меланом №1 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Здравейте, Вяра,
Не съм влизала от много време, защото се опитваме да се борим и ние с нашия проблем, на моментни си казвам, че няма да влизам, защото ми причянават много мъка трагедии ката на Деси, от друга страна влизам постоянно.Татко е опериран два пъти през Февруари и Март /2007.Положението му е сериозно в същото време аз все още не мога да приема фактите такива каквито са.Една част от мен отказва да приеме, че е болен от много коварен тип рак, от който изхода не е добър.В същото време д-р Киров, достатъчно ясно ми обясни переспективата, нещо с което не съм много съгласна, не за друго, а защото от доста места вече чувам, че съобщава на различни хора, " че не им остава много", на една жена също с меланом и беше казал, че и остават 6 месеца живот, тя каза, "минаха 8 месеца вече и аз броя всеки ден като последен".
Мисля си, че никой не е по-велик от природата, господ или който в каквото вярва, за да определя колко земен път ни остава.
Татко пие от една седмица Варумин, нямам представа дали някой в този форум е опитвал, но е факт, че до нас информацията за ползотворното му влияние , достигна посредством лекари.И аз имам усещането, че се борим с чудовище и макар, че най-тежко е за болния, безпорно, също много тежко е и за хората които го обичат и които са част от него.Първите месеци сънувах непрекъснато туморир лекари и какви ли не ужаси, татко не спи по цели нощи, започна да пуши страшно много, което всички сме наясно, колко е вредно от друга страна се опитвам да усетя неговите терзания и какво той преживява.