|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема
|
всъщност ...
|
|
Автор |
jumbles () |
Публикувано | 07.03.20 08:07 |
|
Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване, но как?
| |
|
Всъщност всичко, което ни дразни у околните се намира и у нас. Тъй като обикновено не признаваме нашата слабост - чуждата ни се навира в очите. По-лесно е да видиш, нещо у другия отколкото у себе си. Вярвам, че на едно по-дълбоко неосъзнато ниво ние сме едни и същи, имаме едни и същи потребности, и горе-долу едни и същи въжделения...
| |
|
Разбира се, че сме еднакви и нищо човешко не ни е чуждо.. Много ми е странно, като някой ми каже, поработи върху себе си, един вид, подобри си програмите..да ама програми няма. Всички дразнения и дразнители са от външният свят, така опознаваме себе си. Моят избор е, да не се завирам при хора, които не ме харесват, нямат ми доверие, които все искат и изискват, и вечно нещо не им е както трябва.
Светът е толкова голям и интересен, толкова любопитни неща има, толкова е обширен, че не си струва човек да забива с неща и хора, които образуват взаимни дразнения.
А че се променяме е факт и то с всяка секунда..
пп т.е. нашият избор, обуславя нашето мислене, ако стоя при дразнители и дразнения, аз също ставам такава..и защо? Има толкова прекрасни неща..Има ли нещо по-хубаво от това, да се оглеждаш в очите на добронамерени и позитивни хора, както и те в твоите..
| |
|
Всички дразнения и дразнители са от външният свят
Абе продължавам да си мисля, че дразненията са от вътрешния свят.
Иначе - да - безспорно по-приятно е да се живее без или поне минимум дразнение.
| |
|
А защо така смяташ?
| |
|
Юнг казва:
Когато някои хора ни дразнят, това издава някои процеси вътре в нас – нашето раздразнение е проекция на това по какъв начин работи механизмът на психологическа защита.
А тук има повече. Като цяло съм съгласен с писаното :
| |
|
Макар, че не всичко от този текст го разбирам.
| |
|
Напротив - програми има. И всеки човек може да променя своите. Но първо трябва да има съзнанието да ги види.
Ако смяташ, че просто реагираш на дразнения от външния свят, подкрепяш тезите на едно доста срамно направление в психологията - бихевиоризма.
Изборите ти са обусловени от начина ти на мислене. А въображението не е в това какво мислиш, а как мислиш.
ПП. На въпроса в послеписа ти: ставаш такава, защото нямаш сигурна основа в себе си.
| |
|
Чела съм го. Говорех за друго. Няма човек, когото да мразя, но има хора които ме дразнят, но когато ги срещна тогава е дразнението, т.е. външният фактор - друг човек, показва какво не ми е в ред.. Бърза мисъл и разбирам, къде и от какво..то даже не е и до човек, а по-скоро, начин на поведение, или постъпка или знам ли..защото човек е съвкупност от много неща и зависи какво искаш да видиш. Човек не е някакъв, той е всякакъв.
Разбираш ли, другия се явява външен фактор.
Точно това казах, ако нямаме външни дразнения, няма как да опознаем себе си...но пък ако те са непрекъснати, това значи, че няма смисъл от това общуване.
| |
|
Ей... пак отиваш навън...
но има хора които ме дразнят
Има хора от които се дразниш... Така не е ли по-логично?
Иначе мисля, че ти схванах мисълта, но човек може да опознава себе си и без дразнения. Има цели събития с такава цел - да те стимулират да опознаваш себе си все повече и повече. Друг е въпросът какво всеки взима от тях.
Медитацията е един отличен метод за себеопознаване съвсем например.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|