Не, не, не... Това не помага вече. Стига примирение.

Топлина и подкрепа.

Няма и капчица примирение в тая прегръдка.

Всички сте ходили на море, предполагам. Плаж, барове, гаджета, това-онова...
А на Море ходили ли сте? Не само за да се изфукате с новите си бански и да придобиете тен. Долавяте ли пулса на Морето, оставяйки се на ласките му? Питали ли сте се какво има там, където погледът ви не стига? Не ви ли се е искало да се гмурнете в дълбокото, където дори Слънцето не смее да погледне? Заради тръпката, за да докажете нещо, или просто ей така, от любопитство?
Аз съм ходил на Море. И ти си ходила, нали, Ния? Разбира се. Обичаш дълбокото.

Вървя.
Вървя и мисля.
А насреща ми - море от хора. Плацикат се на плиткото. Един си ближе сладоледа, друг зяпа навалицата, трети просто се шляе насам-натам. Понякога им завиждам. Понякога искам да съм като тях. Понякога ме е страх от дълбокото. И също като теб, гледам да се скрия някъде. Начини все се намират. Казваш си - мамка му, няма да го правя, този път ще се преборя... ама айде, от утре. А утре всичко се повтаря. Мигът идва, а ти се правиш на разсеян... Някак... уютно е зад стената от тютюнев дим, нали? Не ти се иска да я разбиеш. Сладко самоизтезание. Това го умея.
Поглеждам Небето. Облаци се стелят надлъж и нашир. Забулват синевата както цигареният дим теб. Красиво е.
Неволно блъскам някого в насрещното течение.
- Гледай къде вървиш бе, идиот! - възмущава се потърпевшия.
- Извинете - усмихвам се и продължавам. Оня бълва ругатни след мен. Ще му мине.

Вървя.
Вървя и мисля.
Нещата все пак се променят. Неумолимо, неизбежно. Не бягам вече. Трудно е. Изкушавам се да се скрия, но така или иначе съм го правил досега... нека бъде нещо различно. Не е вдъхновението, което съм искал и очаквал, наистина... може би не му е дошло времето. Може би е нещо съвсем дребно, което или съм пренебрегвал, или с което по някаква причина съм се разминавал. Една дума, един поглед, една прегръдка, примерно. Понякога вършат чудеса. Знам ли... Веднъж четох в някаква книга, че увлечен по целта, човек често губи пътя. Може би трябва просто да следвам тоя проклет път и да си гледам в краката, вместо Небето?!
Ще разбера.
Пожелавам ти промяна. Не от утре. От Сега.

Хайде, Ния. Морето ни чака.

Вървя.
Вървя и мисля.
Мисля на какво е способна една Дълбока, нежна, горчива Любов. Може би да направи щастливи двама души.
Тази мисъл ме кара да се усмихвам.

Мирише на портокали.

Someday I’ll walk away and say
You disappoint me
Maybe you're better off this way

Stay back...

I am off.

The only thing I do is supporting you. That's all.

Molq te PISHI ...........molq te..........

Поставете машините за контрол над сърцето на слънцето

Малко по малко нощта си отива
Усеща- треперят листата в зората.
Лотос с копнеж към друг се навежда
Лястовица под стряхата сви уморено крилата.
За контрола над сърцето на слънцето да монтираме апарата.

Над планината то бди и пази пазача.
Тъмнината разплита, събужда лозата.
Един инч любов и един инч тъга вървят си ръка за ръка.
Любовта е духа, с който лозата узря.
Да обуздаем сърцето на слънцето- да издигнем, братя, стена!

Ето виж- ръкомаха човек към стената
И отправя своите въпроси към Бога.
Вечерта ще залезе ли слънцето?
Ще запомни ли той, че да даваш- това е урока?
Над сърцето на слънцето е важен надзора, бе хора.
Уреди да монтираме за контрол над сърцето на слънцето.

Проблем?

Hello! It`s me, the Red Guy

аз, ние ли?

да

мерси че си сети

ти сигурно само в Пазарджик си живял
и само с Митко Бербатов си си играл

иначе щеше да знаеш, че жената не е човек а е богочовек-само някои де
обади се и ще те разведа да ти покажа


ха ха
маймуни с червени задници
ха ха ха