|
*Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор - Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си". Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек - т.е., никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.
Извън Царството, обаче, е отсъствие на Любовта – или по-точно казано, има изгарящо присъствие, което доброволно отказалите се не могат да търпят, понеже НЕ ИСКАТ да приемат.
Ето, това е изгарящият вечен огън. В притчата за Лазар и богаташа, голямата пропаст между Рая и Ада е доброволното НЕ_ ИСКАНЕ и НЕ_ПРИЕМАНЕ на Божията любов, Който няма как да Я дарува там, където не Я искат. Това доброволно, окончателно отказване от Любовта, ще се реши на Христовия Съд, където всеки сам ще осъди себе си.
Затова именно, този Съд ще е страшен – не защото Господ, Който е Любов е страшен (пази, Боже, от подобни богохулства), а защото човек сам, по собствена воля остава докрай в извращенията си, в безумието си.
Нека се опитаме да си отговорим как така Съдът ще е страшен, ако вярваме, че Бог Е Любов ? Той ще е страшен поради това, че всеки сам себе си ще осъди за вечния огън.
"Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, з а д е т о не е повярвал [по свое ж е л а н и е] в името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши".(Иоан, 3:17-19)
Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор, поради собственото си желание, плод на свободната му воля. Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си" - Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек. Т.е.,
никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.
Ако човек е обикнал и свикнал със студа, няма как да иска да се пече на Слънце - за такъв човек, превърнал се в ЛЕДЕНА топка (с ледено студено сърце) Слънцето ще е изгарящо (пази, Боже, сърцата ни да не станат ледени топки). Така че, дори и Любовта да иска да стопли такава душа (изстудила сърцето си подобно на ледена топка ) с любвеобвилните Си топли лъчи, за тази душа- доброволно отказала се от Нея, от Любовта, - това ще е непоносим и убийствено изгарящ огън. Както непоносимо изгаряща е била Самата Истина по отношение на книжниците и фарисеите, които доброволно са Я отхвърлили, и дори осъдили на смърт, избирайки скърцането със зъби, нежели благото Иго.
Това скърцане било породено от завист- именно завистта е тая, която стои в основата единствено Безгрешният да бъде осъден на смърт в едно с грешници.
Във вечния огън ще има плач и скърцане със зъби. Дали това ще е пак от завист - завист, която ще разяжда душите на мъртвите (мъртви без Бога, без Живота, а не мъртви "сами по себе си"), подобно на червей плътта ? Спасителят казва:
"Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън."
При Второто Господне пришествие, ще се вземе решението за този избор - решение, което ще бъде облечено с я с е н волеви акт. А за да има решение, трябва Христовото благовестие да бъде предложено и на ония, които не са го чули, както е било предложено при слизането Му в Ада.
Св. Ап. Павел в посланието си до солуняни казва, ”. . . а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа” [1:7-8]
Които не се покоряват на благовестието до последно, до край, които доброволно - по своя воля ще отхвърлят истината, след като са я познали, подобно на ония, които след слизането на Христос в Ада са останали по своя воля в там, понеже доброволно са направили избора си отхвърляйки Неговото благовестие.
"И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по ц я л а вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят." [Мат., 24:14]
Тогава ще дойде краят на самия Край - едните отляво, другите отдясно, едните с Бога, другите без Него.
Нашият Бог, за разлика от всички останали богове в религиите, има две свойства, които са непознати за нито една друга религия. Най-напред, нашият Бог е Любов и след това Смирение, което издигнало на Кръста Въплътилия се Син Божи.
”Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. ” [Иоан, 3:16]
Бог, Който желае в с и ч к и да се спасят и достигнат до познание на истината [1 Тим. 2:4], сторил всичко възможно за спасението на човечеството.
Плодовете на извършената от Него Изкупителна Жертва имат общочовешки характер, т.е., те се разпростират обективно над цялото човечество като цяло и над всеки човек отделно. Човешкото естество е освободеноq и сега, единствено условие за спасението на хората, се явява собственото им
ж е л а н и е.
Както е отбелязал преподобни Максим Изповедник, след като Христос умря и възкръсна, спасението ни зависи само от нашето съ_изволение .
Христос разрушил ада и смъртта, обезсилил дявола, възсъединил човешкото естество с Бога, въвел го в недрата на Пресветата Троица.
