Здравей Ежко,
Не ми се сърди, че отново ти опонирам, но смятам, че богословските идеи, които представяш, не отразяват по най-точния начин библейското и светоотеческото виждане по тези въпроси.

Публикувано 09.11.10 12:36
На това:
Раят и адът са една и съща Реалност, но възприемана различно от всяка една личност. Раят и адът не са две различни места. Такава идея е идолопоклонническа. Вместо това те означават две различни състояния /начини или състояния на съществуване/, които произлизат от същия несътворен източник и се усещат от хората като две различни преживявания.

Бих отговорил:
Раят и Геената са две различни реалности, които по тази причина се възприемат различно от всяка една личност. Раята и Геената са две различни места и тази идея не е идолопоклонническа. Освен това, те наистина означават две различни състояния (начини или състояния на съществуване), които произлизат от същия несътворен източник и се усещат от хората като две различни преживявания.

Раят и Геената са две различни външни реалности за своите обитатели, които имат и съответните за местата вътрешни състояния на духа.

Раят е място на осезаемото Божие присъствие (лице в лице), място на общение с другите духовни същества и насладата от сътворена наново вселена.

Геената е място на осезаемо усещане за липсата на Божието присъствие, място лишено от общение с други духовни същества и никакъв контакт с каква да е част от новосътворената Божия вселена.

На елементарно ниво притчата за „Лазар и богаташа” служи за илюстрация на това. Донякъде и разказът в Битие 3 глава илюстрира това.
Битие 3:23
затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

В Едем и вън от Едем една и съща реалност ли са?
Макар че са в един и същи свят е ясно, че това са две различни части от него, които отговарят донякъде на гореизброените разлики за Рай и Геена.

Само че, докато Адам бе ИЗПЪДЕН във вселена, която допускаше Покаяние, и бе не много по-различна от първоначалното му място на обитаване, то след Божия Съд грешниците ще бъдат ОКОНЧАТЕЛНО И НЕОБРАТИМО ИЗПЪДЕНИ ОТ БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ И Неговата нова Вселена, в която няма да има нищо нечисто.

Откровение 21:27
И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.

А това означава, че нечестивите няма да имат нищо общо с битието на тази Вселена. Дори като поглед, защото, за да имат поглед, то по някакъв начин трябва да бъдат вътре в нея, а те ще бъдат вън. Светлина до мрак винаги прави мрака със светлосенки, но за външната тъмнина няма такава опция. Мракът в нея ще бъде истински съвършен мрак, за каквато илюстрация служат подземията на затворите без лъч светлинка в тях.

На това:
Следователно, раят и адът не са награда или наказание /осъждане/, а начинът по който ние лично преживяваме виждането на Христос, в зависимост от състоянието на нашето сърце. Бог не наказва всъщност, въпреки че с възпитателни цели, Писанията споменават наказание. Колкото по-духовен става някой, толкова по-добре може да схване езика на Писанието и Светата Традиция. Човешкото състояние /чист-нечист, покаян-непокаян/ е факторът, който определя приемането на Светлината като рай или ад.

Бих отговорил:
Наистина Раят и Геената са на първо място човешки избор, да живееш с Бога или без Него, което Той ще удовлетвори. Но на второ място делата в чавешкия живот ще определят и още нещо за човека, награда за добрите дела и наказание (възмездие) за злите. Въздаянието (отплатата) за делата от страна на Бога не е просто метафора, а нещо, което Той реално ще направи.

Човешкото състояние (чист-нечист, покаян-непокаян) е факторът, който НЕ определя приемането на Светлината като рай или ад. В своето заслепение и коравосърдечие Светът никога не е определял добротата на Христос като Ад (Геена) за себе си.

По-скоро истинската причинно следствена връзка е в обратен ред. Светлината с оглед на това човешко състояние ще определи мястото, което е подходящо за Човека, Рай или Геена. В Геената „прегорялата съвест” ще бъде вечно гризящ червей, който просто няма как да бъде убит, а ще говори вечно и силно.

На това:
Преживяването на рая или ада е отвъд думите или чувствата. Това е една нетварна реалност, а не тварна.

Бих отговорил:
Това е вярно и не е вярно. По отношение на Бога, Който е нетварна реалност, това е вярно, но по отношение на съществуването на тварна вселена за тварни създания, това не е вярно.

Ето ти няколко интересни пасажа:

Исая 65:17
Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.

Исая 66:22
Защото, както новото небе И новата земя, които Аз ще направя, Ще пребъдат пред Мене, казва Господ, Така ще пребъде родът ви и името ви.

