще се прищтя в голямото празно легло, за да сънувам отново кошмари. Или комари. Зависи дали съм на кеф.
Обичам да се крия в леглото си. Да се завия през глава и да си представя, че нищо няма да се случи. Че Вселената бди над мен. Че не съм сама.
Едно време се криех така от света като се влюбех. Заравях се в леглото и фантазирах за човека когото обичах. След това заспивах и го сънувах. Така в сън и мечти прекарвах няколко дни докато не ми минеше.
Да, влюбването минава. Като всичко.
Лягам си. Мечтая сега до мен да усетя едно топло тяло, което да прегърна. Но то сега е далеч от мен.
Мечтая. Мисля. Внушавам си. И след малко леглото се затопля, а завивката до мен придобива формата на тяло.
Прегръщам го силно, заравям се в него и малко по малко заспивам.
Сънувам сладолед. Сигурно мълчаливецът знае защо...
Последната мисъл е "Дано да се събудя утре, защото искам най-после да хвана юздите на живота си. Искам да почна нещо ново и да го довърша. Искам да успея да изплувам. Искам да живея, радвайки се. А да! Искам да правя и секс. Но това утре...."



Тема Re: Дневникът на една луданови [re: Hия Hичия]  
Автор Пyфи Бaф-чиcтoфaйницa (не хапе!)
Публикувано13.01.05 10:24



Не само, че не ме "отказа от четене" със заглавието, ами го изчетох на един дъх... Хареса ми. Много.
Хмм, мисля си... да не сме от една лудница с теб?
Само, че аз не разполагам с таланта да облека в думи мислите и чувствата си както го можеш ти. Браво Ния!

Ах!

Тема Re: Дневникът на една луданови [re: Hия Hичия]  
Автор Maймyнa™ (*** майката!)
Публикувано13.01.05 10:36



А аз исках да стана Флибустиер...

Само в Пазарджик и Митко Бербатов викат на жената човек


Тема Re: Дневникът на една луданови [re: Hия Hичия]  
Авторmononoke (Нерегистриран)
Публикувано13.01.05 11:39



мдааа, много тъжно, много вярно



животът е кратък - трябва само малко да почакаме...



Тема Re: Дневникът на една луданови [re: Hия Hичия]  
Авторcиpoмaxoмилka (Нерегистриран)
Публикувано13.01.05 13:40



гиди гьостерица неокастрена!

Ако трябваше да живееш с 50 лв. на месец, щях да те видя тогава такива ли ще ги пишеш... че да беше дала 12,5 ст. на циганката, наполовина по-малко щеше да се минеш.
жасминов чай със сладолед
боза,, с една дума.



Тема Re: Дневникът на една луданови [re: Hия Hичия]  
АвторMapk (Нерегистриран)
Публикувано13.01.05 23:06



Добре написано. Много добре даже. Не знам какво друго да кажа. Може би да ти пожелая успехи като писател?



Тема Re: Дневникът на една луданови [re: Hия Hичия]  
Автор иcтa (ди Порифос)
Публикувано14.01.05 14:11



Добре. Даже много добре. Мен точно заглавието ме привлече. И после... ами, после нищо... просто ми хареса.

животът е песен - не пей фалшиво !!!


Тема Дневникът на една луда - ден вторинови [re: Hия Hичия]  
Автор Hия Hичия (непознат)
Публикувано14.01.05 16:20