Христос не ограничил човешката свобода. Затова и след Неговото слизане в ада, вратите на ада могат да са затворени, но само отвътре, от самите му обитатели.
Иначе казано, човешката свобода или свободна воля е онзи "КАМЪК", който и Бог не може да повдигне. Бог, сътворявайки човека със свободна воля, я направил абсолютно неприкосновенна по отношение личностният избор на всеки един човек с кой да бъде - с Него (с Бога) или против Него (т.е., с Дявола), - "ограничавайки" самата Безграничност - т.е., Самият Себе Си.
Ние имаме всички основания да твърдим, че след Христовото слизане в ада, там са останали и остават само онези, които самоволно НЕ са пожелали да излязат от него.
Тази мисъл, изказана за пръв път от Климент Александрийски, се среща по-късно и в творенията на други Отци, както и в богослужебните текстове на Православната Църква.
Свети Николай Кавасила ( XIV в.) разсъждава над това, кого е извел Христос от ада в своята книга "Седем слова за живота в Христа".
Подобно на Климент Александрийски и св. Николай Кавасила изказва мисълта, че причина за пребиваването на грешниците в ада - не изключвайки и самия дявол,- се явява именно свободното им "НЕ ИСКАМ" Това се поддържа и от изказванията на св. Иоан Златоуст, св. Василий Велики, преп. Максим Изповедник, преп. Иоан Дамаскин, преп. Исаак Сириец и др. и е в абсолютно съгласие с Писанието.
Свети Ириней Лионски казва:
"Христос се явил не само заради онези, които повярвали в Него..., но и за всички хора въобще, които... желали да видят Христа и да чуят Неговия глас".
В своята проповед за Велика Събота, Херсонският и Таврически архиепископ ИНОКЕНТИЙ (Борисов) изразява мисъл, че целта на Христовото слизане в ада била да изведе всички, не само иудейските праведници, но и от другите народности. Тази негова мисъл не е частно мнение, но общоцърковно учение.
Можем да кажем, че това, което Евангелието нарича "геена огнена" е преживяване при срещата с Бога на онези неразкаяли се души, които не желаят тази среща.
Свети Исаак Сириец казва, че "измъчваните в геената огнена биват поразявани от "бича" на Божествената любов!"
Слизането на Христа в ада не се приема от Православната Църква като "еднократна" акция, както мислят римо-католическите богослови. Това събитие не може да се разглежда като "частен фрагмент" в историята на Божието домостроителство. Това не означава също, че Христос слиза в ада многократно.
Най-точно би било да се каже, че от момента на Своето слизане в ада,
Христос пребивава там неизменно със Своето спасително действие.
"Имам ключовете на ада и смъртта", откровява Сам Той. (Откр.,1:17-19)
Тоя, Който има ключовете на Ада, нима не може както да вкарва в него, така и да изважда оттам.
"Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите [телом] ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят [с Него, бидейки Сам Той Живота] " (Иоан, 5:25)
Божественият Спасител показал, докато още бил на земята, Своята власт над ада, като изтръгвал от адските бездни душите на възкресените с Неговото Божествено слово. ”Лазаре, излез вън !” (Иоан 11:43) – извикал Христос на умрелия си приятел и покойникът действително излязъл телом от гроба и духом от ада .
Възкръсналите тела на мнозина починали светии, явили се подир Христовото Възкресение, свидетелствували също за всемогъществото на Разпнатия, Който можел дори в минутите на Своето видимо "безсилие" да извиква от ада държаните там души (вж. Мат.27:52-53).
Онзи, Който извикал душата на Лазаря от адските тъмници, Който събудил от смъртен сън сина на Наинската вдовица и дъщерята на Иаир, Който възкресил телата на мнозина починали светии, Той Същият след издъхването Си на Голгота е проповядвал и на старозаветните покойници -юдеи и езичници, за да им благовести извършеното от Него изкупително дело и да спаси приелите Го с вяра.
Защото "макар да се заровят в п р е и з п о д н я т а, и оттам ръката Ми ще ги вземе ;” [ Книга на пророк Амос, глава 9]
И защото: ”Господ умъртвява и съживява, с в а л я в преизподнята и и з в а ж д а [от преизподнята];” (1Цар.,2:6)
* В постинга са използвани мисли на о. Климент (Буренков)
Редактирано от Eжko_ на 06.08.10 14:36.
|
[