2 Петрово 3:13
А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.


Откровение 21 глава

1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.
5 И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

„Подновявям” означава, че Бог сътворява нещо в момента, което означава нова сътворена вселена. А това означава, че Раят има и тварни измерения. И насладата в него ще бъде не само от Бога, а и от това, което око не е виждало и ухо не е чувало, защото Бог е приготвил и такива неща за удоволствието на тези, които Го обичат.

И целта на занятието в този свят е да те направи достоен поданик на бъдещия свят, освен ако не избереш да бъдеш поданик на преизподнята, а преизподнята е друг свят, макар и в една вселена със света на светлината.

Дотук с първия ти пост, а сега малко за втория, който повтаря фрагменти от първия.



Публикувано 10.11.10 08:28

На това:
Православната Традиция е останала вярна на твърдението на Писанието, че проклетите ще виждат Бога (както богаташа от притчата), но ще Го усещат и възприемат като „всепояждащ огън“. Латинските схоластици възприемат ада като наказание и лишаване от осезаемо виждане на
Божествената същност.

Бих отговорил:
Тук латинските схоластици са прави. Никъде в текста за притчата „За Лазар и богаташа” не е казано, че някой от тях е виждал Бога. И ще полюбитствам за текст от някой Свети Отец, който е изразил това твърдение. Страшно ми е интересно. Защото:

Матей 25:41
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

Проклет- отсечен и по такъв начин отделен от Бога.

А това означава да бъдат махнати отпред Божието лице. Във сътворена от Бога вселена е ясно, че няма място, където Бог да го няма. Но има места, където Лицето Му присъства и може да бъде видяно и места, където то не присъства по този начин и не може да бъде видяно.

На това:
„Духовната смърт“ е гледането на нетварната светлина, на Божествената слава, като клада, като огън.

Бих отговорил:
Матей 22:13
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

„външната тъмнина” – интересно какво гледане на Божествената слава може да има в тъмнината, при положение, че Бог е светлина, която ще огрява вечно Неговите. И всъщност точно тази „външна тъмнина” на Божието отсъствие контрастира със светлината на Божието присъствие. И май липсата на Бога, която ще остави грешните в тъмнината на тяхното самотно съществуване е онзи „вечен огън”, който ще изгаря сърцето в мъка. Трябва много да се внимава при тълкуванието на тези метафорични изрази какво всъщност казват и какво не казват.

На това:
И праведните, и непокаяните ще минат през нетварния „огън“ на Божественото присъствие, само че един ще мине неповреден, докато друг ще бъде изгорен. Той също ще бъде „спасен“, но само по начина, по който се преминава през огън.

Бих отговорил:
Това е един много объркан израз, който съдържа вътрешни противоречия.

Първото изречение дава коректно твърдение за преминаването от праведни и неправедни през огъня на Божия съд („ще бъдете кръстени с огън” Мат. 3:11). Дава и коректното тълкувание на следствието от това, един ще мине неповреден, докато другия ще бъде изгорен.

Второто изречение приписва на изгорения неправеден „спасение като през огън”, което не е вярно. „Спасение като през огън” е за праведните, които ще се спасят, но ще изгорят делата им и съответно ще останат без награда за вечността. Защото за праведните освен спасение има и прибавяне и отнемане на награди.
1 Коринтяни 3:15
А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

Илюстративно за клуба. Можеш да пишеш, като да си губиш времето с останалите, и да си мислиш, че вършиш богоугодно дело. Но ако мотивът ти е щестлавие или пишеш богословски неверни неща, то този ти труд ще изгори на Господния съд. Ето ти една светоотеческа мъдрост:

„Да пожелаеш да извършиш добро в мислите си, а не го извършиш поради липса на възможност, ще ти бъде зачетено от Бога все едно, че си го извършил. Да пожелаеш да извършиш зло в мислите си, но да си възпрепятстван да го извършиш на практика, то пред Бога е все едно, че си го извършил.”

Светите Отци, дори когато разсъждават на пръв поглед отвлечено от Свещеното Писание, пак запазват неговия дух, за разлика от горебалтисания турлю гювеч.


Можеш и да не се съгласиш с мен, но определено не харесвам новогръцките измислени богослови. Предпочитам Светите Отци в натура и Руската Православна класика. В това, което чета по-горе, страшно много виждам Силуан Атонски и погрешното тълкуване на думите на Свети Исаак Сирин, че Божият любов ще бъде бич за грешниците в Геената.

