към теб:)
нищо повече от 2-3 реплики драснати от теб
не съм прочело(повече от 3 "изречения" не чета...във форумното "хайку" общество;) 0
но понеже заряд не ти липсва;)
пробвай в литература(верно доста са изостанали "асоциативно";)...)
някой чЕталец ще те оцени и сподели...търсещите слабови-любви моменти
на липсваща хармония!

п.п. ако не те е гнус - включвай се към нашите скромни думички...пръцнати от стомашно-чревният извор
(дано освен да драскаш;)...разбираш и от прочетено!)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кефиш :) *rock on*

- Здравей, мило цвете, с четири листенца! Добре дошла в пустинята!
- Здравей, в твоят сън!
- Наистина ти е било студено зад тъмния екран.... Сега тук е само пустиня. И нищо повече от това. Дори не е студено. Можеш да останеш колкото поискаш.
- Зная, че тук ще намеря всичко, което търся. Зная, че ще намеря дори теб.
- А ти искаш ли да ме откриеш....пустинята е толкова голяма ???
- Да.
- И как ще разбереш, че си ме открила?
- Това е нещо, което ти ще искаш да ми покажеш, нали ? Ти пак ще имаш вкус на горчива любов....аз пак ще бъда дълбока и нежна...Дори няма да се страхувам от миражите в теб....Ще се страхувам само от вятъра, който може да ме отвее от теб....толкова, толкова далече, че няма да мога да стана дори твой мираж....
- А ти ще ми помогнеш ли да открия моята роза?
- Обещавам.
- Събуди се тогава. Разкажи ми за съня си, в който беше обикновено цвете с четири листенца. Време е за твоята дълбока, нежна, горчива любов.... Време е за теб, моя красива, пустинна роза... Време е да чуеш всичко, което не можа да чуеш зад студения екран...Време е да видиш мен.... Не се страхувай от вятъра....той ще се разкъса във бодлите ти, за да се превърне в полъх, който ще довее до мен нежният ти аромат...
- Здравей, мой Малък принц ! Бях необикновено цвете, което те търсеше в пустинята.....
- Здравей! Обичам те така, както се обича една роза....
- ......!!!!!


.... МОЖЕ БИ ГРЕША В ДРУГ СЪН...

TEMPORAL FLUX.
FLAX & REFLUX

Това не се беше случвало. Някъде там допуснах грешка. Но я поправих. Няма значение. Трябваше да е ясно..

TEMPORAL FLUX.
FLUX & REFLUX

Zdraweyte,

po poslednoto Reply.. ima nqkakyw smisyl, no mnogo powtoreniq,

a otnosno samata posledna tema: kym Niq..
Iskam da ti kaja che si strahotna i .....ako...sluchaino profesiqta ti e swyrzana s towa, koeto ni pozwolqwash da pochustwame shte mi byde adski priqtno da mi pishesh i ..ako imash mynichko jelanie.. ...tuk spriah malko da si pochina i ..da resha kak tochno da se izrazq i nemojah.. zatova mislq da ostawq wyprosa otworen ....do nqkoga

Хей, Pell-mell, благодаря ти за страничния поглед, който хвърли....
Все пак, защо реши, че това е повторение към теб ?
Това е едно от хилядите вероятни разклонения, отвеждащи към розата на Малкия принц....Какво пък, ти също успя да уловиш смисъла...Може би има път и към Pell-mell........Надявам се, че все някога ще се възползваш от отворения въпрос....А това някога може да бъде сега, но може да бъде и после...

TEMPORAL FLUX.
FLUX & REFLUX

kojto me e razbral, e da! ob!

Dead as dead can be
The doctor tells me
But I just can't believe him
Ever the optimistic one
I'm sure of your ability
To become my perfect enemy

Wake up and face me
Don't play dead 'cause maybe
Someday I’ll walk away and say
You disappoint me
Maybe you're better off this way

Leaning over you here
Cold and catatonic
I catch a brief reflection
Of what you could and might have been
It's your right and your ability
To become my perfect enemy

Всеки един ден съдържа в себе си кратък момент, в който животът ти може да се промени коренно. Знаеш, че е там - съществува. Усещаш го когато преминава покрай теб, чувстваш дъха му във врата си и някак неусетно го оставяш да си замине. След това се сгушваш в леглото си и плачеш, плачеш, плачеш... Молиш се и утре да има такъв миг. И си казваш "Този път ще го грабна за косите, ще го дръпна силно към себе си и ще го целуна, ще го прегърна... И всичко ще е друго. Зеленото ще е друго." Но вътре в себе си знаеш, че ще го пропуснеш отново и тази ситуация ще се повтори отново и отново, и отново.
Колко ли такива моменти съм пропуснала?
Владея изкуството на казването "От утре всичко се променя". И сега вече се познавам. Казвам го някак по навик, за да не е тихо. И за да има с кого да говоря по въпроса.
Седя си и сега тук и се чудя как да реша безкрайните си проблеми, как да въведа малко ред.
Паля цигара и слушам музика. Ама аз нали ги отказах...
Вървя сред руини. Огън. Вятър. Прах. Това е животът ми.
Не се оплаквам. Дори някак ми харесва бледността на лицето, измъчения вид, безсънието, нещастието. Как тогава може всичко да се промени?
Една фраза от един филм. "Аз може да не съм най-щастливият човек, живял някога, но Ти не си виновен за това".
Ходя в черно, мисля в черно, сънувам черно, а димът от цигарата се стеле около мен и ме скрива.
Може би затова пуша - за да се крия в дима.
Усещам, че мигът на промяната е близо. Ето... усещам топли пръсти по врата си, любовно нашепване, нежна прегръдка.
А аз седя там - бледо, изпито копие на себе си, дим и огледала, треперя, умирам, отчаяно се нуждая да се променя.
Той е зад гърба ми. Ела по-близо. Ела. Влез в мен ако трябва. В сърцето ми, в душата ми, в ума ми. Обладай ме така, че никога да не искам да вървя сред пепел и огън, страдание и самоизтезание. Прегърни ме.
- Но аз те прегръщам! Не виждаш ли, не чуваш ли, не усещаш ли?
Дръпвам от цигарата. Димът ме обгражда като плътна бетонна стена и аз потъвам в него.
- Не! Не бягай! Не се крий! Прегърни ме! Целуни ме! Приеми ме в себе си!
Чувам го, но не го виждам. А очите ми плуват в сълзи. Може би е заради пушека.
Усещам го как се отдръпва и тихо си тръгва.
Секунда само... Потрепване на крилцата на пеперуда.
Протягам ръка...
Smoke and mirrors.

Не е само един мигът, в който всичко може да се промени коренно. Ето защо не можеш да го хванеш за косите и докато не го разбереш- ниюо няма да е друго.

Секунда само...

Прегръщам те