Демогогията на Чавдар Маринов / Политика, Свят / Македония

Няма, ама има! С всичко може да има общо историята. Германците си имат дори "историческа икономия" с елементи на обществена и социална доктрина.
Какъв съм аз и ти няма никакво значение. Стига персонализации!

Ще се опитам за последен път да изложа гледна точка.
Да имаш исторически факти и историческа истина на своя страна не е достатъчно, дори не е обективно условие за краен, положителен резултат в твоя полза. Като да държиш и четирите най-силни карти в ръката си, опиянен от силата и тежестта им, разчитайки само на тях, можеш да загубиш. Трябва ти партньор, на който да разчиташ, с разбиране. Трябва ти да слушаш всеки какво обявява, отново с разбиране. Трябва да следиш ред и разиграване, пак с разбиране.

Имали сме три войни, с най-силна армия, икономика, число съюзници, най-вече историческа истина и исторически морал дори на своя страна. Него си държим за знаме. Били са ни жестоко. Не е достатъчна силната карта, като да знаеш фактите от историята. Една Гърция с най-малка армия, най-малко жертви и уж заслуги печели най-големите придобивки, устойчиво! Трябва да мислиш, да следиш играта, за да спечелиш!
Това, че със същите истини влизаме в поредица от три жестоки войни, една след друга, спечелени от противниците, дори не е най-страшното. Може да се отдаде на външни сили (както и правим) и предателски съюзи. Мислим, щом истината и правдата са на наша страна ще останем чисти. Да, ама не. Свършва с разделение вътре в собственото ни общество, прибрани в старите си предели. Истината не е вече толкова истина, правдата въобще я няма. Получаваме Владайско въстание, земеделска власт, военен метеж, селски метеж, червен метеж, най-кръвопролитния терористичен акт в историята дотогава, бял терор, царски тоталитаризъм, по-късно и червен терор и червен тоталитаризъм. Напълно разбито и разделено общество, всеки воюващ за собствената си истина. Защо - защото не си слушал аргументите на другите в парламента, не си зачитал мнението на всеки, а си гонил, стрелял, мъчил, съдил, затварял всеки с различна истина от твоята.
Влизаме в Македония 41ва, пак с истина и правда, малко били противниците, слаби били. Същите после печелят и ти разказват играта обръщайки на 100% твоите истини. Говорим за резултати! Като теглиш чертата, събираш точките от всички разигравания, били са те до посиняване с твоите четворица тузове в ръцете.
Коминтерна бил виновен... Ами там е пълно с твои! Дори не могат да припарят до България, камо ли да изкажат пред теб съображения, да ги изслушаш, че да спорите с доводи и търсите истината.
Тито бил виновен... Ами в твоите предели се върши същото, дори с по-широка подкрепа от колкото в Македония!

Дава се възможност всеки да вади доводи, аргументи, слуша какво се обявява, следи се играта. Никой няма да се откаже да играе, само защото си се изрепчил, че всичката сила я държиш в ръката си. Всеки играе до край и търси да спечели нещо и от невъзможното. И ще печели, ще взима по нещичко. Униженията, епитетите, психологическите въздействия могат да обръщат с главата надолу. Излишно е да се поддаваме.

Ще има, като този, от темата, с различно мнение. С променящо се във времето мнение. Други около спора или играта ще се включват с противни възгледи и становища. Полезно е да се знаят, изкажат и изслушат всички. Плаща се скъпо, ако не им се обръща внимание или отнема възможността да участват. Тепърва ще го гледаме и това от политици, професори, неформалници и организации разни в България. Дава им се възможност, слуша се, търси се и се изграждат аргументи срещу техните.
Има си правила, договори. Който не играе по тях, разобличава се, има си съд, европейска комисия и т.н.

Милион пъти да си повторим истините, да оплюем всеки противник, да го заглушим дори, резултата плюс не е гарантиран. Пак ще ни бият, ако не сме добър играч, отказваме да следим играта и пренебрегваме различните мнения и аргументи. Най-често защото ни мързи или не считаме за важно, да се потрудим за аргументация и довод на всеки довод.