Днес развих фобия от кламери. Видях какви страхотии може да направи един единствен кламер на човек. Мисля, че трябва да се предложат за внедряване в армията. Ще имат страхотен успех.
За какво иде реч.
Една колежка ми дава лекция за снимане, хваната с кламер. Казва ми "Да ми пазиш кламера, че си го искам." След това се смее.
Отивам аз при обичния ни ксерокс и давам лекцията за снимане. Момичето там в бързината извърши нещо непростимо. Но аз си записах трите й имена и ЕГН-то и ще докладвам в полицията. Та това момиче затри някъде кламера, а нямаха други налични. Захвана двете лекции - оригиналът( който също беше копие) и моето копие с телбод ( как се пише тая дума?! Бягам да проверя в речника... дали идва от "бода" или от "робот"... телбод. Благодаря, дир.бг!).
Връщам се аз горе и й нося лекцията.
Казвам "Извинявай за кламера, но момичето на ксерокса го затри. Хвана ги с телбод. Има ли някакъв проблем? Нямаха кла..."
Това, което се случи след това ще бъде обект на изследвания, проучвания и т.н.
Очите й се разшириха, от устата й се изтръгна писък и тя започна да ме ругае.
- Как можа да ми загубиш кламера?! Колко пъти ти казах да го пазиш? Искам си кламера!
През това време колежката се тресеше, тропаше с крак, сълзи се появиха в очите й, а по устата й изби пяна.
А аз седя там и гледам със зяпнала уста. Чудо! Един тел, а гледай какви неща прави с хората!
Тя продължавам да ми крещи. Псува. Дори се опитва да ме удари.
Времето сякаш за миг спря и настава тишина.
На дисплея се изписва:
Моля, изберете верният отговор:
а) стоиш и чакаш да й мине и след това й се извиняваш;
б) започваш да крещиш и ти докато не я убиеш със звук;
в) тичаш до близката кницарница и купуваш кутия с кламери;
г) хвърляш й един хубав тупаник (това действие има двоен ефект - успокоява теб и разстроената девойка в беда);
д) нито едно от изброените.
Помислих за секунда и веднага избрах последното. Просто се обърнах и си тръгнах, оставяйки горкото момиче да се гърчи в мъки и плюнки.
Мисля, че вече знаете защо мразя колегите си. Просто никога няма да харесвам хора, чийто смисъл в живота е един кламер... Поне да бяха 5. Или 3. Или 2. А той е един.
Утре мисля да й подаря цяла кутия кламери та да може да спи спокойно. Кой знае как ще изкара тази нощ без кламера си...
А после мен наричат луда.
Разстроих се. Прибрах се пеша от университета. Забравих да спомена, че днес ми писаха 6 по английски и ми завериха семестъра. Забравих да кажа и, че си падам малко по даскала по английски. Малко по-възрастен от мен. И доста по-тъп. Не може да си инсталира един кодек на bsplayer - а, но май там му е чара.
Какво да се прави...
Стоях в тази стая, пълна с животни (колегите ми), които се щипеха, псуваха се, един наплю друг, удряха се, смееха се и един куп други дейности. Чакаха да им заверят книжките.
А даскалът стои там и се усмихва. Има хубави очи. Бих преспала с него ако не бях обвързана. Не че нещо ме спира и сега, но аз съм луда с принципи. Май...
Дава ми книжката, а аз му давам диск с програми и малко артове. Той ме гледа доста неразбиращо докато обяснявам какво трябва да направи с този кодек. Пък аз си мисля дали изглежда добре гол. Съмнявам се.
Не мога да стоя повече в тая пролета стая! Не ми е мястото тук. Просто се задушавам.
Взимам си книжката и излизам.
Отивам да пия кафе с гаджето.
Закъснява както винаги. А аз после трябва да се връщам на скапания анализ.
Пием набързо по нещо и тръгваме към университета. Срещаме по пътя даскала по английски.
Усмихва ми се. Може пък и да изглежда добре. Все пак ходи на фитнес. Пък и май ми е навит. Един - два пъти ме сваля.
Усмихвам се. Майната му на даскала!
Прибрах се вбесена. Заради кламера. Мисля, че има някакво влияние и над мен тая пущина.
Завих се с едно одеало и седнах пак на компютъра да гледам филм. Гледам и плача. Плача и гледам. И в един момент започваш да имаш усещането, че седиш в кола в автомивка. ПО стъклото се стича вода и не можеш да видиш нищо отвън. Но вътре става някак по-уютно.
Сетих се, че една от много популярните еротични фантазии е да правиш секс в автомивка. Докато миеш колата.
Защо все такива работи се сещам...
Като се прибирах минах покрай един от ония сиви, стари блокове, които ги има навсякъде. Вървя покрай него, стигам до ъгъла и виждам една пътека, огряна от слънцето. А по нея натрошение стъкла. Всяко от тях блестеше с такава сила, с такава топлина, че направо ти идеше да се наведеш и да ги събираш. За да събереш малко топлина и за себе си. Приличат на диаманти. Навеждам се и те пак стават стъкла. Изправям се и пак са диаманти.
Засмивам се. Повторих процедурата с навеждането няколко пъти и се вече се смеех. Малко му трябва на човек, за да забрави кламерите в живота си.
Вчера видях една табела. "Зъболекар Д-р Жасмина Скакалечкова". Ако въпросната дама прочете това някога да ме извини за цитата. Но доста се посмях на името й. Не от злоба или тъпа мисъл, а от радост. Представих си какъв човек трябва да е с такова приказно име. Жасмина Скакалечкова. Прекрасно!
Чак ми се прииска да вляза да си проверя зъбите, за да я зърна. Но не го направих. Не обичам зъболекарите. Дори и да носят фамилията Скакалечкови.
Сега ми е тъжно. Тъжно ми е, защото не разбирам хората с кламери. Тъжно ми е, защото чувствам студ. Защото виждам много неща, но не виждам смисъла в тези кламери.
Понякога тялото ми отеснява. Има толкова много сила и енергия, затворена в него, а аз все още не съм се научила как да я използвам. И тя си стои така затворена, а аз съществувам. От време на време ме кара да вършу чудеса, за да избие нанякъде. Иначе ще се пръсна.
Защо когато се родих някой не ми даде упътване към това тяло как се използва?! А за ума би трябвало да има ръководство, дебело поне 20-30 сантиметра! Помощ!
Сега ми се спи. Уморена съм. Но няма да си легна. Ей така, заради идеята. Ще пия чай и ще гледам някой филм.
Сърцето ме боли. Днес беше ранено с кламер. Но някак си е привикнало вече.
Утре ще бъде по-добре. Нали? Искам, искам, искам... Искам да бъде по-добре от днес. Имам нуждата.
Ще гледам филм. И може да помисля как би изглеждал даскалът ми по английски в разни ситуации. О, забравих! Майната му!

