Винаги си ме учудвала със силата си.
За съжаление аз не мога да кажа същото за себе си.
Трудно понасям това си състояние. Не мога. Ега ти живота който имам през последните три + месеци.
Вероятно, никога не съм имала такова голямо желание за живот или не мога да приема този живот.
Винаги съм се учудвала как някои хора се борят за живота си.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\\\\\\\"Алберт Айнщайн

Редактирано от ALONE911 на 27.11.18 12:35.

Мила, и аз имам своите трудни моменти! Не си мисли, че всичко ми е по вода. Но търся начин да се справям. Самонаблюдавам се и, когато установя, че ми се въртят черни мисли, сама търся начин да се справя. Има хиляди варианти - хобита, концерти, приятели, комедии, яздене на коне, снимане на пеперуди, летене с мотоделта планер, смехотерапия, йога, църква...

Може и да се потръшкам, да си порева, да помрънкам, да посетя психотерапевт.

Но си го позволявам за кратко и рядко!

Например, така и не успях да се накарам да опозная религията. Но Отче наш често си я повтарям! Много често. С чувство за надежа и вяра! Казах ти - отгледай си я вярата. Визуализирай я, ако трябва. Решимост! Решимост! Действие! Любов!

Освен това, аз не крия диагнозата и не отказвам подкрепа! От познати и непознати. И още по-важно - оказвам подкрепа!!! Това много ми помага и на мен самата!

Ще се справиш! Но, моля те, изловиш ли се с негативна мисъл, незабавно я замени с обратната! Може да ти звучи изкуствено, но също помага, за да изградиш по-светъл поглед! Тухличка по тухличка!

Знаеш ли кое успях да постигна аз, нещо, което също много ме крепи? С годините успях да обърна съжалителните погледи, които ненавиждам, в погледи на възхищение, като това, за което ти ми споделяш. И така го постигам, както ти посочих всичко по-горе. А това после се връща към мен като мисъл, че съм силна, че мога! Колкото Бог даде!

Алоун, оцеляла съм 12 години на пук на всички статистики по този начин. Да, и ллечение. И тегаво, и трудно, и болезнено на моменти. Но като се обърна назад колко път съм изкачила, колко прекрасни неща съм изживяла, колко нови приятели, колко обич, колко даване, но и получаване...

Вземи я! Вземи от силата ми, хайде! Недей само да се възхищаваш! Вземи от всички ни тук. За това сме ние тук.

И после дай! Дай и ти на някого каквото си научила. Дай на сина ти, на съседката. Занеси цветя в старчесия дом. Помогни на бабата да пресече улицата! Ангажирай се с действия, които усмихват другите и ще видиш как и ти ще се усмихваш, ще останеш изненадана. И ще се почувстваш по-силна!

Прегръщам те!

Редактирано от Ekna на 27.11.18 12:58.

Мен винаги ме е крепяла обичта към сина ми. Така и не се научих да обичам себе си заради самата мен. Не мисля, че ще се науча. Най- лошото е, че като погледна дълбоко в себе си просто не ми се живее. Мисля, че съм изживяла живота си. За първи път се почувствах така преди 5 години когато ми откриха кистата.
Все още не мога да произнеса тази дума ” рак” пред външни хора. Надали и скоро ще мога. Спомням си, че ти му говореше, а аз го псувам.
Хубавото е, че вече не ходя на работа.
Виж, за външни хора към проблемите им като, че ли по намирам думи, отколкото към себе си.
Много ме е яд. Други планове си правех.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\\\\\\\"Алберт Айнщайн

Мен винаги ме е крепяла обичта към сина ми. Така и не се научих да обичам себе си

Знам, с много хора е така. В т.ч. моите родители. Но, тогава, позволи пак на тази обич да те крепи. Щом само това те мотивира, прави го пак заради него. Живей и се бори заради него.

И хич не гледай толкова дълбоко в себе си. За какво ти е това? Каквото му е нужно от дълбокото на човек, то само си изплува, когато и каквото трябва.

