Зададох въпроси, не получих отговор. Ад хоминен... Имаш ли да кажеш нещо по темата, или така да си чатим?
Ето, днес бях в Пловдив и нямаше къде да паркирам! Коли, коли... В Хепи на Ритейл парка в 17 часа имаше 1 (една) свободна маса...

Редактирано от NAVYBG на 23.03.23 23:44.

Асеновград е жив град. Неслучайно е най-големият необластен. Който живее в Бг и пътува из страната, е наясно, че България не е само София, центъра на Пловдив, Варна, Бургас и Търново.

Преди 4 години обърках пътя - пътувахме от Костур за най-южната част на Халкидики. Минах през някакви забравени гръцки села, нищо общо с туристическите дестинации. Беднотия, скромен бит и цивилизационни улеснения, селска идилия. Е, не си казах, че не е имало смисъл Гърция да влиза в ЕС. Просто зад лъскавата фасада винаги има и такива места.

Междувпрочем и аз не разбирам защо трябва да се бърза за еврозоната на всяка цена...

Редактирано от goga на 24.03.23 07:06.

Брат, ако говориш за бит пазари и САЩ ги има. Даже един голям до нас в Севастопол, до преди пандемията. Викат им Флии—маркет, или пазар за бълхи. И не са предимно с малцинства.

Има и пазар за коли, като Горубляне. Пак, до пандемията поне.

Мин заплата при нас е 16/17$ на час, средна $74000 на година, а цените на стоките, ако се верва на тези по вестниците и форумите от България — по—ниски. Виж услугите и имотите, наемите — друго.

Мисля, че Дани е прав, народопсихология.

Панелите и тротоарите са неприятна изненада, особенно есента, ако се връщаш.
Но пък санираните блокове са супер кокетни.
А и тротоарите, където немогат да се качват коли са изрядни.

Също и градинките — някой ОК, някой много зле.
Но за седмица съм вече свикнал и просто минавам през “лошата част”, без да забелязвам.

Супер си е България.

По вестниците и форумите раздуват, за да покажат, че най-високата цена на нещо си у нас, която можеш да намериш в магазина, е два пъти колкото на промоция в Германия. Демек, не е много евтино и отделни неща със сигурност могат да се намерят по-евтино в Германия или САЩ, но едно наум, че раздуват.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Виждал съм фрий маркет в Йоханесбург. Нищо общо.

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов

Е, нека кривне, все ще намери или научи нещо нечувано.
Дай да му разкажем на Щърка историята за Гривите. Много малко хора, дори съвременните асеновградчани я знаят. Ще изчезне, а е уникат в най-съвременната история на България и то в няколко направления. Има си живи хора все още. Вписва се колоритно не просто в темата, а и в изложението дето си направил по нея.

Някои примерно питат: - Имало ли е частно предприятие в България след 9.09.1944?
Да, имало е - Чорбаджийницата на Гривите в Асеновград.
Коя е най-многолюдната фамилия в страната от онова време?
Тези са15 деца, с родителите общо 17. Ако греша някой да ме поправи, но за по-голямо по брой семейство аз поне не съм чувал.
Има ли останки от старите, гъркомански фамилии на Асеновград?
Те, тия са точно от тях и имената им, фамилията са такива. Бели хора, нормални, дето от векове са си живели там, на едно място.

Никоя власт не ги закача, защото са цял партизански отряд. Ако дойдат у вас, по една тухла или керемида да вдигнат ще ти съборят къщата. Идва соца, не може с живи родители да им вземе децата, няма къде да ги настани толкова народ на друго място. Взимат им имоти и имане, но им оставят едната закусвалня, да има какво да ги изхранва. Няма кой и с какво да храни толкова братчета и сестричета. Като вариш чорба цял град, все нещо в казана остава и за тях.
От 15те 4 са моми и то красиви много, здрави, прилични момичета. Те въртят всичко, останалите зареждат, чистят, поддържат и става ресторант за пример. Няма лош продукт или условие, защото и те от това ядат и се издържат, там и живеят. Макар да не бие на очи и на централно място става популярно, обичано и тачено в града, региона и нататък. Легендарно!
Естествено, започва завист, че и комунистите се дразнят - как така частно. Няма в съвременна България такова. Вдига се врява някъде към края на 50те години и им пращат заповед от Районния комитет всичко да се предаде на държавата.
Старата Грива, бащата, като я прочита не спи цяла нощ и още по тъмно буди челядта барабар с внуците и право в кабинета на градския партиен секретар, вътре, с домочадието. Сутрин рано, мити-неумити, опърпани и раздърпани, с нощниците още, до един.
- Ето ви ги, вика, предавам ви ги, грижете се добре за тях. Одържявявяйте!
Рев, писък сополи, сълзи - рошава картина. Седят вътре и не излизат, щото няма къде да идат. Искат там да спат. Иди ги изкарай.
Следва някакво време на разправия и размяна писма, разговори чак до Централния комитет. Взимат компромисно решение, уж държавно, ама всичко да си е пак на тях за стопанисване и да си продължат по същия начин.
Асеновградско по онова време е проблемен регион с горянство, бандитизъм, съпротива от колективизацията, беднотия и с тия никой не иска да се занимава, да си ги държи на главата
Така Чорбаджийницата просъществува много дълго време, чак докато и последната мома се омъжва и го зарязват сами, щото няма кой да се занимава. Момчетата едно по едно се уреждат където намерят.

Правете деца, хора - не войни! Който има повече братя, сестри и се държат здраво, не могат да го мръднат. Ако не, то помежду си да се държим като тях. Поне от глад няма да умрем.

Е това е страхотно, направо легенда!
Аз съм писал тук: познавах в Монреал пловдивчанин със седем деца.
Българката цял живот за тях грижа. Не работи, защото не иска друг да ги гледа. Гостувал съм им не веднъж. Смях и веселие, не видяно от мен в друго семейство.
Първата ми жена пък се хвана с канадче. Момчето бе изтърсак, десетото дете на франко-канадско семейство.
И там ги има, обаче са рядък вид, на изчезване.

Подкрепям.
Цветен телевизор "Електрон"(60+кила) - 800 лв, заплатата на майка ми беше 200 лв, на баща ми 180.
Касетофон - "Hitachi" - 150USD в "Кореком" - курс на долара 4 лв.
Търсиш от моряци ,тираджии, работили в чужбина (Либия пр.).
И по темата - ако искаш дънки - на битака 80+ лв.

Не беше ли ЛангерАта тоя?
И аз съм чувала такава история за кръчма, дори вече не помня от майка ми ли, от друг ли...
Лангера са казвали на гъркоманите, мисля.


„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 24.03.23 10:58.