Как точно се изопачава Свети Исаак ще видим като ми дойде свободното време през зимата и си довърша обещаното в тази тема.

Митрополит Йеротей (Влахос) и Свещеник Дионисий Тацис и аз попрочитвам с удоволствие, но и тях си ги предпочитам в натура, а не в трудовете на някой, който е използвал извадки от написаното от тях, и не само, но си личи, че мачка нещата без да ги смеле както трябва.

Текстът ти е много труден и хлъзгав с полуистините в него. Не знам какъв роман трябва да отпера, за да обяснявам ред по ред и дума по дума, кое е вярно и кое не. Обикновено такива светлосиви автори не чета. Те употребяват думите в някакъв си техен смисъл, който съм сигурен, че и те самите не разбират добре.

За каквото ми стигна времето написах, а което остана, ще си попишем нататък.

Не ми се сърди за опонирането! Твърде свестно братле си и поради това и аз се хващам сериозно за клавиатурата. А ти си пиши, текстове като този са ти рядкост!

Милостив Бог на ревността ти за Него да ти добави всяка Мъдрост и духовно разбиране!

Поздрави
Жабчо (приятел)

Тошо вика: „Помни винаги смъртта и съда и така никога не ще съгрешиш на Бога!” (светоотеческа мъдрост)

Здравей Исихиа,
На това:
„Протестантите имат различни теории /не знам на какъв опит се базират/, като смятат, че вярващите са спасени поради вярата си и ще виждат Бога, други, които са спасени по милост, няма да Го виждат, но ще "усещат" присъствието Му, а грешниците в ада ще страдат в самота и пр. Освен това, след като е умрял човек, няма шанс за промяна на участта му, т.е. църквата не може да е застъпник за него, нито пък светците.”

Бих добавил до него и по-горния ти постинг:
"Покянието, молитвите, вярата и добрите дела" НЕ са достатъчни. Освен ако не произхождат от Божията милост. Спасението е ПО БЛАГОДАТ, следователно трябва да споменем и Божието участие. Ако човек се кае, моли, вярва и върши добри дела, но не се промени /не съблече ветхия човек/, напразно се труди.
Относно ада - ако не е с Бога тук и сега, докато е жив, няма как да е в Рая с Него.
Относно наказанията - Господ може и да прости, да спаси душата, но грешникът винаги получава това, за което се труди.

Като начало междинна реплика:
Вторият ти пост е коректен и на практика изключва първия. „ако не е с Бог тук и сега, докато е жив” каквото и да направиш за него след смъртта му то с нищо няма да промени вечната участ на въпросния човек.

Приятелският ми съвет е да синхронизираш богословието си и да не вярваш взаимно изключващи се неща!

А на първия ти пост бих отговорил:
Тези от протестантите, които смятат, че вярващите са спасени поради вярата си и ще видят Бога, много добре си вярват.

Може би най-добре илюстрира вярванията им следното:

„Никои дела сами по себе си не са достатъчни, за може човек да се оправдае с тях пред Бога; поради това той винаги получава оправданието даром, като дар Божий, при условие, че е показал от своя страна вяра и смирение. Против законническото разбиране на праведността развива своето учение и апостол Павел: „... ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона (Гал. 2:16); защото чрез делата на Закона няма да се оправдае пред Него (Бога) нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът (Рим. 3:20); а платката що дава грехът, е смърт (Рим. 6:23); но както юдеи, тъй и елини, всички са под грях (Рим. 3:9).” И така, спасението и оправданието се приемат чрез вярата в Христа, а не представляват награда за делата (1). Апостолът пише, че „сега без (независимо от) закона се яви Божията правда... Божията правда чрез вяра в Исуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Исуса (Рим. 3:21-24).” Бог явява Своята правда „в прощението на сторените по-преди грехове... та ДА СТАНЕ ЯВНО, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Исуса (ст. 25-26)”. По този начин в учението на апостоло Божията правда се разбира и се мисли най-вече като проявявана от Бога милост, иначе казано, това е Христовата благодат, освещаваща, и самото това, оправдаваща каещия се грешник.
--------------------------------

(1) Истинската вяра не може да не се прояви в добродетелта (Яков 2:20.26), поради това са нужни и дела потвърждаващи вярата. Но важни са не толкова делата сами по себе си, колкото мотивите, по силата на които те се извършват.”

А следващата част от „протестантите”, които смятат, че „спасените по милост само ще „„усещат” Бога без да го виждат” са си определено тъпанари, които не знаят в Кой Бог са повярвали.