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Hия Hичия на 14.01.05 16:21.</EM></FONT></P>

Редактирано от Hия Hичия на 14.01.05 16:25.



Тема Re: Дневникът на една луда - ден вторинови [re: Hия Hичия]  
Автор diana^^ (wednesday)
Публикувано14.01.05 17:45



Интересна идея Н..ия.
Разсмя ме с тези кламерени истории / май така трябва да е, или "кламерни"...Няма значение, разбра ме:))/. От доста време като че ли не бях изпадала в подобна ситуация. Може би защото затварям очи и ги отварям чак когато задмина човека с кламера. Или той задмине мен. Все тая. Хареса ми. А ти опитай да не позволяваш кламерите да те раняват. По-добре се смей... / не подигравателно имам предвид, а от сърце/ на колежката и нейните ценности. И не се задълбавай в разбиране на това защо са.. и какъв е смисълът им. Само ще те заболи главата. Опитвала съм. При мен така се получава.

"От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева и една пчела, и да мечтаеш!..."Е.Д.



Тема Re: Дневникът на една луданови [re: Hия Hичия]  
Автор Чeшиpcka koтka (от сой)
Публикувано14.01.05 22:53



хехе, току виж някоя чеширскa ти минaлa път
aре, чaкaм "ден трети" почти с нетърпение


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо



Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.