Хм... за думата "рак"... че какво толкова?! Дума като дума. Морско животинче. Мъж ми преди години ми подари чаша с надпис "Зодия Рак". Каза ми, че сега съм от неговата зодия. Смяхме се заедно. Ама... де да знам нужно ли е да се изправяш пред страха си да изговаряш точно нея. Замести я с друга дума. Е, ще се получават някои нелепици, ще пада смях. Щото, ако примерно заместиш "рак" с друго морско същество, примерно "медуза"... Някой като те пита от какво си болна, ти ще трябва да му кажеш: "Имам медуза." Има да се чуди...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не го възприемам като част от мен. Той е против мен.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\\\\\\\"Алберт Айнщайн

Здравей !
И аз искам да ти кажа нещичко по повод любовта към себе си и децата.
Ще те попитам : ако пътувате със сина ти в самолет, който започва по някаква причина да се разхерметизира, на кого ще сложиш първо маската - на теб или на него ? Подозирам, че отговорът ти ще е на детето. И аз така реагирах спонтанно. А не трябва! Възможността в тази ситуация е за секунди и ако ти пострадаш, неминуемо и детето ти ще загине! Докато, ако ти се осигуриш, все ще намериш начин да спасиш и него!
Много често си спомням тази ситуация, когато се уча да обичам себе си.
Препоръчвам и на теб ! Трябва да живееш ! За него, за себе си !
Аз започнах 17-та година, в която съм в ремисия. И макар че съм на71, не ми се умира ! Животът е хубаво нещо ! Не се предавай ! Стреми се да изпълняваш съветите на Екна, тя е нашата умница. И на всички в клуба. Ние сме преминали през твоя ад и искрено ти желаем скорошно подобрение - и в психически и във физически аспект !
Стискам ти палци с най-добри пожелания !

Да, аз бих сложила маската първо на детето. Изпадала съм в такава ситуация и зная, че това е майчин инстинкт и дори мисъл нямаше време да ми се зароди в главата.
Сега мисля, но мисля, че вече е късно. Може и да не е късно, но моя живот се постаря да ми докаже че каквото и да правя не мога да избягам от съдбата си.
Реших обаче, че нещо ще правя в рамките на това което ми се предлага. Дано да тръгне в положителна насока, че ще се отчая. За съжаление в мен никога не е имало желание за живот заради самия живот.
Когато бях в св. София имаше една жена на външен вид доста по- възрастна от мен. Учуди ме борбеността й и желанието й за живот.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\\\\\\\"Алберт Айнщайн

От утре ми почва химиотерапията. Като видях какво е положението меко казано съм отчаяна. Тази болница няма да ме лекува. Моля се само да имам дни което е доста съмнително. Определено не очаквах, че онкологията ни е в такова тежко състояние.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\\\\\\\"Алберт Айнщайн

Не се предавай.Ако мислиш че тази болница не те устройва иди в друга.Имаш право да идеш навсякъде.Ама ако предварително си мислиш,че няма смисъл от нищо вярно няма да има.Най напред лечението ти трябва да започне в главата ти.Рака е диагноза.Не е присъда.Утре можеш да умреш примерно на пешеходна пътека,пресичайки.Но започни да се съвземаш от първоначалния шок.Аз съм с меланома.Един от най смъртоносните видове рак.Обаче започнах пета година от диагностицирането ми.Живота е прекрасен.Всеки ден благодаря на Бог,че мога да правя неща за които преди и не съм се замисляла.Например да влеза и да си взема душ.Какъв кеф като се прибереш и си вземеш топъл душ.Да видиш цветята,които отглеждаш как цъфтят.Даже и да усетиш как някой ти лази по нервите.Ти си жив.ЖИВ и това е най важно.Вземи се в ръце и продължи напред.Заради себе си и живота.Успех с химиото.

Спокойно, винаги може и по-лошо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите