Вечни ли са мъките в ада? / Религия и мистика / Православие

*Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор - Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си". Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек - т.е., никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.

Извън Царството, обаче, е отсъствие на Любовта – или по-точно казано, има изгарящо присъствие, което доброволно отказалите се не могат да търпят, понеже НЕ ИСКАТ да приемат.

Ето, това е изгарящият вечен огън. В притчата за Лазар и богаташа, голямата пропаст между Рая и Ада е доброволното НЕ_ ИСКАНЕ и НЕ_ПРИЕМАНЕ на Божията любов, Който няма как да Я дарува там, където не Я искат. Това доброволно, окончателно отказване от Любовта, ще се реши на Христовия Съд, където всеки сам ще осъди себе си.

Затова именно, този Съд ще е страшен – не защото Господ, Който е Любов е страшен (пази, Боже, от подобни богохулства), а защото човек сам, по собствена воля остава докрай в извращенията си, в безумието си.

Нека се опитаме да си отговорим как така Съдът ще е страшен, ако вярваме, че Бог Е Любов ? Той ще е страшен поради това, че всеки сам себе си ще осъди за вечния огън.

"Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, з а д е т о не е повярвал [по свое ж е л а н и е] в името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши".(Иоан, 3:17-19)

Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор, поради собственото си желание, плод на свободната му воля. Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си" - Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек. Т.е.,

никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.

Ако човек е обикнал и свикнал със студа, няма как да иска да се пече на Слънце - за такъв човек, превърнал се в ЛЕДЕНА топка (с ледено студено сърце) Слънцето ще е изгарящо (пази, Боже, сърцата ни да не станат ледени топки). Така че, дори и Любовта да иска да стопли такава душа (изстудила сърцето си подобно на ледена топка ) с любвеобвилните Си топли лъчи, за тази душа- доброволно отказала се от Нея, от Любовта, - това ще е непоносим и убийствено изгарящ огън. Както непоносимо изгаряща е била Самата Истина по отношение на книжниците и фарисеите, които доброволно са Я отхвърлили, и дори осъдили на смърт, избирайки скърцането със зъби, нежели благото Иго.

Това скърцане било породено от завист- именно завистта е тая, която стои в основата единствено Безгрешният да бъде осъден на смърт в едно с грешници.

Във вечния огън ще има плач и скърцане със зъби. Дали това ще е пак от завист - завист, която ще разяжда душите на мъртвите (мъртви без Бога, без Живота, а не мъртви "сами по себе си"), подобно на червей плътта ? Спасителят казва:

"Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън."

При Второто Господне пришествие, ще се вземе решението за този избор - решение, което ще бъде облечено с я с е н волеви акт. А за да има решение, трябва Христовото благовестие да бъде предложено и на ония, които не са го чули, както е било предложено при слизането Му в Ада.

Св. Ап. Павел в посланието си до солуняни казва, ”. . . а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа” [1:7-8]

Които не се покоряват на благовестието до последно, до край, които доброволно - по своя воля ще отхвърлят истината, след като са я познали, подобно на ония, които след слизането на Христос в Ада са останали по своя воля в там, понеже доброволно са направили избора си отхвърляйки Неговото благовестие.

"И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по ц я л а вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят." [Мат., 24:14]

Тогава ще дойде краят на самия Край - едните отляво, другите отдясно, едните с Бога, другите без Него.

Нашият Бог, за разлика от всички останали богове в религиите, има две свойства, които са непознати за нито една друга религия. Най-напред, нашият Бог е Любов и след това Смирение, което издигнало на Кръста Въплътилия се Син Божи.

”Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. ” [Иоан, 3:16]

Бог, Който желае в с и ч к и да се спасят и достигнат до познание на истината [1 Тим. 2:4], сторил всичко възможно за спасението на човечеството.

Плодовете на извършената от Него Изкупителна Жертва имат общочовешки характер, т.е., те се разпростират обективно над цялото човечество като цяло и над всеки човек отделно. Човешкото естество е освободеноq и сега, единствено условие за спасението на хората, се явява собственото им
ж е л а н и е.

Както е отбелязал преподобни Максим Изповедник, след като Христос умря и възкръсна, спасението ни зависи само от нашето съ_изволение .

Христос разрушил ада и смъртта, обезсилил дявола, възсъединил човешкото естество с Бога, въвел го в недрата на Пресветата Троица.

Христос не ограничил човешката свобода. Затова и след Неговото слизане в ада, вратите на ада могат да са затворени, но само отвътре, от самите му обитатели.

Иначе казано, човешката свобода или свободна воля е онзи "КАМЪК", който и Бог не може да повдигне. Бог, сътворявайки човека със свободна воля, я направил абсолютно неприкосновенна по отношение личностният избор на всеки един човек с кой да бъде - с Него (с Бога) или против Него (т.е., с Дявола), - "ограничавайки" самата Безграничност - т.е., Самият Себе Си.

Ние имаме всички основания да твърдим, че след Христовото слизане в ада, там са останали и остават само онези, които самоволно НЕ са пожелали да излязат от него.

Тази мисъл, изказана за пръв път от Климент Александрийски, се среща по-късно и в творенията на други Отци, както и в богослужебните текстове на Православната Църква.

Свети Николай Кавасила ( XIV в.) разсъждава над това, кого е извел Христос от ада в своята книга "Седем слова за живота в Христа".

Подобно на Климент Александрийски и св. Николай Кавасила изказва мисълта, че причина за пребиваването на грешниците в ада - не изключвайки и самия дявол,- се явява именно свободното им "НЕ ИСКАМ" Това се поддържа и от изказванията на св. Иоан Златоуст, св. Василий Велики, преп. Максим Изповедник, преп. Иоан Дамаскин, преп. Исаак Сириец и др. и е в абсолютно съгласие с Писанието.

Свети Ириней Лионски казва:

"Христос се явил не само заради онези, които повярвали в Него..., но и за всички хора въобще, които... желали да видят Христа и да чуят Неговия глас".

В своята проповед за Велика Събота, Херсонският и Таврически архиепископ ИНОКЕНТИЙ (Борисов) изразява мисъл, че целта на Христовото слизане в ада била да изведе всички, не само иудейските праведници, но и от другите народности. Тази негова мисъл не е частно мнение, но общоцърковно учение.

Можем да кажем, че това, което Евангелието нарича "геена огнена" е преживяване при срещата с Бога на онези неразкаяли се души, които не желаят тази среща.

Свети Исаак Сириец казва, че "измъчваните в геената огнена биват поразявани от "бича" на Божествената любов!"

Слизането на Христа в ада не се приема от Православната Църква като "еднократна" акция, както мислят римо-католическите богослови. Това събитие не може да се разглежда като "частен фрагмент" в историята на Божието домостроителство. Това не означава също, че Христос слиза в ада многократно.

Най-точно би било да се каже, че от момента на Своето слизане в ада,

Христос пребивава там неизменно със Своето спасително действие.

"Имам ключовете на ада и смъртта", откровява Сам Той. (Откр.,1:17-19)

Тоя, Който има ключовете на Ада, нима не може както да вкарва в него, така и да изважда оттам.

"Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите [телом] ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят [с Него, бидейки Сам Той Живота] " (Иоан, 5:25)

Божественият Спасител показал, докато още бил на земята, Своята власт над ада, като изтръгвал от адските бездни душите на възкресените с Неговото Божествено слово. ”Лазаре, излез вън !” (Иоан 11:43) – извикал Христос на умрелия си приятел и покойникът действително излязъл телом от гроба и духом от ада .

Възкръсналите тела на мнозина починали светии, явили се подир Христовото Възкресение, свидетелствували също за всемогъществото на Разпнатия, Който можел дори в минутите на Своето видимо "безсилие" да извиква от ада държаните там души (вж. Мат.27:52-53).

Онзи, Който извикал душата на Лазаря от адските тъмници, Който събудил от смъртен сън сина на Наинската вдовица и дъщерята на Иаир, Който възкресил телата на мнозина починали светии, Той Същият след издъхването Си на Голгота е проповядвал и на старозаветните покойници -юдеи и езичници, за да им благовести извършеното от Него изкупително дело и да спаси приелите Го с вяра.

Защото "макар да се заровят в п р е и з п о д н я т а, и оттам ръката Ми ще ги вземе ;” [ Книга на пророк Амос, глава 9]

И защото: ”Господ умъртвява и съживява, с в а л я в преизподнята и и з в а ж д а [от преизподнята];” (1Цар.,2:6)

* В постинга са използвани мисли на о. Климент (Буренков)

Здравей Ежко,
Не ми се сърди, че отново ти опонирам, но смятам, че богословските идеи, които представяш, не отразяват по най-точния начин библейското и светоотеческото виждане по тези въпроси.

Публикувано 09.11.10 12:36
На това:
Раят и адът са една и съща Реалност, но възприемана различно от всяка една личност. Раят и адът не са две различни места. Такава идея е идолопоклонническа. Вместо това те означават две различни състояния /начини или състояния на съществуване/, които произлизат от същия несътворен източник и се усещат от хората като две различни преживявания.

Бих отговорил:
Раят и Геената са две различни реалности, които по тази причина се възприемат различно от всяка една личност. Раята и Геената са две различни места и тази идея не е идолопоклонническа. Освен това, те наистина означават две различни състояния (начини или състояния на съществуване), които произлизат от същия несътворен източник и се усещат от хората като две различни преживявания.

Раят и Геената са две различни външни реалности за своите обитатели, които имат и съответните за местата вътрешни състояния на духа.

Раят е място на осезаемото Божие присъствие (лице в лице), място на общение с другите духовни същества и насладата от сътворена наново вселена.

Геената е място на осезаемо усещане за липсата на Божието присъствие, място лишено от общение с други духовни същества и никакъв контакт с каква да е част от новосътворената Божия вселена.

На елементарно ниво притчата за „Лазар и богаташа” служи за илюстрация на това. Донякъде и разказът в Битие 3 глава илюстрира това.
Битие 3:23
затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

В Едем и вън от Едем една и съща реалност ли са?
Макар че са в един и същи свят е ясно, че това са две различни части от него, които отговарят донякъде на гореизброените разлики за Рай и Геена.

Само че, докато Адам бе ИЗПЪДЕН във вселена, която допускаше Покаяние, и бе не много по-различна от първоначалното му място на обитаване, то след Божия Съд грешниците ще бъдат ОКОНЧАТЕЛНО И НЕОБРАТИМО ИЗПЪДЕНИ ОТ БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ И Неговата нова Вселена, в която няма да има нищо нечисто.

Откровение 21:27
И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.

А това означава, че нечестивите няма да имат нищо общо с битието на тази Вселена. Дори като поглед, защото, за да имат поглед, то по някакъв начин трябва да бъдат вътре в нея, а те ще бъдат вън. Светлина до мрак винаги прави мрака със светлосенки, но за външната тъмнина няма такава опция. Мракът в нея ще бъде истински съвършен мрак, за каквато илюстрация служат подземията на затворите без лъч светлинка в тях.

На това:
Следователно, раят и адът не са награда или наказание /осъждане/, а начинът по който ние лично преживяваме виждането на Христос, в зависимост от състоянието на нашето сърце. Бог не наказва всъщност, въпреки че с възпитателни цели, Писанията споменават наказание. Колкото по-духовен става някой, толкова по-добре може да схване езика на Писанието и Светата Традиция. Човешкото състояние /чист-нечист, покаян-непокаян/ е факторът, който определя приемането на Светлината като рай или ад.

Бих отговорил:
Наистина Раят и Геената са на първо място човешки избор, да живееш с Бога или без Него, което Той ще удовлетвори. Но на второ място делата в чавешкия живот ще определят и още нещо за човека, награда за добрите дела и наказание (възмездие) за злите. Въздаянието (отплатата) за делата от страна на Бога не е просто метафора, а нещо, което Той реално ще направи.

Човешкото състояние (чист-нечист, покаян-непокаян) е факторът, който НЕ определя приемането на Светлината като рай или ад. В своето заслепение и коравосърдечие Светът никога не е определял добротата на Христос като Ад (Геена) за себе си.

По-скоро истинската причинно следствена връзка е в обратен ред. Светлината с оглед на това човешко състояние ще определи мястото, което е подходящо за Човека, Рай или Геена. В Геената „прегорялата съвест” ще бъде вечно гризящ червей, който просто няма как да бъде убит, а ще говори вечно и силно.

На това:
Преживяването на рая или ада е отвъд думите или чувствата. Това е една нетварна реалност, а не тварна.

Бих отговорил:
Това е вярно и не е вярно. По отношение на Бога, Който е нетварна реалност, това е вярно, но по отношение на съществуването на тварна вселена за тварни създания, това не е вярно.

Ето ти няколко интересни пасажа:

Исая 65:17
Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.

Исая 66:22
Защото, както новото небе И новата земя, които Аз ще направя, Ще пребъдат пред Мене, казва Господ, Така ще пребъде родът ви и името ви.

2 Петрово 3:13
А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.

Откровение 21 глава

1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.
5 И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

„Подновявям” означава, че Бог сътворява нещо в момента, което означава нова сътворена вселена. А това означава, че Раят има и тварни измерения. И насладата в него ще бъде не само от Бога, а и от това, което око не е виждало и ухо не е чувало, защото Бог е приготвил и такива неща за удоволствието на тези, които Го обичат.

И целта на занятието в този свят е да те направи достоен поданик на бъдещия свят, освен ако не избереш да бъдеш поданик на преизподнята, а преизподнята е друг свят, макар и в една вселена със света на светлината.

Дотук с първия ти пост, а сега малко за втория, който повтаря фрагменти от първия.

Публикувано 10.11.10 08:28

На това:
Православната Традиция е останала вярна на твърдението на Писанието, че проклетите ще виждат Бога (както богаташа от притчата), но ще Го усещат и възприемат като „всепояждащ огън“. Латинските схоластици възприемат ада като наказание и лишаване от осезаемо виждане на
Божествената същност.