Последното твърдение, че мъката е в самотата на геената (не на ада, който обикновено и е синоним) са също прави.

По въпроса за това:
„Освен това, след като е умрял човек, няма шанс за промяна на участта му, т.е. църквата не може да е застъпник за него, нито пък светците.”

Бих отговорил подчертано:

Мисля, че съвсем подробно съм разгледал въпроса от НАИСТИНА Православна гледна точка в темата на Тимотей „Съществуват ли митарствата”. Какво направих там?

Разгледах казаното от Писанието в контекст. Разгледах казаното от Светите Отци в контекст. Направих представителна извадка от глава „Спасение и съвършенство” на Аскетични опити 2 на Светител Игнатий Брянчанинов, което си е перфектно разглеждане. Вече мога да добавя и страхотни текстове от Светител Теофан Затворник.

Митарствата са Апокриф, за който много добре се е произнесъл Имперският Цензор по издаване на Православна литература в Русия.

Ако на някой не му е ясно що за отговорност е това, да поясним:

Без подписа на този човек, нито един ред от издаваната книжнина не се счита за официално одобрен от Светия Синод на РПЦ!

Това беше от една статия на Дякон Андрей Кураев, взета от ЦерковРУ, която я пуснах на руски, но за теб ще преведа нещичко от нея за удобство тук:

„преп. Никодим Светогорец: „Тези, които са пустословили, че душите на умрелите праведници и грешници четиредесет дни се намират на земята и посещават тези места, където са живели”, сеят предразсъдъци и митове. Понеже такива утвърждения са „невероятни и никой не е длъжен да ги приема за истина” (цитат по Василиадис Н. „Тайнството на смъртта”. Троице-Сергиева Лавра, 1998, стр. 397)”.

Ясен ли е Неудобният ми Намек?! Това са масовите „православни” вярвания на преобладаващата част от нашия народ.

И за удобство ще ти поместя нещо, което пуснах в тази тема:

„В отговор на:
„И както живият грешник, чрез измъчване на плътта, може да бъде спасен на Страшния съд, според Апостола, така и душата, намерена за грешна при митарствата и сложена в ада на мъки, може да бъде спасена. Първо положението й може да бъде подобрено, чрез заупокойните молитви на Църквата и заради милостите, извършени в нейна памят, а накрая и спасена на Страшния съд.”

Флорентинският събор през 1439г. е решил:
„Душите се очистват чрез мъки в чистилището след смъртта и за да бъдат спасени то тези мъки, получават облагите от ходатайствените молитви на живите вярващи, а именно литургична жертва, молитвите, подаянията и други набожни дела.”

(Първият цитат е от съвременните „православни” вярвания, а вторият е нещо, което е решено на католически събор. Поместил съм ги едно до друго, за да стане ясно, че не става въпрос за случайни неща. – бележка на Жабока за темата на Сисито, която четем сега)

Тези католически измишльотини попадат под ударите на всичко, което съм написал в темата за митарствата, защото са от същия дол дренки.

Тези неща присъстват в съвременното Православие, заради дългия Католически плен на Православното Богословие след падането на Константинопол под турска власт, но те не са евангелски, нито пък Православни и това смятам, че е ясно от изложенията ми.

Просто Митарствата, клонирани с Католическото влияние на Чистилището, скрити зад непозволени тълкувателни злоупотреби със Свещеното Писание и Светоотеческите творения, за да се намери удобен прецедент зад „Частния Божии Съд”, за който Библията и Патристичната литература мълчат, да не говорим за официалното становище на древната църква, каквото се явяват Вселенските Събори, довеждат до познатата на всички ни практика „За Бог да прости!”.”

Исихиа,
Първо ще вземеш да си оправиш Католическото „православие”, а после ще поучаваш Протестантите какво да вярват, защото Протестантите май ще дойдат по-православни от вас. Поне тези, които аз представих.

Поздрави
Жабчо (страннославен)

Тошо вика: „Който изопачава Писанието и Преданието, погубва не само собствената си душа, но и душите на тези, които му повярват!”

Григорий Богослов крещи: „Божият съд е единствен и окончателен и затова е страшен, и е страшен, защото е справедлив!”

"""Геената е място на осезаемо усещане за липсата на Божието присъствие,"""

"Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти." [Пс. 138:8]

[1Цар., 2:6] Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда [от преизподнята];

Господ е навсякъде, Той "изпълня всичко във всичко." (Ефес., 1:23)

Книга Откровение:

[1:17] Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той тури върху ми дясната Си ръка и ми каза: не бой се; Аз съм първият и последният
[1:18] и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта.

