Sounds like a lot of fun.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо трябва да обясня кой е Орфай и и ма ли той почва у нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ДyxoтнaBoвaтa на 03.02.09 13:32.

Като каза за българи... Бизнесменът чиято компания чисти офисите и класните стаи е българин... Голям ташак, защото, аз като се ядосам на нещо понякога гласно си попържам по нашенски и така се разкрихме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Аз не обичам емоционалните спорове за това ще се въздържа."

Отговор. Цитирам се от друго място (малко по-горе):

"Апропо, не обичам Америка. Но обичам истината и дискусиите водещи до нея. Мразя пропагандите и глупостите, с които биват илюстрирани... Уважавам Америка е може би единственото чувство. Имам повече негативно-критични изказвания за Америка от мнозина от опонентите ми по темата тук взети заедно, но съм се стремял те винаги да са базирани на валидна аргументация. Това че реагирам срещу бомбастични обобщения за страната, която познавам добре още отпреди да емигрирам в нея (акт който внесе много корекции в тези мои чисто когнистични предвартелни представи), не означава че я обичам или мразя. Истината не е въпрос на чувства, а въпрос на факт.

Факт е, че за Америка се говори много "на ангро" от "специалисти" които понятие нямат колко неподлежаща на едно единствено определение е тази уникална страна. Уникална, както с противоречията си, с негативите си, така и с позитивите си, главният от които, според мене, е вътрешно заложеният и механизъм и дух на самоусъвършенстване."

По отношение на това дали Америка ми е "втора родина" (като че ли човек може да има две майки) ще ти отговоря с една америкаснка поговорка:

"Home is where I hang my hat".

Не съм ходил на Ниагара. Не ми се е случило, а нарочно не бих се юрнал. Не обичам природни забележителности с парапети. Така че, не зная коя стрна е по богата. Но ако ми се случи, ще прекрача и оттатък да погледна и откъм другата многоетническа империя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ќе го разгледам обавезно.

Зборот ми беше дека војниците кои одат во опасни мисии се претежно тие кои не можат да намерат подобра работа односно се без образование (нели некогаш се одело од патриотизам и идеали). А тие се најголем дел со порториканско, кубанско, мексиканско, африканско и сл. потекло. Ова повторно го кажувам паушално, од гледање вести. Секогаш кога некој ќе загине името му е нешто како Гонзалес или Моралес или Ферер и слични .... не е муабетот дали тие лично се родени во САД .... важно се прва или најмногу втора генерација. Се прашувам ако не се таквите најчесто економски емигранти дали САД ќе успееја да ги натераат децата на Буш и МекКејн да одат за Ирак ? како што некогаш тие самите оделе во Виетнам ! Некако помалце боли кога умрените момчина се потомци на емигранти отколку деца на стари англиски и ирски фамилии.

Gi poglednav statistikite. Malku opshto so moite paushalni ocenki.

Вова, докато бродеше из Америка в телесната си обвивка, а не като дух, не се ли научи на житейската истина: "Дон'т фийд дъ трол"?

Не съм го чувал това. Но ми хареса.

Интелектулно го разбирам и споделям, но инстинктите ми са наивни. Какво да правиш?

ДухотнаВовата

Не ме глоби, разбира се. Той беше втора генерация с българско самосъзнание...

Но на сът и аз съм ходил. Първата ми бракма беше с пробит ауспух и една вечер един застана зад мене със светлините и понеже тогава живеехме в апартамент и стана точно пред паркинга, аз просто ги орведох вътре, паркирах и понеже бях и без колан побързах да приложа българския трик излизайки от колата (та да кажа че съм имал колан, но току що съм го махнал, за да изляза от колата). Това беше през първата ми година и имаше оже много да уча и от повече да се отучвам. Хабер си нямах, че тука не минават такива... Ония бяха двама, с охайовските каскети и като ме видяха да орварям вратата и да излизам, изтеглиха ютиите и ме взеха веднага на мерник: "Stay in the car! Get back in the vehicle!" Как няма да ги послушам!!! Така научих, че е най-разумно не само да си седиш в колата, ами и да си държиш ръцете на волана, за да не се нервират момчетата... Колата ми беше купена преди по-малко от месец, та бях и с хартиения номер на задния прозорец и така получих две глоби: едната за excessive noise, а другата за missing front license plate.

Отидох на съд, с надеждата че полицаят няма да се яви. Нали знаеш, в съда всеки обвиняем по конституция има право да застане срещу обвинителя си. Кеото те прави равен с полицая (не може да бъде друг полицай). Научиха ме, че ако полицая се случи да е зает, и не се яви, съдията прекратява случая и само плащаш 20тина долара съдебни разноски. Вътре си бил, знаеш, че е голям спектакъл и никаква скука. Преди мене имаше десетина згазили лука и слушах вниматено. Едно момче до мене ме научи какво да кажа. В Охайо за трафик вайълешън е най-безболезнено да пледираш "Ноу контест" - което е ни рак ни риба. Демек, признаваш, че имаш някаква вина, но не си съгласен с версията на полицията. За мое нещастие ме бяха хванали двама и единият беше там, готов да свидетелства.

"On the first accusation I plead No Contest, your Honor" издекламирах си репликата. "Pleading "No contest" automatically finds you guilty; Now tell me about the license plate". Тогава му обясних, че наскоро съм купил колата и все още хартиените табели савалидни. "I'll give you a break on this one" каза съдията, после заповяда да си оправя мъфлъра, и да си извадя тенекетата в едноседмичен срок. От цялата работа спестих $100 (ако бях решил да платя глобите без да оспорвам). Оттогава не съм ходил на съд, защото не се рентира. Само веднъж един адвокат приятел влезе в писмени пререкания със съда за един спийдинг тикет. Платих глобата но цялата работа беше съдът да заповяда на полицията да не рапортува случая на Бюро ъв мотър вихикълз ъв Охайо та да не ми праснат наказателни точки. Така и стана. Тези точки са много неприятни, главно с това, че иншурънц компаниите ги нанюхват и ти застраховат задника много по-скъпо... Абе истории... Аз и зелената карта си взех по съдебен път - съдията пристiгна чак от Чикаго за няколко дела като моето и когато ми дойде реда, поразлисти книжата и направо каза на имиграционния офисър - Don't be ridiculous; this man deserves to stay in this country and there are no grounds to protract his case any further... it is so ordered!" Smacked with the gavel and everyone was happy. Изобщо, впечатлението ми от съдиите е, че са големи симпатяги и зевзеци.

ДухотнаВовата