Бих отговорил:
Тук латинските схоластици са прави. Никъде в текста за притчата „За Лазар и богаташа” не е казано, че някой от тях е виждал Бога. И ще полюбитствам за текст от някой Свети Отец, който е изразил това твърдение. Страшно ми е интересно. Защото:

Матей 25:41
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

Проклет- отсечен и по такъв начин отделен от Бога.

А това означава да бъдат махнати отпред Божието лице. Във сътворена от Бога вселена е ясно, че няма място, където Бог да го няма. Но има места, където Лицето Му присъства и може да бъде видяно и места, където то не присъства по този начин и не може да бъде видяно.

На това:
„Духовната смърт“ е гледането на нетварната светлина, на Божествената слава, като клада, като огън.

Бих отговорил:
Матей 22:13
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

„външната тъмнина” – интересно какво гледане на Божествената слава може да има в тъмнината, при положение, че Бог е светлина, която ще огрява вечно Неговите. И всъщност точно тази „външна тъмнина” на Божието отсъствие контрастира със светлината на Божието присъствие. И май липсата на Бога, която ще остави грешните в тъмнината на тяхното самотно съществуване е онзи „вечен огън”, който ще изгаря сърцето в мъка. Трябва много да се внимава при тълкуванието на тези метафорични изрази какво всъщност казват и какво не казват.

На това:
И праведните, и непокаяните ще минат през нетварния „огън“ на Божественото присъствие, само че един ще мине неповреден, докато друг ще бъде изгорен. Той също ще бъде „спасен“, но само по начина, по който се преминава през огън.

Бих отговорил:
Това е един много объркан израз, който съдържа вътрешни противоречия.

Първото изречение дава коректно твърдение за преминаването от праведни и неправедни през огъня на Божия съд („ще бъдете кръстени с огън” Мат. 3:11). Дава и коректното тълкувание на следствието от това, един ще мине неповреден, докато другия ще бъде изгорен.

Второто изречение приписва на изгорения неправеден „спасение като през огън”, което не е вярно. „Спасение като през огън” е за праведните, които ще се спасят, но ще изгорят делата им и съответно ще останат без награда за вечността. Защото за праведните освен спасение има и прибавяне и отнемане на награди.
1 Коринтяни 3:15
А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

Илюстративно за клуба. Можеш да пишеш, като да си губиш времето с останалите, и да си мислиш, че вършиш богоугодно дело. Но ако мотивът ти е щестлавие или пишеш богословски неверни неща, то този ти труд ще изгори на Господния съд. Ето ти една светоотеческа мъдрост:

„Да пожелаеш да извършиш добро в мислите си, а не го извършиш поради липса на възможност, ще ти бъде зачетено от Бога все едно, че си го извършил. Да пожелаеш да извършиш зло в мислите си, но да си възпрепятстван да го извършиш на практика, то пред Бога е все едно, че си го извършил.”

Светите Отци, дори когато разсъждават на пръв поглед отвлечено от Свещеното Писание, пак запазват неговия дух, за разлика от горебалтисания турлю гювеч.

Можеш и да не се съгласиш с мен, но определено не харесвам новогръцките измислени богослови. Предпочитам Светите Отци в натура и Руската Православна класика. В това, което чета по-горе, страшно много виждам Силуан Атонски и погрешното тълкуване на думите на Свети Исаак Сирин, че Божият любов ще бъде бич за грешниците в Геената.

Как точно се изопачава Свети Исаак ще видим като ми дойде свободното време през зимата и си довърша обещаното в тази тема.

Митрополит Йеротей (Влахос) и Свещеник Дионисий Тацис и аз попрочитвам с удоволствие, но и тях си ги предпочитам в натура, а не в трудовете на някой, който е използвал извадки от написаното от тях, и не само, но си личи, че мачка нещата без да ги смеле както трябва.

Текстът ти е много труден и хлъзгав с полуистините в него. Не знам какъв роман трябва да отпера, за да обяснявам ред по ред и дума по дума, кое е вярно и кое не. Обикновено такива светлосиви автори не чета. Те употребяват думите в някакъв си техен смисъл, който съм сигурен, че и те самите не разбират добре.

За каквото ми стигна времето написах, а което остана, ще си попишем нататък.

Не ми се сърди за опонирането! Твърде свестно братле си и поради това и аз се хващам сериозно за клавиатурата. А ти си пиши, текстове като този са ти рядкост!

Милостив Бог на ревността ти за Него да ти добави всяка Мъдрост и духовно разбиране!

Поздрави
Жабчо (приятел)

Тошо вика: „Помни винаги смъртта и съда и така никога не ще съгрешиш на Бога!” (светоотеческа мъдрост)