Амин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Григорий Богослов крещи: „Божият съд е единствен и окончателен и затова е страшен, и е страшен, защото е справедлив!”

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При положение, че в Бога живеем, движим се и съществуваме, според думите на Апостол Павел, въпреки това, когато Бог реши да скрие лицето Си, то остава скрито за тези, от които Бог е решил да го скрие.

Ако съм в нета постоянно, нЕмаш шанс да го спечелиш този спор, защото ще ти отговарям точно и навреме.

Достатъчно ми е да те накарам да се замислиш, защото си ми наистина многообично братле, Ежик!

Господ да дава повче такива като теб.

Когато се говори за Господното отсъждане, то е за да се покаже, че Бог е върховният суверен на първо място, а справедливостта на Неговото осъждане наистина просто отмерва това, което сме си заслужили, така че може и да се каже, че ние сами себе си осъждаме. Приеми, че това са двете страни на монетата. Това за миролюбиво братско приключване на разискването, защото не ми се иска да вдигам темата отново.

Здравей Исихиа,
След разиграното театро, в което симулирам „протестантско опониране”, да си дойдем на думата в духа на християнската любов:

Поместената от мен „протестантски” звучаща вероизповед:

„Никои дела сами по себе си не са достатъчни, за може човек да се оправдае с тях пред Бога; поради това той винаги получава оправданието даром, като дар Божий, при условие, че е показал от своя страна вяра и смирение. Против законническото разбиране на праведността развива своето учение и апостол Павел: „... ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона (Гал. 2:16); защото чрез делата на Закона няма да се оправдае пред Него (Бога) нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът (Рим. 3:20); а платката що дава грехът, е смърт (Рим. 6:23); но както юдеи, тъй и елини, всички са под грях (Рим. 3:9).” И така, спасението и оправданието се приемат чрез вярата в Христа, а не представляват награда за делата (1). Апостолът пише, че „сега без (независимо от) закона се яви Божията правда... Божията правда чрез вяра в Исуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Исуса (Рим. 3:21-24).” Бог явява Своята правда „в прощението на сторените по-преди грехове... та ДА СТАНЕ ЯВНО, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Исуса (ст. 25-26)”. По този начин в учението на апостола Божията правда се разбира и се мисли най-вече като проявявана от Бога милост, иначе казано, това е Христовата благодат, освещаваща, и със самото това, оправдаваща каещия се грешник.
--------------------------------

(1) Истинската вяра не може да не се прояви в добродетелта (Яков 2:20.26), поради това са нужни и дела потвърждаващи вярата. Но важни са не толкова делата сами по себе си, колкото мотивите, по силата на които те се извършват.”

Си е всъщност „Во Истине формулирана Православна вероизповед”.

Това е цитат от „Догматическо богословие” – курс от лекции
От Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп
Зографското издание стр. 126,127

Това е може би най-прецизно направената и балансирана вероизповедна формула, която съм срещал в богословската литература. Умрях си от кеф, когато я четох за първи път. Православните определено се извисиха в очите ми. Не че преди това не са ми били скъпи.

Обикновено „протестантското” звучене на тази вероизповед дава възможност за хитроумна богословска клопка. Православните ще ме обвинят в протестантство, а протестантите ще им скочат за пренебрежението на Спасението чрез Вяра. Но... клопката е и за православните и за протестантите. Щото в дълбоката си основа и едните и другите вярват едно и също нещо по един и същи начин. И целта на занятието е, изобличи всички и ги помири.

Добавката под черта различава някои от съвременните „протестанти” от Лутер. За тях всъщност това е вероизповедната формула. Един от тези проповедници, страшно неудобен за останалите проСтестанти (плагиатствам с кеф Надето Г.), е Пол Уошър, когото Жоро Храста представи в Християнство. Другият е Дейвид Киркууд. Да не вземеш случайно да си помислиш, че всичко в Протестантския свят е съвместимо с Православния. Не, твърде малко са, както са твърде малко и истинските Православни християни, за съжаление.

В предговора към фототипното издание на Троице-Сергиевата Лавра от 1999г. на „Свети апостол Лука – евангелист и дееописател” от проф. Николай Никанорович Глобуковский, проф. А.И.Сидоров, един от добрите съвременни Патролози, цитира възторжения отзив на проф. Адолф Харнак за него. Това е повод на магистърската му дисертация „Блажени Теодорит, Епископ Кирски. Живот и литературна дейност. Москва 1890г.”. Това може да си го свалиш в ДежаВу формат от библиотеката на образователния портал БогословРУ. От Библиотека Фронтистеса може пък да си свалиш ДежаВу радактора за четене на такива документи. За руснаците е много популярен. Ако не знаеш линковете, питай, ще ти ги пусна отново.

Проф. А.И.Сидоров казва за Адолф Харнак, че това е „известният протестантски богослов, дълбок познавач на История на Църквата и християнската писменост”. И той е казал за работата на Н.Н.Глобуковский, че това е „една от най-забележителните патристически монографий” отбелязвайки „следва много да приветстваме Руската Църква, че от нейните недра е възникнал такъв труд”.

(От 1923 до смъртта си през 1937г. проф. Глобуковски живее в София и преподава в Софийския университет. За съжаление архивът му изгаря по време на съюзническите бомбардировки. Това за несведущите.)

Това го споделям, защото ерудираните Протестантски богослови, Адолф Харнак е такъв, винаги са ценяли качествената Православна мисъл, а това на свой ред е било ценено от Православните богослови дето ги бива.

Още в Царско време през 1907г. в превод от проф. А. Спаски на руски език излиза труда на проф. Адолф Харнак „Религиозно-нравствени основи на християнството”. И във въпросната библиотека на БогословРУ това го има.

Още първият ми пост в Християнство беше посветен на междуконфесионалното взаимоотношение и в него основната ми мисъл беше:
„Не обобщавай, а разграничавай!”

И в двата лагера има вярващи хора, които е изключително глупаво да воюват помежду си заради простотиите на мнозинствата в тях.

Колкото до така наречения „Католически плен” на православното богословие, досега само Любимец13 съм виждал веднъж да повдига въпроса преди време. Е, аз го поставих ребром. Време е православното братство в клуба да се върне към класическото Византийско Православие от 4-8 век. „Разрешителната молитва” също е католически патент, който нито Теофан Затворник, нито Оптинските старци са успели да прескочат. „Изповедта” пред „духовния отец”, когато той съвсем не е духовен, вече става нещо опасно, а не за благословение. Това, което се осмелиш да кажеш в тъмната стаичка на Бога лично, е съвсем без значение дали ще го споделиш с човек. Това, което не се осмелиш да кажеш в тъмната стаичка на Бога, е съвсем сигурно, че няма да го кажеш и на човек. Нямам предвид някои хора, които са готови да споделят каквото и да е с когото и да било. Такива определено изповедта не ги ползва, защото истинската духовна изповед пред Бога е нещо наистина трудно.

Светоотеческата изповед на послушника пред своя духовен отец е нещо съвсем различно. Съвременните злоупотреби с това довеждат до проблема с така нареченото „младостарчество”. Ще поизчакаш, докато дойде времето да преведа една статия от Иеромонах Игнатий (Душеин) по този въпрос. За съжаление така и не разбрах той на кой манастир е Игумен.

В „Отечник” на Игнатий Брянчанинов имаше една светоотеческа мисъл, която предавам по смисъл:
„Не споделяй с всеки личните си мисли и борби. Внимателно избери един от всичките монаси, който е духовен, и с него бъди приятел и говори за тези неща, защото дните са лукави.”

Споделянето на лични тайни в изповедта пред недуховен човек, няма да казвам до какви злоупотреби може да доведе от страна на манипулатор и шантажист. Вярата не допуска елементи на наивитет!

Исихиа,
От сърце пожелавам всяко духовно благоуспяване! Имаш чувство за наистина духовните неща и дано Бог ти даде виждане за привнесените през последните векове неща в Православието, които не се присъствали в него през класическия Византийски период.

Поздрави
Жабчо (страннославен)

Тошо вика: Дай ми Ти

Дръзновение и сила дай ми Ти
пред Лицето Ти аз да застана!
Смирена кротост дай ми Ти
всичко в молитва да ти кажа!

Дръзновение и сила дай ми Ти
отговорът Ти аз да приема!
Смирена кротост дай ми Ти
и на дело аз да го изпълня!

Амин
Вторник 18.12.2001г. 13:30ч.

Любчо рече: ...Исихи... Жбокът май ти дава компенсазия за нейдобствата...
Фам добави: „Мда, интересни са молитвите на Жабоците.”

Здравей Ежко,
Въпреки всичко реших да вдигна темата, защото се усетих през седмицата, че нещо не си го схванал в точно тази светлина, която исках.

Като начало да елиминарам разномислието по едната страна на монетата.

Ето ти нещо, което написах на Пчеличката в Християнство, доста преди ти да ми го напишеш в тази тема.

Тема „Как си представяте Ада?” на scanman

„Ето още един стих, който предсказва за бъдещия съд, че първо май ще има разделяне на овци и кози, хора отдясно и хора отдясно, и после компактно поставяне на двете групи хора на мястото им. Едните в общение с Бога, другите отделяне от Бога, защото самите те така са си избрали. Я, каква идея!? Идея, която съм срещал сред ранноцърковните Отци, а наскоро в един научно-популярен филм я чух и от Главния Еврейски Равин:

„Бог не толкова налага наказание, колкото удовлетворява нравствения избор на човека, да живее с Бога или да живее без Бога.”

Матей 25:41
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

Интересно защо Исус не казва, че наказанието е смърт, така, както ние го разбираме, а казва „отидете си от Мен”, което е едно окончателно изгонване от Божието присъствие. Адам и Ева бяха изгонени от Рая, изгубха живата връзка с Бога, която ги доведе до духовна смърт, макар че физически бяха живи и запазиха някакъв контакт с Бога.”

----------------------------------------

Както виждаш, знам какво е светоотеческото мнение, нито пък аз мисля различно по този въпрос.

При съществуващ Суверен в света и законов регламент, който Той е постановил за изпълнение, то е повече от ясно, че винаги ще дойде време, когато Той, съгласно този регламент, ще въздаде за спазването или нарушаването му. Понеже спазването и нарушаването става доброволно, то със спазването или нарушаването, принуждаваш Суверена да ти отмери безпристрастно според заповяданото. Така че може да се каже, че сам ти осъждаш себе си. Бог е безстрастен и това православно вярване си е вярно.

Но моят акцент е на друго място. Акцентът ми е върху Съдийстването на Суверена. В контекста бяха почти едно до друго двете ми мисли и очаквах, че няма да има неразбиране за казаното. Щом не става така, сега да кажа нещата в прав текст.

Споделих за липстата на така наречения „Частен съд”, който се извършва от демоните при митарствата.

Григорий Богослов крещи: „Божият съд е единствен и окончателен и затова е страшен, и е страшен, защото е справедлив!”

И това го написах, за да е ясно, че на такова твърдение, за някакъв междинен съд, Григорий Богослов би се смял със сълзи, а после би придобил много тъжен изглед от незачитането на свидетелствата на писаното Божие Слово.

Написаното от Григорий Богослов не оставя никакво място за такива богословски своеволия отделени от писаното свидетелство на Пророците и Апостолите. Защото и двата Завета свидетелстват за Божий съд, на който председателството ще бъде от Самия Бог.

Избирайте, или Григорий Богослов, или митарствата на „Блажена” Теодора. Не може и двете едновременно, защото са логически взаимоизключващи се.

Аз избирам Григорий Богослов. И не забравяй, че истинските Православни християни наричат Богослов само трима в светоотеческата традиция.

А сега да дойдем до Светител Теофан Затворник. На времето без да съм чел негово изказване по въпроса, от едната светоотеческа подборка, която беше направил за Добротолюбието бях заключил, че той по никакъв начин не би подкрепил „частния съд на митарствата”. А сега ето цитат в прав текст. Том 1, стр. 29 на Зографското издание:

„В НЕДЕЛЯТА НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ – 9 февруари 1864 г.

Самодоволството и самооправданието – това е най-гибелната прелест

От днес започва Постния триод. Чувства се вече полъхът на поста. Трябва да се приготвим да го посрещнем, и то не само него, но най-вече това, за което постът е установен – да се приготвим към покаяние и поправяне на нашия греховен живот. И ето, ние слушаме умилната песен: „Жизнодавче, отвори ми вратите на покаянието!”.

Отвори ми вратите на покаянието! А кой ги е затворил? Те са отворени чрез Кръста: стоят и ще са отворени за всички хора, докато свят светува, а за всекиго от нас – докато има у нас дихание на живот.”

Православната Църква много правилно си учи, че единствено и само Покаянието от Вяра спасява и то, докато си жив, защото след смъртта няма опция за покаяние – обръщение. Богаташът от притчата за „Лазар и богаташа” със сигурност е имал такова желание, но не би имало как да измоли от Авраам да прати Лазар при братята му със заръка да направят „помени и милостини за него, та дано Бог му прости”.

Светител Теофан Затворник изчерпва времето за оправянето на нашите взаимоотношения с Бога до „докато има у нас дихание на живот”.

А това не оставя никакво място за „католическите практики” сред нашите съвременни „православни”.

И още една сладка извадка от първи том на светителя стр.26,26:

„В НЕДЕЛЯТА НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ – 12 февруари 1861 г.

Не се надявай на своята праведност

Размисляйки за гордия фарисей, не мислете, че делата на правдата, благочестието, благотворителността и строгото въздържание нищо не значат пред Божиите очи. Не. Господ упрекнал фарисея не за делата, а защото той започнал да се хвали с тях, и само на тях възлагал цялата си надежда, забравяйки за греховете си, от които, разбира се, не бил чист. Също така, разсъждавайки за митаря, не мислете, че греховете са маловажни пред Господа. Не. Господ похвалил митаря не за това, че той чрез греховете поставил себе си в такова състояние, че не бил достоен дори да погледне небето, а затова, че като довел себе си до това лошо духовно състояние, той скърбял и се съкрушавал, очаквайки да намери спасение, единствено в Божията милост, похвалил го за това обръщане от греха към Господа., за смирения дух и сърдечното страдание, в което викал: „Боже бъди милостив към мене грешния!”

Като вземем доброто и от единия и от други, ние ще получим следния урок: да се трудим и да работим за Господа усърдно, в цялото разнообразие на Неговите заповеди, но надеждата за спасение да възлагаме единствено на Божията милост. Ние никога не ще достигнем до такова състояние, че да бъдем във всичко чисти пред Божиите очи. Ето защо, при всеки наш привиден успех ние трябва да викаме от сърце: „Боже бъди милостив към мене грешния!””
-------------------------------

Всички „Деятелни глави” в светоотеческата традиция са за лично подвизаване в този свят в нашето си тяло, без никаква опция за деятелност след смъртта, а още по-малко да я върши друг вместо нас. Теофан Затворник е верен на тази традиция и да му се приписват други виждания е нечестно спрямо неговото писмено наследство.

От двете извадки могат да се направят две твърди заключения. Покаянието, обръщане към слугуване на Господа, е само докато човек е в тялото си от този свят.

Макар че са благоугодни на Бога, добрите дела не спасяват, а спасява единствено Божията милост.

Тук помествам по смисъл написаното от Светител Игнатий Брянчанинов в глава „Спасение и съвършенство” от Аскетични опити 2част:
„Спасението е във възстановяването на живата връзка с Бога, а съответните на това дела са не за спасение, а като благодарност към Бога за спасението.”

Ето това наричам Руска Православна Класика.

Присъединявам се към препоръката на Камъче за двата излезли тома на Теофан Затворник. Прочетох десетте първи беседи на Том 1 и мога да кажа, че Теофан Затворник си е брилянтен проповедник, който си разбира занаята и знае за какво говори.

И вместо да битуват подвеждащи вярвания, които могат по-скоро да накарат някого, който си въобразява, че помените, молитвите и други „религиозни” дела ще му отърват кожата пред Бога, да пропусне спасението си, по-добре да поревнува за вярата в духа на Игнатий Брянчанинов и Теофан Затворник, ако го мързи да чете другите бисери в съкровищницата на Писанието и Преданието, и да заляга с ревност сега, че после идва направо ден за съд.

А всичко казва, кай се и се подвизавай за Бога, докато е благовремието на твоя живот в този свят!

Мисля, че е ясно защо вдигам такава пушилка по този въпрос и нЕма никакви изгледи да мирясам!

Поздрави
Жабчо (приятел)

Тошо вика: „Помни винаги смъртта и съда и така никога не ще съгрешиш на Бога!” (светоотеческа мъдрост)

С молитва БЛАГОпожелавам пълнота на жабешкото БОГОсловие.
С нами Бог!

"ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се я в и ?"

Ето ти го Частният съд - за грешниците е отсъдено да бъдат на мъки във времения Ад. Разказа за Лазар и богаташа е показателен.

Да, на Съда ще бъдем съдени - `и праведници `и грешници. Ала преди това, грешниците се явяват на частния съд, а след това във времения Ад, докато праведниците - не.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Иоан. 5:24).

"И казваше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43).

"Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден" (2Петр. 2:9).

Ето ти и живо свидетелство на неправославен:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Исихиа,
Но изненанадата е, че Жабешкото богословие е в голямата си част е и Светоотеческо.